Решение № 288 от 08.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Бл. , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20211200500213 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.К.Т., в качеството си на особен представител на Н. ХР. М. (ответник в първоинстанционното дело), срещу Решение №908794 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д.№39/2019 г. по описа на РС-Бл., в частта, с която, на основание чл.415 от ГПК, съдът е признал за установено по отношение на ответницата Н. ХР. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Бл., ул.“Бр.“ №20, вх.“А“, ет.8, ап.23, че дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Юл.Хр-Юрг., следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№2203/18 г. по описа на РС-Бл., произтичащи от Договор за заем „CrediGo” №,,,,,,,, и Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo №,,,,,,,,, сключени между „М.кр.” АД и Н. ХР. М. на 11.07.2017 г., прехвърлени от страна на „М.кр.” АД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. в полза на „АСВ” ООД, както следва: сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща главница по договора за заем, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд-гр.Бл. (03.09.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението; сумата от 451, 68 лв. (четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 11.08.2017 г. (падеж на 1 първа неплатена погасителна вноска) до 11.07.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 177, 18 лв. (сто седемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки), представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 12.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2018 г. Решението се обжалва и в частта относно разноските, възложени в тежест на жалбоподателката.

В жалбата се поддържат съображения, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, и е необосновано.

Посочва се, че изготвения по делото доклад не отговаря на изискванията на чл.146, ал.1, т.2 и т.5 и ал.2 ГПК. Твърди се, че неправилно съдът е определил правната квалификация само чрез посочване на съответните законови текстове без да дефинира приложимите правни институти, произтичащи от заявеното с исковата молба. Навежда се, че разпределението на доказателствената тежест е извършено само с оглед твърденията на ищеца, не и на тези на ответната страна, по отношение на които съдът бил посочил единствено, че ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба. Съдът не бил вменил в тежест на ищеца да установи, че при сключване на заемния договор е предоставил на ответницата необходимата преддоговорна информация съгласно изискванията на чл.5 ЗПК. Не били дадени указания относно направеното в отговора възражение срещу твърдението на ищеца, че по договора липсва плащане от страна на ответницата. В жалбата се твърди още, че в нарушение на разпоредбата на чл.202 ГПК съдът не е извършил преценка на заключението на вещото лице-счетоводител заедно с другите доказателства по делото. Игнорирано било обстоятелството, че това заключение е оспорено от ответната страна, както и факта, че експертът е работил единствено на база извлечения, представени от „М.“ АД и „АСВ“ ЕАД.

На следващо място, в жалбата се поддържа, че с решението е нарушена разпоредбата на чл.32 ЗПК, като съдът не бил отчел обстоятелството, че длъжникът е погасил предсрочно задължението си в същия ден, когато е направено плащането от кредитора, като се посочва, че поради извършеното плащане ответницата не дължи както възнаградителна, така и лихва за забава. В тази връзка се твърди, че било видно от представеното по делото извлечение от сметката на Н. ХР. М. за периода 11.07.2017 г.-12.07.2017 г., че на 11.07.2017 г. същата е превела на „М.“ АД сумата от 3000 лв. по посочената в договора сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с основание „заем №5332“. Ето защо се поддържа, че дори и да се приеме, че е налице договор за цесия на процесното вземане, сключен между ищеца и „М.“ АД, то последното дружество е прехвърлило на „АСВ“ ЕАД вземане, което не съществува, поради погасяване чрез изпълнение. В жалбата се посочва още, че решението е необосновано и защото съдът не е отчел обстоятелството, че ищецът не се легитимира като взискател в заповедното производство, тъй като цесията не е породила действие поради неспазване на разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД – да бъде съобщена на длъжника.

На следващо място, особеният представител на жалбоподателката поддържа, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които са 2 от значение за решаване на делото. В тази връзка се поддържа, че е игнорирана информацията, представена с писмо изх.№ И-1120-1/12.03.2020 г., съдържаща се в извлечението от сметка с IBAN ***** на името на ответницата. Необоснован бил и изводът на съда, че ответникът не е доказал плащането на претендираната сума. Необоснован бил и изводът за дължимост на претендираната договорна лихва в размер на 451, 68 лв. за периода 11.08.2017 г.-11.07.2018 г., както и за основателност и изискуемост на акцесорното вземане на ищеца за мораторни лихви. В заключение се посочва, че от установените по делото доказателства се установило, че не е налице задължение на длъжника поради извършено плащане.

Поддържа се също така, че решението е неправилно и в частта относно разноските.

С оглед горните съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „АСВ“ ЕАД, чрез юрк.Н.Цв., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателката Н.М. се представлява от особения представител – адв.К.Т., която поддържа съображения за основателност на жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част. Моли също така за присъждане на възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на жалбоподателката.

В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, въззиваемата страна – „АСВ“ ЕАД, редовно призована, не изпраща процесуален представител. С молба, депозирана преди о.с.з. заявява, че изцяло поддържа отговора на въззивната жалба на основанията, посочени в него.

Бл.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта, с която искът е уважен, поради което съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение 3 правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми. Съдът счита, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и правилно, а жалбата е неоснователна, по следните фактически и правни съображения:

Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка.

При анализа на събраните по делото доказателства, правилно РС е установил, че между „М.кр.“ АД, ЕИК .......... и въззивника Н. ХР. М., ЕГН **********, е бил сключен Договор за заем CrediGo №,,,,,,,,/11.07.2017 г., по силата на който в полза на последната кредиторът е предоставил в заем сумата от 3000 лв., при подробно уговорените условия, вкл. в погасителен план, неразделна част от договора. С т.2 от договора длъжникът е удостоверил получаването на въпросния заем, като видно от платежно нареждане за вътрешнобанков превод от 11.07.2017 г. (л.163 от първоинстанционното дело), че Н. ХР. М. е усвоила кредита, получавайки в брой сумата от 2790,00 лева, след приспадане на уговорена еднократна такса в размер на 210,00 лева. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, като в същият са уговорени още договорни лихви и такси (вж. т.2 от договора).

Видно от Общите условия към Договор за заем CrediGо от 01.01.2017 г. е, че съгласно раздел VI „Права и задължения на страните”, заемополучателят се задължава редовно и навреме да изплаща на „М.кр.” АД погасителните вноски, указани по размер, брой и падеж в съответните клетки в Договора CrediGo или в приложен към него погасителен план.

Уговорено е, че погасителните вноски включват част от главницата и част от лихвата, дължима за времето на ползване на заема, както и пропорционално разпределени части на други компоненти, в случаите когато има такива (като например такси и други), като същите са платими ежемесечно на датите, посочени в погасителния план, който е неразделна част от Договора CrediGо. Съгласно т.19 от Общите условия при забава на дължима погасителна вноска за всеки календарен ден от забавата заемополучателят дължи законната лихва за забава, а видно от т.43 от Общите условия – Договорът CrediGo се прекратява автоматично при неплащане от заемополучателя на две месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. между „М.кр.” АД, с ЕИК: .........., в качеството си на цедент, и „АСВ” ООД, с ЕИК: 201318404, в качеството си на цесионер, е уговорено, че „М.кр.” АД регулярно ще прехвърля на „АСВ” 4

ООД станали ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера, като вземанията ще бъдат индивидуализирани в опис във вид и форма на Приложение №1. Уговорено е също така, че новите вземания ще бъдат прехвърляни при спазване условията на посочения рамков договор на месечна база, като следващите вземания се индивидуализират от страните в ново Приложение №1, като със съставянето, изпращането и потвърждаването му, същото става неразделна част от рамковия договор.

Съгласно т.2.1.3. от Рамковия договор вземанията, предмет на договора за цесия, произтичат от договори за заем и договори за допълнителни услуги по предлагани от цедента кредитни продукти със закъснения на погасителните вноски по тях, като длъжниците по всички вземания са физически лица. Видно от §4 „Прехвърляне на вземанията” е, че прехвърлителният ефект върху вземанията по всяко регулярно прехвърляне настъпва след като цесионерът потвърди получаването на месечния опис от цедента – по аргумент на т.4.1.

Съгласно т.4.4. от договора за цесия цесионерът се задължава от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, като също така цесионерът се задължава да изпрати писмените уведомления до длъжниците по всяко регулярно прехвърляне в рамките на 6 месеца от датата на прехвърляне.