Решение № 258 от 11.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Пазарджик, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500193 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №331 от 16.10.2023г. постановено по гр.д.№20225210100779 по описа на същия съд за 2022г. , Е ОСЪДЕНО на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х.

Г." №**, сумата от 18 479,05 лв., дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 09.08.2022г., до окончателното плащане; ОСЪДЕНО Е на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, обезщетение за забава върху сумата от 18 479,05 лв. в размер на 174,54 лева за периода 08.07.2022г.- 09.08. 2022г., КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над тази сума до претендираната от 844,45 лв.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН предявения насрещен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, да 1 заплати на „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на общо 13 333,36 лв. обезщетение за имуществени вреди, от които 10 726,46лв. претърпени загуби, съставляващи себестойността на произведен и бракуван дървен материал 51,50 куб. м. иглолистни дъски, 1 куб. м. греди над 10 см., 5 бр. челни дъски, летви 2 х 3 см. за периода 31.01.2021г.-16.02.2022г. и 2 606,90 лв. пропуснати ползи, представляваща стойността на нереализирана печалба от продажба на дървения материал за периода 31.01.2021г.-16.02.2022г.;

ОСЪДЕНО Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, разноски по ч. гр. д.№37086/ 2022г. на СРС, в размер на общо 924,22 лв.

ОСЪДЕНО Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Л. - ** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №**, да заплати на „Р. С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №**, разноски по гр. д. №779/2022г. на Районен съд Велинград в размер на общо 4 589,49 лв.

Решението се обжалва в осъдителните му части, както и в отхвърлителните такива по предявената насрещна искова претенция, с въззивна жалба с вх.

№6454 от 27.11.2023г., подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от „Т. Л. - **“ ЕООД, ЕИК-*********, чрез адв. А. П. от САК, с доводи за порочност като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал изразената между страните действителна воля по договора от 29.12.2020г. без да е съобразил нормата на чл.20 от ЗЗД, относно приетото в закона, че отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите и практиката и добросъвестността.

Коментира се, че преценката на съда по отношение на вида на облигационното правоотношение и съществените уговорки по сделката като предмет, краен падеж, срок за изпълнение и заплащане на цената, не е основана на събраните доказателства, а изцяло им противоречи, като се поддържа в тази връзка и необоснованост на съдебните мотиви. Твърди се, че преценката на съда е едностранчива, и е изградена само върху гласните 2 доказателства, от някои от обясненията на управителя на ищцовото дружество и на показанията на негови заинтересовани съгласно чл.172 от ГПК служители-свидетелите Н. и Л., при игнориране на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, свидетелските показания на ответната страна и писмените доказателства. Акцентира се, че съдът неправилно и необосновано, е приел, че на 29.12.2020г. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на родово определени вещи и че това обстоятелство е безспорно между страните, при положение, че страните излагат противоречащи си насрещни твърдения относно вида на договораищецът твърди, че се касае за договор за покупко-продажба без да сочи доказателства, а ответника-че се касае за договор за изработка с елементи на покупко-продажба, представяйки и писмени доказателства за това,/същите подробно се сочат в жалбата/-спецификация на дървен материал, който да се закупи, заявка за изработка на поръчания дървен материал; обобщена справка за постъпилата, преработена и експедирана дървесина, ведомост на дървесината и фактури за закупуването им, които доказателства според жалбоподателя доказвали, че една част от поръчаната стока, действително е имала размери, изискващи стоката да бъде специално изработена за клиента, и които се подкрепяли от гласните такива, включително и от обясненията управителя на ищцовото дружество-В. Ч., потвърдил дейностите, изискващи специална изработка свързана и с импрегниране на стоката, което не било коментирано от съда и доказателствата събрани в тази насока. Акцентира се, че в същност между страните е сключен неформален договор за изработка с елементи на покупко-продажба. Неправилен бил извода на съда, че се касае за сделка с периодично изпълнение, твърдяно от ищеца, но в противоречие с доказателствата по делото, материалния и данъчния закон и с обичайната търговска практика и практиката на ВКС. Коментира се заключенията по назначената и изслушана ССчЕ в посока, че ако действително договорът е бил с уговорка за периодични доставки и плащане при получаване на съответното количество, като поставя въпроси защо е било необходимо да се издава фактура за цялата стойност, да начисли и внесе в бюджета 20% ДДС върху пълната цена на фактурата, без същата да е заплатена и при неуточнени условия за краен падеж и каква е логиката за да го прави при липса на уговорки и неочакване от продавача на плащане по реда и в сроковете по чл.303а ал.1 от ТЗ и при липса на данни за приложимост на изключението по 3 чл.303а ал.1 от ТЗ за плащане след законово регламентирания 60дневен срок за изпълнение на паричното задължение. Предвид доказателствата жалбоподателят смята, че евентуална уговорка за плащане след 60-дневния срок при неопределен падеж и неясни условия, накърняват съществено интереса на кредитора-продавач, и предвид обясненията на управителя на дружеството-ответник, че същият е разчитал сумата по фактурата №1089 от 29.12.2020г. на стойност 45505.08лв с ДДС при начислено ДДС от 7584.18лв и внесен в бюджета, да се заплати до края на м.януари 2021г.-до 1месец от издаването й, и е имал интерес да си вземе парите за пълната фактурна стойност и че като насрещна престация, стоката е изработена и готова в същия срок. Според жалбоподателя твърденията на ищеца, че стоката ще му е необходима, но не е ясно точно кога и какво количество ще му трябва, зависещо от хода на изпълнението на конкретния обект, в който ще се влага, както и показанията на свидетелите , че купувачът е взимал количествата стоки на части, не навеждат на правен извод за договорено изпълнение на части, а се отнасят до едно фактическо положение, свързано с поведението на самия купувач и неговата евентуална забава. Акцентира се, че стоката е била изработена до края на м.януари 2021г. и в последствие е била бракувана, тоест, че може да бъде бракувана само стока, която е произведена; че поканите на произвелия процесната стока търговец „Т. Л. - **“ ЕООД, за вдигане на стоката от купувача, защото пречи и създава неудобства, при липса на график за доставките със срокове и периодичност и плащанията, извършвани от купувача след издаването на фактурата, и определяни от жалбоподателя като хаотични и необвързани с конкретна писмена заявка, покана, конкретна дата, събитие или ритмичност, липсата на икономически интерес за продавача за издаване на фактура с фиксирани цени, неподлежащи на промяна, при променена пазарна обстановка и без очакване на плащане в срока по чл.303а от ТЗ. Коментира се начина на изпълнение на периодичните доставки по смисъла на чл.208 от ЗЗД или на продажба с периодично изпълнение по чл.332 от ТЗ, предполага приет от страните график, с уговорен точен времеви период на изпълнението. /Цитира се решение №851 от 14.05.1999г. по гр.д.№241/1999г. на ВКС V г.о./. Обясненията по чл.176 от ГПК, дадени от управителя на ищцовото дружество за даване „пари напред“ или предплащане без да се има проблем с увеличението на цените, като и показанията на св. Л., били несъответни на закона и отнасящи се до 4 погрешна представа на купувача за естеството на поетото задължение за плащане, доколкото договорите за продажба с авансово плащане, задължително се сключвали в писмена форма-чл.334 от ТЗ. От тези доводи жалбоподателят извежда правния извод, че не може да се приеме, че страните са сключили неформален договор с уговорка за продажба с авансово плащане на цената, като допусканата от търговската практика в такива случаи е издаването на проформа фактура , която играе роля на оферта в преддоговорните отношения и дава основание за превод на част от оферираната сума, като в случая такава проформа фактура не е издавана и че процесният договор е сключен с издаването на фактура №0000001089 от 29.12.2020г. и плащането е изискуемо по правилата на чл.303а от ТЗ.

Оспорени са и са определени като противоречиви фактическите констатации на съда по предмета на договора и факта на индивидуализиране на процесните стоки, и доколкото в цитираната фактура е налице такава пълна индивидуализация и при липса на спор между страните относно вписаните във фактурата показатели, индивидуализиращи стоката при сключване на сделката без да е необходима последваща такава индивидуализация с предаването й. Цитира се съдебна практика -решение №158 от 07.11.2013г. по търг.д.№1128/ 2012г. на ВКС относно значението на издаването на фактурата и какво обективира-изпълнението на данъчно задължение, а изпращането й на получателя-волеизявлението на издателя, че очаква плащане, / че има характер на покана за изпълнение по чл.84 ал.2 от ЗЗД/, като не е необходимо последващо изрично искане за плащане, за поставяне на длъжника за забава; че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има доказателствено значение за сключен договор за изработка и основание на уговореното възнаграждение и която може да се цени и като доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените работи, независимо от липса на подписан приемнопредавателен протокол /решение №138 от 17.10. 2011г. по т.д. №728/2010г. на второ т.о. и решение №65 от 16.07.2012г. по т.д.№333/2011г. второ т.о./, с което жалбоподателят твърди, че оборва мотивите на съда за липса на данни да е канен купувача от продавача да плати остатъка от дължимата сума и че не е изпълнил задължението си да го покани и да получи стоката и да плати оставащата цена. Счита, че купувачът е изпаднал в забава да заплати задължението си с изтичането на 14-дневен срок от датата на получаване на 5 фактурата, съгласно правилата на чл.303а ал.3 от ТЗ.

Твърди се още, че необосновани и неправилни са изводите на съда относно неизпълнението и изпадането в забава на страните по сделката, и конкретно, че няма доказателства стоката да е била произведена до края на месец януари 2021г.,/опровергани от гласните доказателства и приложените писмени доказателства/, при липса на твърдения от ищеца за срещани от него проблеми с доставките, и загубен интерес от купувача от изпълнението поради забава на продавача да предаде стоката и че ако стоката не е била произведена и налична в срока, посочен от ответника, как би се удовлетворил интереса на купувача да получи по-рано пълната продажна цена по фактурата и каква е причината купувачът да е продължил до 21.04.2021г. да извършва плащания по фактурата, като изводът на жалбоподателя е очевидност на знанието на купувача, че стоката е налична, но че не се явява за да я получи и доколкото страните не са уговаряли съхранение на стоката при продавача, а транспортирането й е следвало да се извърши от и за сметка на купувача и до колкото по делото било установено, че фактурираната стока е достатъчна да запълни вместимост на 3/три/ тира, докато купувачът се е явявал с малки превозни средства за да я товари и доколкото е налице признание по чл.176 от ГПК от управителя на ищцовото дружество, че същото не разполага със собствен склад, поради което неявяването на купувача за получаването на стоката от склада на продавача, не са свързани с виновно поведение на продавача и че в случая е налице класическа забава на „Р. - С.“ ООД по отношение на задължението да плати в договорения срок пълния размер на фактурата съгласно чл.303а от ТЗ и възможността да се яви в склада на продавача и да получи фактурираната стока-забава по чл.328 от ТЗ.