Решение № 369 от 02.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Ямбол, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330101313 по описа за 2024 година

Производството се води по предявен от З. М. И., ЕГН ********** с адрес в гр. Я., ж.к. „***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „*** чрез адв. И. Д.ЯАК, против Детска градина „ ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „ ***, представлявана от Директора К. В. Т. искове, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2154, 25 лв. след неговото изменение на основание чл.214 ГПК, представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода от *** г. до *** г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като в условията на евентуалност при уважаване на главния иск се предявява иск по чл. 224, ал.1 КТ за увеличения размер на обезщетението за неизплатен годишен отпуск в размер на 1209, 97 лв. след неговото изменение по чл.214 ГПК, поради увеличение на трудовото възнаграждение и иск по чл. 222, ал.3 КТ за увеличения размер на обезщетението за придобиване право на пенсия в размер на 3 364, 13 лв. след неговото изменение по чл.214 ГПК, поради увеличение на трудовото възнаграждение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение за длъжността „ ***“, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Също така се твърди, че ищеца е член на синдикалната организация, като с Анекс от *** г. бил променен чл.27 КТД, като било прието, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 15 %, считано от *** г. В тази връзка в посочения период от време на ищцата било отказано изплащането увеличение на заплатата, което и се дължало по силата на закона, както и че отказа на директора на училището имал дискриминационен характер.

1

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция, като в условията на евентуалност при уважаване на главния иск се иска уважаване и на другите предявени два иска.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответната Детска градина „ ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „ ***, представлявана от Директора К. В. Т. , чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр.

Я., ул. „***, чрез адв. М. А.- ЯАК.

Твърди се, че предявения иск следвало да бъде предявен за вреди ( пропуснати ползи) и с оглед на това, че такъв не бил предявен в настоящия процес, то предявения иск по чл.128 КТ не следвало да бъде уважен като основателен и същия следвало да бъде отхвърлен.

Твърди се, че съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № 4/20.07.2017 г. конкретните размери на индивидуалните основни работни заплати на персонала в институциите, които прилагали системата на делегираните бъджети, се договаряли от директора съобразно КТД и/или вътрешните правила за работната заплата въз основа на определените годишни средства за заплати в рамките на утвърдения бюджет на институцията и се определяли в индивидуалния трудов договор. Такова индивидуално договаряне между страните по делото било извършено с двустранно подписано допълнително споразумение към трудов договор от *** г., в който било определено основно месечно възнаграждение на ищцата. Счита се, че разликата над тази сума и договорените с анекс № *** г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование *** г. основната заплата на старши учител, считано от *** г. можело да се търси под формата на вреди ( пропуснати ползи), а не с иск по чл.128, т.2 КТ. Отделно от това се счита, за необосновано позоваването на ищцата на анекс № *** г. , с който се предвиждало нов размер на основните възнаграждения, приложим от *** г. към КТД, въз основа на който ищцата била формирала претенцията си за основното си месечно възнаграждение за периода *** г.-*** г., с оглед на това, че със заповед на директора на ответната детска градина трудово правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл.328, ал.1,, т.10 КТ, като увеличението било предвидено само за тези работници и служители които имали действащи трудови договори към момента на увеличението. Също така се счита, че към датата на подписването на анекса към КТД ищцата не била имала качеството на заето лице при ответника и това увеличение не и се дължало. Също така за неоснователни и недоказани се считали и претенциите на ищцата за увеличен размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, както и за увеличения размер на обезщетението за придобиване правото на пенсия.

Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищцата - редовно призована не се явява, като се представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, както и за присъждането на разноски.

Ответникът - редовно призован, се явява лично и се представлява от пълномощник- 2 адвокат, чрез когото оспорва предявения иск и пледира за отхвърлянето му, както и за присъждането на разноски.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените от тях писмени доказателства се установява, че между ДГ „***“, група „***“- гр. Я. и З. М. И. съществувало трудово правоотношение, като последната изпълнявала длъжността „***“, категория подагогически персонал на 8 часов работен ден.

Със Заповед № ***/*** г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, считано от *** г., като на основание чл.224, ал.1 КТ било разпоредено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 61 р. дни, сумата от 6009, 72 лв. и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия в размер на 22 757, 79 лв. за 11 брутни работни заплати.

От представената служебна бележка се установява, че ищцата З. М. И. членувала в СБУ при ДГ“***“ гр. Я., редовно плаща членския си внос за периода от *** г. до *** г. била синдикален член и продължава членството си.

Представено е заявление от *** г. подадено от ищцата до директора на ответната детска градина, с което на основание подписания Анекс към КТД от *** г. с който са увеличени учителските заплати, считано от *** г. се иска изплащане на разликите на заплатите й в период от *** г. до *** г., както и да и бъде преизчислено обезщетението от 11 брутни заплати и полагащите и се отпуски. Към заявлението са приложени становище към КТД и становище на синдиката на българските учители, относно прилагането на Анекс № *** г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от *** г.

Също така е приложен Анекс № *** г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование *** от *** г. Приложен е също КТД за системата на предучилищното и училищното образование ***/*** г.

От страна на ответната ДГ са приложени писмо от Министерството на образованието и науката, Регионално управление на образованието- Я., до Директорите на образователните институции от област Я., относно изплащането на допълнителни възнаграждения във връзка с изпълнение на Анекс № *** г. за системата на предучилищното и училищното образование, както и платежно нареждане от 16.05.2024 г. за изплатена сума в размер на 960 лв.

По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, в. лице по която след като се запознало с материалите по делото и направена справка при ДГ“ ***“ гр. Я. дало заключение, че ако трудовото възнаграждение на ищцата З. М. И. бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***/ *** г. към КТД № *** г., за периода *** г.- *** г. се получавало разлика в размер на бруто 2 154, 15 лв. – Таблица № 1.

3

За процесния период 01. 01.2023 г.- *** г. по банковата сметка на З. М. И. било изплатено начисленото нетно трудово възнаграждениеи начислените обезщетения по чл.224 и чл.22, ал.3 КТ- общо 39 617, 40 лв.- Таблица № 2.

Увеличението на основание чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***/ *** г. към КТД № *** г. не било изплатено на ищцата.

Ако трудовото възнаграждение на ищцата било актуализирано в съответствие разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс *** г. към КТД № *** г., обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, следвало да бъде в размер на бруто 6 898,01 лв. ДДФЛ бил 10% върху сумата от 6898,01 лв. и бил в размер на 689,80 лв. Нетния размер на обезщетението за неизползван ПГО по чл.224, ал.1 КТ щял да бъде 6 208, 21 лв. В тази случай щяло да е налице разлика за доплащане на обезщетението за неизползван ПГО по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1209, 97 лв.

Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в съответствие разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс *** г. към КТД № *** г., обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ следвало да бъде в размер на бруто 26 121,92 лв. Налице била разлика за доплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 3 364,13 лв.

На въпроси на пълномощника на ответната детска градина, в. лице отговори, че ако трудовото възнаграждение бъдело актуализирано, разликата, която следвало да бъде изплатена била в размер на бруто 2154, 15 лв. На ищцата било изплатено обезщетение по чл.224 КТ, но върху него били удържани осигурителни вноски и данък, което не следвало да бъде така, като в крайна сметка разликата която следвало да бъде изплатена по чл.224, ал.1 КТ била в размер на 1209, 97 лв. и това била нетна сума, след приспадане на дължимия данък и като се вземело предвид увеличението на трудовото възнаграждение, което било база за изчисляване на обезщетението.

Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ било в размер на разликата, която се явявала и трябвало да бъде изплатена, като се имало предвид актуализацията на трудовото правоотношение и същото било в размер на 3364,13 лв. В случая не се дължали данъци и осигуровки, като брутния размер бил равен на нетния.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание по чл. 128 КТ, като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при отсъствие на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца. Възраженията на процесуалния представител на ответника, че искът би следвало да е за вреди ( пропуснати ползи) съдът приема за неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че ищцата твърди, че в претендирания период е полагала труд при ответника- работодател, като последния не й е заплатил уговореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателя е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за 4 извършената работа, като никъде в исковата молба и до приключване на съдебното дирене в настоящото производство ищцата не е твърдяла да е претърпяла вреди ( пропуснати ползи) от незаплатеното й трудово възнаграждение, за да се приеме, че е налице друга квалификация на иска.

Преценен по същество съдът намира предявения главен иск за основателен, по следните съображения:

Към настоящия момент няма спор относно фактите, че между ДГ „***“ гр. Я. и ищцата З. М. И. е съществувало ТПО, като тя е заемала длъжността „ ***“ в група „***“, както и че ТПО е прекратено на основание Заповед № ***/ *** г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, считано от *** г. Също така безспорно е установено, че бившия работодател не е приложил нормативната уредба, уреждаща изменение на трудовото възнаграждение на ищцата със задна дата, като е приел, че това увеличение не се отнася за нея, т.к. е с прекратено ТПО.

В тази връзка основния въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство е дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата, считано от *** г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса- *** г. са с прекратено трудово правоотношение, респективно кой е релевантния момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.