Решение № 156 от 01.11.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Първомай, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100297 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът А. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от А. С. Г. в качеството на управител, че сключеният помежду им Договор за заем № ******* г., а при условията на евентуалност – клаузите от него за дължимост на такса за експресно разглеждане и такса за индивидуално кредитно предложение, са недействителни.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № ******* г. за заем ответникът отпуснал на ищеца заем от 1 000, 00 лева при годишен лихвен процент от 10, 00% и годишен процент на разходите от 10, 24% за срок от 24 месеца, като последният следвало да му заплати и такси експресно разглеждане и индивидуално кредитно предложение в размер съответно от 1 066, 56 лева и 1 066, 08 лева, или общо 3 240, 00 лева.

Навежда се, че съглашението е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – годишният 1 процент на разходите от 10, 24% не съответства на действително прилагания, доколкото при формирането му би следвало, но не участват двете такси, представляващи скрита възнаградителна лихва за кредитора. Евентуално се твърди, че клаузите за тяхната дължимост противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и на добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2559/23.07.2024 г., с който ответникът оспорва исковете с доводи, че исковата молба е нередовна, а по същество – неоснователна. Сочи, че процесните такси изобщо не са заплащани от кредитополучателя, а и като изискуеми преди договорното обвързване – не подлежат на включване в годишния процент на разходите.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Молба вх. № 3192/09.09.2024 г., депозирана от пълномощника му, ищецът поддържа исковите претенции, а ответникът не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщения Погасителен план (л. 4 – л. 5) към Договор № ******* г. за заем, фактите, обявени за безспорни по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, и тези, които съдът приема за доказани на основание чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 от ГПК като последица от неоснователното бездействие на ответника да представи споменатия договор при условията на чл. 190, ал. 1 от ГПК, се установява, че по силата на клаузите му ответното дружество, от една страна като „Заемодател“, предоставило на ищцата, от друга като „Заемател“, паричен кредит от 1 000, 00 лева, а последната се задължила му възстанови заемната сума и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 10, 00% и такси за експресно разглеждане и за индивидуално кредитно предложение в размер съответно на 1 066, 56 лева и 1 066, 08 лева, или да престира общо 3 240, 00 лева (2 856, 00 лева с отстъпка до и на падеж) при годишен процент на разходите от 10, 24%, в чиято величина таксите не били включени. Погасяването следвало да се осъществява разсрочено в периода от 14.08.2023 г. до 14.07.2025 г. на 24 месечни вноски от по 135, 00 лева (119, 00 лева с отстъпка до и на падеж) с падеж на 14-о число от месеца, подробно описани в погасителния план (л. 4 – л. 5).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го 2 лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор № ******* г. за заем с фактически довод за наличие на недостатък по чл. 22 от ЗПК, който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а при условията на евентуалност – на клаузите за дължимост на такси за експресно разглеждане и за индивидуално кредитно предложение като противоречащи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и на добрите нрави.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, 3 който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.

12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17);

4 изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.

4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). От чл. 11, ал. 2 от ЗПК се изисква да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, ако такива са приложими.