Решение № 163 от 24.03.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Разград, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101859 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Й. Д. И., с която е предявен иск срещу Ю. Х. К. за заплащане на сумата 3 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанасяне на обида. Счита, че отправените от ищеца изрази представляват обида по смисъла на закона, тъй като чрез тях се изразява презрение, унижение и оскърбяване на личността му, че използваните изрази са вулгарни и излизат далеч извън рамките на допустимото общуване между хората. Сочи, че обида му е нанесена чрез изписване на обидни думи от ответника на хартиен носител, поставен в неговата пощенска кутия и на 03.01.2022 г. устно пред покойната му вече баба, че след възприемане на обидните думи е изпитал унижение, засрамване, нарушено лично достойнство и трайно чувство на несигурност и тревожност, които подобни груби и повтарящи се словесни нападки неизбежно причиняват.

Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

В рамките на устните състезания процесуалният представител на ищеца изтъква, че съдържанието на бележката е грубо, вулгарно и унизително, че същата обективира заплаха и е предизвикала страх и тревога у ищеца, силно емоционално напрежение, унижение, тревожност, чувство за несигурност в собствения си дом. Счита, че бележката с обидите не е акт на гняв и на защита.

В писмените си бележки ищецът подробно разказва за историята и развитието на конфликтите между него и други обитатели на етажната собственост във връзка с давано под наем помещение на трето лице, ключа за аварийния изход и начина на свикване и провеждане на общите събрания на ЕС, ремонта на общия канал и др. Счита, че разпитания като свидетел Р. е лично мотивиран да го очерни пред съда поради подадени от ищеца сигнали срещу него. Счита, че делото не е за битов конфликт или лични антипатии, а за човешко достойнство.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК 1

В о.с.з. упълномощеният от него процесуален представител заявява, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, а в условията на евентуалност – за частично неоснователен. Признава, че ищецът е автор на бележката на л.10 по делото, но счита, че съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, при които е написана същата – изострен конфликт между ищеца и останалите живущи в блока.

Процесуалният представител на ответника счита, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен предвид личността на ответника и неговото отношение към останалите етажни собственици и поведението му. Счита, че съдът следва да вземе предвид, че останалите живущи в етажната собственост са възрастни хора и действията на ищеца са провокирали гнева на ответника, в резултат на което е написал думите, както и това, че обидата не е била публично нанесена. Сочи, че по делото не са представени доказателства за характера, интензитета и продължителността на вредите, които претендира ищецът, както и че искът е предявен от ищеца с користни подбуди.

Претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. съобразно отхвърлената част от иска. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като сочи, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на казуса.

Заявеното от процесуалния представител на ответника в хода на устните състезания по делото възражение за съпричиняване, Съдът не разглежда, предвид пропускането на срока по чл.131 от ГПК.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Видно от адресите, посочени в исковата молба, както и от твърденията на ищеца и ответника, двамата живеят в съседни апартаменти на един етаж в етажна собственост. В тази етажна собственост има конфликт между ищеца и други собственици по повод външно тяло на климатик и този конфликт е имал проявление на редица общи събрания. Същият е довел до редица жалби и до съдебно дело между ищеца и етажната собственост.

Ответникът не оспорва, че е автор на представения като писмено доказателство по делото надпис върху плик /според твърденията на ищеца от плик, в който той бил поставил СД с аудиозапис от общото събрание на ЕС и кратко обръщение на хартиен носител/. Този текст е ръкописен и със следното съдържание: „Ей, малко шибано лайненце, престани да тормозиш целия блок, който се обитава от много по-ерудирани и по-възрастни хора от теб.

Внимавай! Не си неуязвит!!! П.С. Жалко за прекрасното сем. Г.. Ти не си чест за тях!“.

Този текст е бил предмет на анализ по преписка №187300-4770/2025 г. по описа на РУ на МВР – Разград, след което с постановление от 01.09.2025 г. прокурор от РП – Разград е отказал да образува наказателно производство, т.к. деянието не осъществява състав на престъпление. В преписката се съдържа писмено признание от ответника, че той е написал думите с горното съдържание. Пояснил, че се е почувствал подразнен от поведението на ищеца спрямо него и спрямо останалите живущи във входа.

По отношение на представените по делото записи, Съдът намира, че не е установено кога и кой ги е записвал и изявленията на кои лица са записани и дали същите са автентични, от което следва извод за неотносимост към предмета на делото.

Така твърденията на ищеца за нанесени обидни думи на 03.01.2022 г. от ответника в присъствие на бабата на ищеца не бяха доказани в хода на 2 производството.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите, като се търси отговорност за обида.

Тъй като се касае за отговорност, претендирана от непозволено увреждане, за да възникне същата, следва да бъде осъществен предвидения в закона фактически състав: да е налице деяние, същото да е противоправно и виновно, от него да са причинени вреди, респ. да има причинна връзка между деянието и вредите.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че ответникът е написал процесните думи и е поставил плика с тях в пощенската кутия на ищеца. Ищецът е възприел тези думи.

Основният въпрос в случая е дали това деяние е противоправно и дали е извършено виновно.

С разпоредбите на чл.39-41 на Конституцията на Република България се уреждат основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест като останалите и подлежи на защита. Възможната колизия между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга, е уредена в чл.39, ал.2 и в чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България. В тези разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се простира до там, докъдето не засяга други конституционно защитени ценности, и по-специално правата и доброто име на гражданите Въпросът за баланса на тези конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата във всеки конкретен случай.

За да е обидно дадено изявление, респ. за да бъде същото противоправно деяние по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, изявлението следва да визира определено физическо лице. Обидният /унизяващият/ израз трябва да е насочен към това определено лице.

Увреденото лице трябва да бъде посочено от автора по такъв начин, че да не оставя никакво съмнение относно неговата личност. В случая с поставянето на хартиения носител върху който са изписани обидните изрази в пощенската кутия на ищеца ясно е определен адресата на същите.

Разпоредбата на чл.10, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не дава право да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява.

Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.

Съгласно трайно установената съдебна практика ищецът следва да посочи от кои конкретни изрази на ответника е засегнат. Тези изрази могат да ангажират отговорността на ответника, само ако представляват обида. Използването на неприлични, вулгарни и цинични думи по адрес на определено лице, какъвто е настоящия случай, е унизително отнасяне към ищеца, а не лична отрицателна оценка и критика в допустима от закона форма.

Твърдението на ответника, че в случая, обидата не е публична, не изключва отговорността на ответника. За да бъде осъществен съставът на обидата е необходимо деецът да даде своята негативна оценка за личността на пострадалия в негово присъствие, но обидната информация бил могла да бъде изнесена и по друг начин, като целта е тя да достигне до адресата и да бъде 3 узната от него. В случая поставяйки написаните обидни изрази в пощенската кутия на ищеца, ответникът е целял това негово изявление да достигне до ищеца. И същото е достигнало до ищеца, като последващото му достигане до други лица е резултат единствено и само на действията на ищеца.

За да възникне отговорността за обида е необходимо обиденият да има обективна възможност да възприеме унизителната за него проява, а в случая не само, че е имало такава възможност, но тя се е и реализирала.

Отправянето на обидни изрази – вулгарни и неприлични думи е противоправно поведение.

По делото не бяха представени доказателства, които да изключват вината на ответника, поради което на основание чл.45 ал.2 от Закона за задълженията и договорите, съдът следва да приеме, че това противоправно деяние е извършено виновно, като ответникът е съзнавал това което прави, като отправил обидни думи към ищеца и е целял ищецът да узнае за това, видно от това, че думите са написани като обръщение към него.

Обидните думи и узнаването им от ищеца са му причинили психически дискомфорт – житейски логично е твърдението му за чувство на унижение, засрамване, нарушено лично достойнство и трайно чувство на несигурност и тревожност, които подобни груби словесни нападки неизбежно причиняват, както е посочено в исковата молба.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ППВС №4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на едно лице, от значение е броят и интензитетът, тъй като са относими към тежестта на увреждащото действие. По делото обаче не бяха представени доказателства за повтарящи се нападки, каквито твърди ищецът.

Така съпоставяйки твърдяните от ищеца вреди, за които е поискано обезщетение в размер на 3 000 лв. с реално установените – житейски презюмирани такива само от едно от двете описани в исковата молба деяния, съдът намира, че за обезщетяване на същите следва да присъди обезщетение в размер на 511,29 евро, представляваща равностойност на 1000 лв. При определяне на този размер съдът взе предвид броя и вида на обидните изрази, които са изключително укорими от гледна точка на обществения морал, както и това, че ответникът не е целял обидата да стане достояние на трети лица.

При определяне на размера на обзщетението, съдът взе предвид, че обидните думи са употребени в една бележка, същите отразяват унизително отношение от едно лице – ответника, възприети са от ищеца като едно цяло и едновременно са причинили негативни изживявания.

В останалата част Съдът намира така предявеният иск за неоснователен и недоказан. Едно от посочените в исковата молба деяния – това на 03.01.2022 г. остана недоказано, а по делото не бяха представени никакви доказателства за конкретни негативни изживявания, поради което Съдът намира, че следва да присъди обезщетение само за презюмираните такива, и то от доказаното действие на ответника, а не и тези, които ищецът е изпитал като резултат от конфликта в етажната собственост, който според твърденията и на двете страни е продължителен.