Решение № 320 от 05.04.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1508/2023
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 04.04.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.123, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.44, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 320 гр. Бургас, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501508 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, подадена чрез пълномощник юрк.Г.Райнова, против решение № 278 от 19.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 62/2023 г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е осъдено на основание чл.55, ал.1, предл.първо, вр. чл.86 ЗЗД да заплати на С. С. В. от гр.Н., кв.“Ч.“ *, вх.*, ет.*, ап.*, сумата 740.83 лв., от която 733.83 лв. – стойност на допълнително начислена електроенергия, представляваща корекция на сметка за периода от 03.09.2022 г. до 06.10.2022 г. и за срок от 33 дни, съгласно издадена от ответника фактура № **********/16.11.2022 г., клиентски номер ***, ИТН ***, и 7 лв. – такса прекъсване и възстановяване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното плащане. С решението „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е осъдено да заплати на С. С. В. сумата от 735 лв. за съдебни разноски.
Въззивникът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД изразява недоволство от първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, като в тази част счита същото за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния 1 закон. Считат се за неправилни и необосновани изводите на районния съд, че методиката на чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ е неправилно приложена и следвало да се приложи методиката по чл.52 ПИКЕЕ, регламентираща случаите на констатирана техническа неизправност на СТИ, като според въззивника е неясно поради каква причина НРС е приел констатирано по време на проверката наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл.49 , ал.6 ПИКЕЕ, при положение, че от констативния протокол е видно обратното. В тази връзка се сочи, че служителите на ЕР ЮГ са преценили, че не са налице форсмажорни обстоятелства и установявайки нарушение във функционалността на средството за измерване, са изпълнили задължението си по чл.49, ал.5 ПИКЕЕ да демонтират повреденото СТИ и да го изпратят за метрологична експертиза в БИМ за проверка дали същата е породена от нерегламентирана намеса или не, за което са изложени съображения. Сочи се също, че след като от БИМ е установено, че електромерът не измерва преминалите количества електрическа енергия, преизчислението следва да се направи по реда чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ, а не по реда на чл.52, ал.1 ПИКЕЕ, която норма се прилага, когато не се извършва метрологична експертиза, за което също са изложени съображения. По отношение на таксата от 7 лв. за възстановяване на електрозахранването се сочи, че същата се дължи по силата на договора за пренос на електрическа енергия и неплащането й е основание за преустановяване на преноса на енергия съгласно чл.123, ал.6 ЗЕ. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск. Не са направени нови доказателствени искания.
Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.
С. В., подаден чрез пълномощник адв.Г.Димитров, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на районния съд за приложение в случая на реда по чл.52 ПИКЕЕ при преизчисляване на потребената електрическа енергия, за което също са изложени съображения. Счита се за правилен и извода на НРС за недължимост на таксата от 7 лв. за възстановяване на електрозахранването, като се сочи, че в случая е налице нелоялна търговска практика и не са представени доказателства за нуждата от начисляване на таксата.
Моли за оставянето на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският 2 окръжен съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, предявен от С. С. В. против „Електроразпроделение Юг“ ЕАД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1064.63 лв., представляваща сбора от недължимо платена без основание стойност на допълнително начислена електроенергия от 1057.62 лв. за корекция на сметка за периода 03.09.2022 г. – 06.10.2022 г. и за срок от 33 дни, съгласно издадена фактура № **********/16.11.2022 г., кл.№ ***, ИТН ***, и такса „прекъсване и възстановяване“ в размер на 7 лв., както и сумата от 7.69 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.01.2023 г. до 30.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 31.01.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът е изложил твърдения за неоснователно извършване на корекция на сметката му и неправомерно начисляване на претендираните от ответника с издадената фактура суми от 1057.62 лв. и 7 лв. такса „прекъсване и възстановяване“, които е заплатил, за да не остане без електричество. Ищецът счита, че недължимо е заплатил на ответника сумата общо от 1064.63 лв. и същата е получена от него без основание, поради което моли за осъждането му да я възстанови, ведно с лихва за забава и законната лихва.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е представило писмен отговор, с който е оспорило иска като неоснователен, тъй като корекцията на сметката е извършена правомерно на основание разпоредбите чл.83, ал.2, вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ от 2013 г. Изложени са доводи, че електромерът на ищеца не е съответствал на метрологичните и технически изисквания и корекцията е извършена на основание чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ, поради което сумата е правилно начислена и платена от клиента. Евентуално се позовава на чл.52, ал.1, т.2 ПИКЕЕ като основание за начисляване на процесната сума.
В подкрепа на твърденията си страните са ангажирали писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза.
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на електроенергия и абонат на ответника с клиентски № ***, за обект на потребление – апартамент, находящ се в гр.Н., к.к.“С. б.“, ж.к.“П. к.“, вх.*, ап.* – ИТН: ***. Видно от констативен протокол за извършена проверка №**/06.12.2022 г., служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на електромера на ищеца с № ***, при която са констатирали, че електромерът е повреден – „самоход в права и обратна посока, при правилна схема на свързване“, а в съставения от служителите протокол за оглед на СТИ е констатирано, че не е открито наличие на нерегламентирана намеса по електромера, състоянието на връзките е добри и са налице знаците от метрологичен контрол. Електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевна торба с пломба и 3 изпратен за служебна метрологична експертиза в БИМ, а на негово място е поставен друг електромер. Видно от констативен протокол от метрологична експертиза № 327/21.10.2022 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“ РО- Пловдив, по електромера не са констатирани механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок, налице са необходимите означения на табелката на СТИ, пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция не са нарушени и не са констатирани следи от нерегламентирана намеса. Установено е обаче, че електромерът е повреден и не отчита консумираната електроенергия, поради което не съответства на метрологичните и технически изисквания. С оглед горните констатации, от страна на ЕР ЮГ е издадена фактура № **********/16.11.2022 г. за сумата от 1057.62 лв. с ДДС, дължима вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № *** за периода 03.09.2022 г. – 06.10.2022 г., която сума, както и сумата от 7 лв. за „такса прекъсване и възстановяване“, е заплатена от ищеца на 05.01.2023 г., видно от приложената платежна разписка.
Пред първата инстанция е извършена и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която операторът на електроразпределителната мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия по правилата на чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ, като правилно са определени прогнозното количество от 1619 kW за минал период (за 33 дни) и неговата стойност в размер на 1057.62 лв. Според вещото лице, ако се приложи методиката за изчисляване на неотчетеното количество енергия по правилата на чл.52, ал.1, т.2 ПИКЕЕ и се остойности това неизмерено количество по реда на чл.56, ал.3 ПИКЕЕ, се получава за начисляване допълнително количество енергия в размер на 495.66 kW на стойност от 323.79 лв. с ДДС.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че извършената от ответника едностранна корекция на сметката на ищец не е лишена от основание, доколкото бъде доказано, че отговаря на изискванията на ПИКЕЕ. Съдът е приел, че при установената липса на нерегламентирана намеса по електромера, ответникът неправилно е приложил методиката по чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ за извършване на процесната корекция, тъй като в случая е налице хипотезата на чл.52 ПИКЕЕ и преизчисляването е следвало да бъде извършено по реда на чл.52, ал.1, т.1 или т.2 ПИКЕЕ. В тази връзка, са счетени за неоснователни доводите на ответника, че редът по чл.52 ПИКЕЕ е приложим единствено при констатиране на форсмажорни обстоятелства при проверката на СТИ, като е прието, че процесното СТИ е получило повреда, която не се дължи на външна намеса, предвид което е недопустимо ангажиране на обективната отговорност на потребителя по общия ред на чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ и за по-голям размер, който води до неоснователно обогатяване за ответника. Прието е, че повредата без външна намеса представлява „форсмажорно обстоятелство“ по смисъла на пар.1, т.11 от ДР на ПИКЕЕ, посочено в констативния 4 протокол от 06.10.2022 г. и протокола за оглед на СТИ към него, като независимо от преценката на оператора за извършване на експертиза, корекцията е следвало да бъде извършена на основание чл.52 ПИКЕЕ и дадената с него методика. При прилагане на това основание и съобразно заключението на СТЕ, съдът е приел исковата претенция за частично основателна за сумата от 733.83 лв. – разликата между заплатената по процесната фактура сума от 1057.62 лв. и изчислената от вещото лице сума от 323.79 лв., получена при прилагане на методиката по чл.52, ал.1, т.2 ПИКЕЕ, поради което е уважил иска в този размер. А относно начислената сума от 7 лв. е прието, че по делото не са въведени твърдения и не са представени доказателства от ответника за основанието за начисляване й, поради което тази претенция също е уважена. По горните мотиви, НРС е уважил иска по чл.44, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата общо от 740.83 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като в останалата част е отхвърлил претенцията като неоснователна и недоказана. Съобразно частичното уважаване на иска, е присъдена и съответната лихва за забава върху присъдената главница.
В отхвърлената част и в частта за присъдената мораторна лихва постановеното решение не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила в тези части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че решението е валидно и допустимо, а по същество – правилно.