Решение № 3219 от 16.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3219 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100506856 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №1046 от 14.02.2022г., постановено по гр.дело №52499/2021г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД - гр. София против „С.А.Г.Г.“ ЕООД, ЕИК **** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 124.99 лв. неизплатена главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода м.11.2018г. - м.04.2020г., както и суми по изравнителни сметки за периоди между м.05.2018г. и м.06.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****9, магазин № 21 А, ведно със законната лихва върху главницата от 29.06.2021г.-датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 22.03 лв. лихва за забава за периода 31.12.2018г.-24.06.2021г.; сумата от 33.20 лв. главница за дялово разпределение за периода м.11.2018г.-м.04.2020г. и сумата от 6.41 лв. - лихва за забава плащането й за периода 01.07.2018г.-24.06.2021г., с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.07.2021г. по ч.гр.д. № 37874/2021г. на СРС. Ищецът е осъден на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ответника 450 лв. направени по делото разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и дължи да му възстанови сумата, с която се е 1 обогатил. Ето защо моли решението да бъде отменено, а предявените срещу нея исковеуважени изцяло. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „С.А.Г.Г.“ ЕООД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че не е ползвал магазина през процесния период. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира за необходимо да добави следното:

По делото не се оспорва, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Не се оспорва и фактът, че за процесния период не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, както и твърдението на ищеца в исковата молба, че в случая се касае за "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012г./. Предвид това качество на ответни ка обстоятелството, че същият е собственик на процесния топлоснабден имот, не е достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на топлинна енергия на основание чл.153, ал.1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост са клиенти на ТЕ. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/, е императивна- установеното в нея правило е задължително и не може да бъде дерогирано от страните. Доколкото за процесния период между страните не е налице писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, ползването на топлинна енергия от "небитов клиент" принципно е основание да бъде направен извод за наличие на имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. Следователно за ищеца е налице възможността да предяви иска с правно 2 основание чл.59 от ЗЗД.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване обаче, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи. Обогатяването на едно лице се изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик. По делото обаче не са ангажирани доказателства за твърдяното ползване на процесния топлоснабден имот през исковия период от ответника. Напротив, от представените от ищеца писмени доказателства може да бъде направен извод, че имотът е ползван от трето за спора лице. За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено от установяване на факта на ползване на имота. Ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване това релевантно за претенцията обстоятелство. При процесуалното бездействие на ищеца в тази насока и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че липсва елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именнообогатяване от страна на ответника чрез спестяване на разходи за отопление, поради което предявеният иск е неоснователен.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият ответник. Представен е договор за правна помощ с договорено възнаграждение в размер на 400 лева- минималният съгласно НМРАВ, което следва да бъде присъдено изцяло. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е минималното съгласно НМРАВ на ВАдвС.

На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1046 от

№52499/2021г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в.

3

14.02.2022г., постановено по гр.дело

ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК831609046 да заплати на „С.А.Г.Г.“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 400 лв. (четиристотин лева)- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4