Решение № 282 от 16.09.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. гр. Червен бряг, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20244440100406 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от И. М. В. ЕГН ********** от с.

***, обл. Плевен, в качеството й на майка и законен представител на малолетната В. П. Н., ЕГН ********** срещуП. В. Н., ЕГН ********** от с. *** обл. Ловеч на основание чл.150 СК вр. чл. 143 СК.

Ищцата твърди, че с Решение № 442/22.12.2021 г. по гр. дело № 895/2021 г. на Окръжен съд-Плевен е изменена месечната издръжка, която ответникът дължи за малолетното му дете В. П. Н. от 165 лева в размер на 250 лева. Излага се становище, че налице са увеличени нужди на малолетното дете предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване, както и увеличеният размер на минималната работна заплата в страната. Претендира се увеличаване на дължащата се издръжка за дете от 250 лева месечно на 350 лева месечно считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на нови обстоятелства, които обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва претенцията, като твърди, че няма възможност да заплаща претендирания размер на издръжката.

Излага, че че през 2023 г. е сключил допълнително споразумение за издаване и обслужване на карта "ДСК старт", по която наредителна сметка превежда ежемечно на своята дъщеря В.

П. Н. сумата от 50 /петдесет лева/ лева, както и отделни суми чрез Български пощи. Моли съдът да определи размер на издръжка съобразен с доходите му.

Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал.2 СК. Уважаването на иска по чл.150 СК е предпоставено от доказване от ищеца на настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на размера на присъдената със съдебен акт издръжка - изминал значителен период от време, в рамките на който нуждите на ищеца са нараснали. Относими към предявения иск обстоятелства са тези за изменението на факторите, от които зависи размерът на издръжката - нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Изменението в тези обстоятелства обаче при всички случаи следва да е настъпило след определянето на предходния размер на издръжката. (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение №154/16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г.,III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК).

От постановяване на Решение № 442/22.12.2021 г. по гр. дело № 895/2021 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е изменено Решение № 273/30.09.2021 г. по гр. дело №39/2021 г. по описа на Районен съд-Червен бряг до приключване на съдебното дирене по настоящото дело, са изминали над две години и половина. Ноторен факт е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за развитието му. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (В този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г. о. на ВС).Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката.

Съгласно чл. 142 ал.1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или към настоящия момент 233, 25 лв. месечно – 142, ал.2 СК (считано от 01.01.2024 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 933. 00 лева). Възрастта на малолетната В. Н. и посещаването на училище, за който факт страните не спорят, предполагат потребност от средства за храна, облекло, специфични образователни пособия и заплащане на такси за допълнителни дейности. По аргумент от чл. 49, ал.2 и чл. 50, ал.2 ППЗЗДет. осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, необходимите средства за издръжка на дете във възрастова граница от 3 до 14 години е 3, 5кратния размер на гарантирания минимален доход.

2

В производството служебно са събрани доказателства за получаваните от ответника месечни доходи в размер на 1 371 лева.От приложените документи, се установява, че П. В.

Н. изплаща кредит за текущо потребление с месечна вноска от 150 лева, както и че на 11.10.2023 г., ответникът е сключил допълнително споразумение за откриване на сметка със специална дебитна карта на своята дъщеря В. Н.. Видно от банковото извлечение в периода 11.10.2023 г. – 05.06.2024 г., ответникът е превеждал по горната дебитна карта на В. Н. сумите между 30 и 50 лева месечно. От изискани справки от НАП, се установява, че ищецът И. М. В. получава месечно възнаграждение в размер на 1089.90 лева. Няма доказателства П.

В. Н. да е с намалена работоспособност, поради което съдът намира, че последният е в трудоспособна възраст. Ответникът е здрав и работоспособен мъж, същият може и е в състояние да реализира средна и над средна за страната работна заплата, както и да осигурява подобаваща издръжка на детето си, да осигури базовите му потребности и възможностите му за развитие. Дори и след раздялата родителите следва да обезпечат децата с и ,така че те да имат стандарт, какъвто семейството е имало преди прекратяването на съвместното му съжителство, като детето не следва да бъде поставено в различно положение от това, при което би било, като отглеждано от двамата си родители. В случая ответникът няма задължение за издръжка на други низходящи, а законовото задължение за издръжка на единственото му малолетно детето е с предимство пред всички други негови договорни задължения. Същото важи и за поети кредитни задължения.

От приложения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подмагане“-Червен бряг се установява, че детето се отглежда от своята майка в с. ***,като на майката са присъдени родителските права спрямо същото и тя полага основните грижи за него, като са задоволени всички базови потребности на същото.На детето са назначени контролни прегледи за проследяване на здравния му статус след преглед от ендокринолог. От раздялата на родителите досега основните грижи по отглеждането и възпитанието на В. Н. се полагат от ищцата, а бащата изплаща определената от съда издръжка. В съдебно заседание е разпитана св. ***, чийто показания съдът кредитира като обективни, логични и неоспорени от страните.

В настоящия случай съдът приема за доказано, че детето е в период на активен растеж и се налага често да му се закупуват дрехи, обувки, които предвид възрастта му, са на значителна стойност.Малолетната В. Н. ежедневно има разходи, изискващи джобни средства, както за училище, така и за поддържане на социален живот,предвид възрастта и потребностите й. Като ученик, средствата за учебници, помагала и т.н са на значителна стойност.С израстването на детето се увеличават и разходите за задоволяване на неговите базисни, здравни и образователни потребности, които също обуславят необходимост от увеличаване на необходимата за нормалното развитие на детето издръжка.

Съобразявайки обстоятелството, че задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им. Детето е на 12 годишна възраст, поради което съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка за непълнолетната В. Н. е в размер на 700. 00 лева, от който 3 двамата родители следва по поемат по 350 лева месечно.

При определянето на този размер на дължимата издръжка съдът счита, че във възможностите на ответника е да плаща така определения размер, тъй като понятието "възможности" включва не само всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и всички възможности и обстоятелства зависещи от волята на съответния родител. Тази сума е необходима за издръжката на детето, която е безусловно дължима, а интересът на детето е водещ съгласно Конвенцията за защита на детето, законодателството на ЕС и българския СК.

Районен съд-Червен бряг намира, че този размер на издръжката от една страна няма да затрудни бащата, от друга страна майката няма да бъде поставена в положение на финансова невъзможност да осигури към момента текущата издръжка на детето с оглед на нейните доходи.

Съдът счита за нужно да отбележи във връзка с възраженията поддържани от ответника относно твърдението, че същият е водил дъщеря си на почивка, заплаща сметката й за мобилен телефон, закупува й каквото пожелае, че подаряването на вещи и изпращането на парични подаръци зависи от волята и желанието на родителя, който ги дава, но това не погасява задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на детето.

Съобразявайки изложеното, предявеният иска следва да бъде уважен. Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 05.04.2024 г. от датата на завеждане на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция. Тъй като издръжката цели задоволяване на текущи нужди на детето следва да се определи десето число на месеца за падеж на задължението.

На основание чл. 242, ал.1 пр.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

С оглед изхода на спора претендираните от ищцата съдебни разноски в доказан размер на 250 лева /двеста петдесет лева/ следва бъдет поставени в тежест на ответника. На основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл. 69, т.7 ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. П. В. Н. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху върху разликата до увеличения размер на присъдената издръжка, която държавна такса е в размер на 144 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК вр. чл. 143 СК размера на издръжката, определен с решение № 273/30.09.2021 г. по гр. дело №39/2021 г. по описа на Районен съд-Червен бряг /изменен с Решение № 442/22.12.2021 г. по гр. дело № 895/2021 г. на Окръжен съд-Плевен/ като ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН ********** от с. *** обл. Ловеч да заплаща на детето В. П. Н., 4

ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И. М. В. ЕГН **********, с адрес с. ***, обл. Плевен, ул.“***“ №7 ежемесечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), считано от 05.04.2024 г. до настъпването на пълнолетие на детето или настъпване на друго основание за нейното изменяване или прекратяване, дължима до десето число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението.