Решение № 209 от 30.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000026 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261 192 от 29.07.2021 г. по т. д. № 1563/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 19 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София срещу Гаранционен фонд - гр. София : 1) искове с правно основание чл. 499, ал. 5, във връзка с чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумите : 494 727.69 лева, дължима по претенции за възстановяване № 1-0875 от 3.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане и 79 345.38 лева, дължима по претенция за възстановяване № 1-1097 от 3.05.2018 г., ведно със законната лихва върху от датата на исковата молба до окончателното заплащане ; 2) искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумите : 13 081.42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 494 727.69 лева, считано от деня на извършване на превода - 20.04.2018 г. до датата на исковата молба и 1 568.42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 79 345.38 лева, считано от деня на извършване на превода - 14.05.2018 г. до датата на исковата молба ; 3) предявени в условията на евентуалност от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр. София срещу „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 82, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените 1 по - горе суми.

Срещу решението в частта, с която предявените срещу Гаранционен фонд - гр. София искове са отхвърлени като неоснователни, е подадена въззивна жалба от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилно съдът отказал да изследва по същество въпроса дали за конкретния застрахователен договор е налице валидно волеизявление за сключването му, като смесил липсата на съгласие като основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД с невъзможността на страната да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на поведението. Неправилно се позовал на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ат ТЗ, която била неприложима за случая. Управителят на застрахованото лице „Адика ВД“ ЕООД - Е. М. К., починал преди датата на сключване на застрахователната полица - на 29.03.2015 г., а договора бил сключен на 21.01.2016 г.

Въпреки това съдът приел, че не е налице основание за нищожност, при очевидна липса на субект, от името на който да е изразена воля за сключване на сделката.

Неправилен бил извода, че ответника не е оспорвал действителността на договора, тъй като приел плащането, регистрирал застрахователния договор в Гаранционен фонд и изплатил обезщетенията по щети на пострадали лица - плащането на застрахователната премия по полицата не можела да валидира договора, тъй като изпълнението на задължения по нищожен договор не го превръщали в действителен, а единствено пораждали задължения за всяка от страните да върне получената престация.

В пълно противоречие с материалния закон съдът приел, че възникването на спор за валидността на застрахователния договор в хода на уреждане на претенцията по заплащане на застрахователно обезщетение е елемент от фактическия състав на чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ.

Неправилен бил извода, че искът за неоснователно обогатяване на застрахователя спрямо Гаранционният фонд е погасен в момента, в който застрахователят извърши самото плащане на пострадалото лице, поради това, че застрахователят е получил премийният приход от застрахователния посредник и не е повдигнал спор за валидността на застрахователния договор. Подобна логика законът нямал и не можело да има.

-3-

Съдът превратно тълкувал императивната разпоредба на чл. 157, ал. 1 от ТЗ за да приеме, че сключването на застрахователния договор след смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството е извършване на действия без представителна власт, а не липса на 2 съгласие, затова и сделката не била нищожна. Не било проведено разграничение между нищожността по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и висящата недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Съдът не разгледал задълбочено възражението за нищожност на застрахователните договори на основание чл. 349, ал. 2 от КЗ

Молбата към съда е решението да бъде отменено изцяло и бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд - гр. София я оспорва като неоснователна.

Правилно съдът приел, че не са нищожни договорите, сключени с юридически лица, в които е положен подпис на застрахованото лице - липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД имало тогава, когато волеизявленията на страните съвпадали, но някое от тях или и двете са били направени при „съзнавано несъгласие“, тоест без намерение за обвързване. На недействителността, която от висяща става окончателна, можело да се позове само лицето, от името на което е сключен договора или от неговите универсални правоприемници. Затова и застрахователят не бил активно легитимиран да предяви иск за прогласяване на недействителността на договор, сключен без надлежна представителна власт.

Предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, извън настоящия процес изявления за оспорване на действителността на изявлението в договора не били правени, а се виждало, че полицата е вписана от самия застраховател в изпратената до Гаранционния фонд справка.

Осчетоводяването на премията касаело отношения на ищеца и съответния брокер и не можело да бъде основание за липса на застрахователно покритие за съответния период, за който е издадена полицата.

Съдът правилно съобразил чл. 499, ал.4 от КЗ относно това кой трябва да обезщети увреденото лице.

Молбата към съда е да потвърди решението.

Ответникът по въззивната жалба „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище не е представил отговор и в хода на въззивното производство не е взел становище.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

3

В исковата молба ищецът „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София твърдял, че по силата на договор за застрахователно посредничество, сключен с ответника „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД, последният отчел при ищеца издадената в полза на „Адика ВД“ ЕООД (в ликвидация) застрахователна полица ГОА № BG/30/116000383974 от 21.01.2016 г. и сертификат Зелена карта № BG/30/116000383974/01, сериен № АВ 047379 за застраховка към същата полица, за лек автомобил марка „Форд“, модел 5 „Фокус“ с рег. № ********, с рама № WF0NXXGCDNYC72750.

Кореспондентът на ищеца във Ф Р Германия го уведомил за настъпило на 21.05.2016 г. пътнотранспортно произшествие с участието на застрахования автомобил, по повод на което била образувана преписка по щета с реф. № ЗК 3100001859. Кореспондентът заявил искане до ищеца за възстановяване на сумата 247 801.01 евро/ 484 656.65 лева за частичното възстановяване на медицинските услуги и други разноски във връзка с настъпилите неимуществени вреди на пострадалите. Ищецът отказал плащане, като се позовал на нищожност на застрахователния договор, затова посочената сума била платена от Немското застрахователно бюро, което, предявило претенция за обезщетяване пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), което му изплатило пълния размер на претенцията на 14.02.2018 г.

Ищецът изплатил изцяло претенцията на НББАЗ за възстановяване на сумата 494 727.69 лева в предоставения му десетдневен срок - на 10.04.2018 г. На 14.05.2018 г. погасил и друга претенция в размер на 79 345.38 лева, възстановена от НББАЗ на Немското застрахователно бюро.

Посочените суми били недължимо платени, тъй като застрахователната полица и международната карта за автомобилна застраховка не били подписани от юридическото лице - страна по договора, документите били нищожни поради липса на съгласие за сключването им и негодни да породят валидно застрахователно правоотношение с ищеца.

Посоченият в застрахователната полица като обичаен водач М. О., също не я бил подписал.

Едноличният собственик на капитала на „Адика ВД“ ЕООД (в ликвидация), не само че -5- не подписал полицата, но и бил починал преди нейното сключване. Освен това полицата била сключена в нарушение на чл.349, ал.1 от КЗ и била нищожна поради липса на застрахователен интерес.

Ответникът „Булром-Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище нарушил чл.7, ал.2, т.7 и т.8 от сключения на 4.03.2015 г. договор за застрахователно посредничество, както и разпоредбите на чл.14 и чл.345, ал.1, т.11 от КЗ.

При тези факти и обстоятелства молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд - гр. София да му заплати, както следва : на основание чл. 499, ал.

5, във връзка с чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ сумите : 494 727.69 лева, дължима по претенции за 4 възстановяване № 1-0875 от 3.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане и 79 345.38 лева, дължима по претенция за възстановяване № 1-1097 от 3.05.2018 г., ведно със законната лихва върху от датата на исковата молба до окончателното заплащане ; на основание чл. 86 от ЗЗД сумите : 13 081.42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 494 727.69 лева, считано от деня на извършване на превода - 20.04.2018 г. до датата на исковата молба и 1 568.42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 79 345.38 лева, считано от деня на извършване на превода - 14.05.2018 г. до датата на исковата молба.

В условията на евентуалност поискал от съда да осъди ответника „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище да му заплати посочените суми на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 82, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът Гаранционен фонд - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като неоснователни, като твърдял, че с влязло в сила решение от 26.06.2017 г. по гр. д. № 1962/ 2016 г. на Pайонен съд - Видин, по предявения от ищеца иск по чл. 124 от ГПК срещу „Адика ВД“ ЕООД (в ликвидация) била прогласена нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/30/116000383974.

В случая ищецът приел плащането на застрахователната премия, подал информация за сключения договор, впоследствие упражнил надлежно правото си да го прекрати, поради което с оглед правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ не можел да се позове на нищожност на сделката.

Освен това ищецът нямал правен интерес да предяви иск срещу Гаранционен фонд, тъй като неговите правоотношения със застрахователния брокер не можело да бъдат противопоставяни на трети незаинтересовани страни.

Спорът не бил възникнал в хода на уреждане на претенцията, а това не се и твърдяло в молбата, и ако ищецът поддържал тезата, че е платил обезщетението въз основа на нищожен застрахователен договор следвало да претендира връщането на сумата по исковата претенция като платена без основание.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

Ответникът „Булром - Глобъл Груп“ ЕООД - гр. Търговище оспорил евентуалните искове като неоснователни.

Оспорил твърдението за нищожност на застрахователния договор. Изтъкнал, че в молбата не са изложени твърдения за наличието на пряка причинно - следствена връзка между неподписването на застрахователната полица и настъпването на вредоносния резултат.