Решение № 197 от 05.06.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 247/2024
- Вид
- Решение № 197
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 , т.2 · Кодекс на труда
- чл.335, ал.2,т.1 · Кодекс на труда
- чл.68,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- параграф 1,т.8 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 197 гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20241800500247 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Л. Ц. против решение № 27 от 23.01.2024г. по гр.д.№ 513/2022г. на РС-К. в частта, с която са отхвърлени исковете му против СУ“П.Б.“ гр.К. за обезщетение в размер на 606.36 лв. за неползван отпуск от 10 дни за боледуване от КОВИД-19 ;сумата 606.36 лв. обезщетение за допълнителен отпуск за ненормиран работен ден/по пет дни за 2020г. и 2021г./ ;сумата 527.39 лв. обезщетение за неизплатен болничен от НОИ за периода от 10.10.2021г. до 27.10.2021г. и сумата 2 668 лв. обезщетение за неспазено предизвестие от два месеца, и Ц. е осъден да заплати на училището 897.09 лв. съдебни разноски.
Релевират се оплаквания за нарушение на материалните норми, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Съдът неправилно приел,че трудовият договор е срочен РУО София област потвърдило,че с педагогически специалисти не се сключват срочни договори.Предвид нарушение на чл.68,ал.1,т.1 от КТ трудовият договор следвало да ес приеме за сключен за неопределено време и работодатеилят дължал обезщетение за неспазено предизвестие.на второ място,работодателят сключил договора като срочен със срок една година и същевременно с клауза за изпитателен срок от шест месеца в своя полза.По този начин злоупотребил с право.В нарушение на параграф 1,т.8 от ДР на КТ не били изложени мотиви ,основани на технологически, финансови ,пазарни и други обективни причини,които по изключение да обуславят срочност на договора.От една страна 1 първоинстанционният съд приел,че договорът е прекратен на 07.09.2021г. на осн.чл.335, ал.2,т.1 КТ/с изтичане срока на предизвестието/,съобразно заявлението на Ц.,че желае прекратяване на договора на 07.09.2021г./два месеца и осем дни по –рано/ .Работодателят не приел договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие на посочената дата и в заповед № 1159/09.09.2021г. посочил правно основание чл. 325, ал.1,т.3 вр.чл.326, ал.1 КТ и дата на прекратяване на договора- 09.09.2021г. Съдът приел тезата на ответника,че договорът е срочен и се прекратява по т.3 ,без ответникът да е провел пълно иглавно доказване на наличие на основаниея по чл.68, ал.1,т.1 от КТ-че заеманата длъжност учител е временна,сезонна или краткотрайна работа и дейност.Съдът неправилно приел,че не се дължи обезщетение за допълнителен отпуск за ненормиран работен ден за пет дни с мотиви,че за въпросните дейности/ събрания,родителски срещи, екскурзии и прочие/ не се полага възнаграждение за ненормиран работен ден, а за тези дейности е предвиден удължен размер на платения годишен отпуск по чл.24, ал.1 от наредбата за работното време,почивките и отпуските.Съдът игнорирал и нарушението-прекратяване на трудовия договор по време на отпуск по болест по болничен лист № Е20211545059 и заповедта била връчена едва на 25.10.2021г., поради което ищецът не получил обезщетение за временна нетрудоспособност от НАП за периода от 10.10.2021г. до 27.10.2021г.не била обсъдена и претенцията за лихви върху обезщетението за неспазено предизвестие,считано от датата на прекратяване на договора до окончателно плащане на сумите..Иска се отмяна на решението в атакуваната част и уважаване исковите претенции изцяло.Претендират се съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.Трудов договор №№ 1129 от 09.09.2020г. бил сключен за срок от една година и прекратен поради изтичането му на 09.09.2021г.Фактът,че Ц. подал предизвестие ,в което определил дата на прекратяването на договора 07.09.2021г.бил без значение.работодателят не дължал обезщетение за неспазено предизвестие при положение,че договорът е срочен.На същото основание не дължал обезщетение за неполучавано обезщетение за временна нетрудоспособност за време след прекратяване на трудовия договор.Що се отнася до обезщетение за ползване на отпуск по болест във връзка с боледуване от Ковид-19, съгласно чл.39а от Колективния трудов договор в сферата на образованието от 17.08.2020г. вр.Решение от 25.01.2021г.,такъв от пуск се давал само по заявление на педагогическия специалист не по-късно от три месеца след заболяването.Ищецът представил само лабораторни резултати за наличие на атнтитела,от които не можело да се установи откога е заболяването.неоснователна била претенцията за обезщетение за допълнителен платен отпуск по чл.156, ал.1 , т.2 КТ,тъй като присъствието в дни за екскурзии, олимпиади и прочие било част от функциите,присъщи на длъжността „учител“ съгласон чл.5, ал.1,т.14 от Наредба № 15/2019г.въззиваемата страна иска потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски за въззивното производство.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, 2 настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
По делото е безспорно,че в трудовия договор,сключен на 09.09.2020г., е посочено изрично,че е със срок една година.Клаузата не е нищожна като противоречаща на закона по изложените от въззивника аргументи.Именно поради спецификата на професията е неподходящо прекъсване на трудовия договор през учебната година в произволен момент ,без специални уважителни причини.Волята на законодателя не може да се тълкува в обратния смисъл,защото не е легитимна цел допускане на смущения в учебния процес, каквото би било внезапната смяна на учител.Желанието на Ц. да прекрати договора два дни по-рано е било уважено в негов интерес,тъй като е възможно за него да е било целесъобразно да прекрати трудовото си правоотношение с ответното учебно заведение преди 09.09.2021г. В случая работодателят не е действал недобросъвестно.Предвид срочността на трудовия договор, работодателят не дължи обезщетение за неспазен срок за предизвестие и лихви за обезщетението.Не е допуснато процесуално нарушение,изразяващо се в невъзлагане в тежест на ответника да докаже специално основания,изключващи прекратяване на договора преди началото на новата учебна година и в рамките на уговорения срок.Не се дължи обезщетение за допълнителен отпуск поради преболедуване от КОВИД19,тъй като не са представени доказателства за периода на боледуването.Не се дължи обезщетение за неползван допълнителен отпуск за работа на ненормиран работен ден в размер на пет дни за всяка календарна година/2020 и 2021г./,тъй като специфичните функции на педагогическата професия включват ангажимент за присъствие на мероприятия в почивни дни и се компенсират от регламентирания в НРВПО платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни.Не се дължи обезщетение за прекъснато плащане на обезщетение от НОИ за време,през което работникът е временно нетрудоспособен поради заболяване,но трудовото му правоотношение с конкретния работодател е прекратено. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна ,поради което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. В останалата част решението е влязло в сила.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 23.01.2024г. на РС-К. в частта му, с която са отхвърлени исковете на К. Л. Ц. против СУ“П.Б.“ гр.К. за обезщетение в размер на 606.36 лв. за неползван отпуск от 10 дни за боледуване от КОВИД-19, ;сумата 606.36 лв. обезщетение за допълнителен отпуск за ненормиран работен ден/по пет дни за 2020г. и 2021г./ ;сумата 527.39 лв. обезщетение за неизплатен болничен от НОИ за периода от 10.10.2021г. до 27.10.2021г. и сумата 2 668 лв. обезщетение за неспазено предизвестие от два месеца, и Ц. е осъден да заплати на училището 897.09 лв.
3 съдебни разноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4