Решение № 346 от 09.08.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. гр.Несебър, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100036 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК .

От ищеца И. В. Р. срещу ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е предявен отрицателен установителен иск, с който иска да бъде признато за установено, че не дължи връщане на парични средства по следните кредити: EOSDP000000001129317, разрешен на 29.02.2016г. в размер на 767 л в . , EOSDP000000001129244, разрешен на 29.02.2016г. в размер на 2935 лв. и EOSDP000000001203328, разрешен на 26.09.2008г., в размер на 1422 лв., с балансова експозиция към 31.10.2022г. – 3597 лв. Ищецът твърди, че на 01.11.2022г. направил няколко опита да си закупи стока на изплащане, но получил отрицателен отговор, тъй като бил с лоша кредитна репутация. От запитване към БНБ установил, че има вписани в централен кредитен регистър 3 необслужени кредита, а именно посочените по-горе. Сочи, че не е закупувал стоки на изплащане и/или получавал кредити и твърди, че това е направено без негово знание и без полагане на подпис от него. Твърди, че някой е използвал данните му за сключване на договорите. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД е депозиран отговор на исковата молба, с който се развиват съображения за липса на правен интерес, тъй като липсват издаден изпълнителен лист, или висящ изпълнителен процес. Излага доводи за начина на вписване на данни в централния кредитен регистър. Обръща внимание, че по едно от вземанията е образувано изпълнително дело 47/2012 по описа на ЧСИ Миндова, въз основа на заповед по чл.

410 ГПК и след влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират направените в исковата молба искания. Отправя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претенцията на ищеца за адвокатско възнаграждение. Излага, че ищецът е страна по Договор за кредит CREX 01687933 от 19.12.2007г., вземането по който е прехвърлено на ответника на 28.04.2009г. и по него се дължи сумата от 767,10 лв. Сочи, че ищецът е страна по Договор за отпускане на стоков кредит, 1 сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземането по който е прехвърлено на ответника на 26.09.2008г. – в размер на 1422,25 лв., като за част от сумата – 1252,20 лв. е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело при ЧСИ Миндова на 06.01.2012г. Твърди, че вземането по Договор за кредит CREX01678527 е прехвърлено на ответника на 28.04.2009г., като е за сумата от 2935,15 лв., а дружеството не представяла с въпросния договор. Твърди, че ищецът е уведомяван многократно за прехвърлените вземания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да докаже сключването на валидни договори, по които страна е ищецът - Договор за кредит CREX 01687933 от 19.12.2007г., Договор за отпускане на стоков кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, Договор за кредит CREX-01678527.

Следва да докаже размера на сумите, които се претендират по тези договори: 767 лв. по Договор за кредит CREX 01687933 от 19.12.2007г., 1422 лв. по Договор за отпускане на стоков кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и 2935 лв. по Договор за кредит CREX01678527, размера на вземанията си по тях, както и от какви пера са формирани сумите по всеки от договорите и настъпила изискуемост за вземанията за тези суми. Ответникът следва да докаже, че са налице валидни договори за цесия, по които са му прехвърлени претендираните вземания, както и че длъжникът е уведомен надлежно за договора за цесия. В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнил задълженията си по договора.

За да докаже вземанията си ответникът е представил по делото Д оговор за кредит за покупка на стоки от 19.12.2007г. (на л. 36 – л. 38 от делото, а в оригинал на л. 82 – л. 84 от делото) и Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 16.01.2008г . (на л. 42 – л. 43 от делото).

Ищецът е оспорил положения в договорите подпис, за който е отразено, че е на И. В. Р. . Съдът на основание чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване истинността на тези документи в частта относно автентичност на положения в тях подпис от И. Р..

По делото е приета, без възражения и оспорване от страните, съдебно-почеркова експертиза (на л. 98 – л. 116), вещото лице по която е направило категоричен извод, че подписите и изписаните имена на И. Р. в посочените два договора, а и в съпровождащите ги документи – декларация за придобиване на информация за лицето и „получил стоката“, не са положени и изписани от ищеца Р.. След като в договорите е отразено, че същите са подписани от Р., а по делото се доказа, че той не е положил подписа си в тях, се налага извод, че не е възникнала валидна облигационна връзка между Р. и съответните лица. Т.е. първият елемент от фактическия състав на претендираните суми във връзка с тези два договора не е доказан по делото (не се доказва годна облигационна връзка, обективирана в Договор за кредит за покупка на стоки от 19.12.2007г . и Договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем от 16.01.2008г .).

По отношение на Договор за кредит CREX-01678527 – въпреки разпределената доказателствена тежест, същият не е представен от ответника, като в изрична молба (на л. 34 от делото) той е изложил твърдения, че не разполага с този договор. Ето защо – при изрично оспорване от страна на ищеца, че е сключил такъв договор с ответника и разпределената доказателствена тежест, ответникът е следвало да докаже възникването на облигационна връзка между страните – по Договор за кредит CREX-01678527. След като не е представен такъв договор, 2 то ответникът не е доказал наличието и на тази облигационна връзка.

По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи наличието на основание ответникът да претендира от ищеца заплащане на посочените суми . Поради това искът за установяване на недължимостта им е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1511 лв., от които 850 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, 311 лв. – платена държавна такса и 350 лв. – депозит за експертиза. Не е налице прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар (въпреки възражението на ответника), тъй като цената на предявения иск е в общ размер от 5124 лв. и платеното адвокатско възнаграждение е изключително близо до предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основания да бъде намалявано.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. В. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър, общежитие „Бисер“ № 1, ет. 4, ап. 5, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 , сумата от 767 лв. по Договор за кредит CREX 01687933 от 19.12.2007г., вземането по който е прехвърлено на ответника на 28.04.2009г., сумата от 1422 лв. (с балансова експозиция – 3597 лв.) по Договор за отпускане на стоков кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД , вземането по който е прехвърлено на ответника на 26.09.2008г. и сумата от 2935 лв. по Договор за кредит CREX01678527, вземането по който е прехвърлено на ответника на 28.04.2009г.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 , ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър, общежитие „Бисер“ № 1, ет. 4, ап.

5, сумата от 1511 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 850 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, 311 лв. – платена държавна такса и 350 лв. – депозит за експертиза.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3