Решение № 58 от 08.07.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Чирпан, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Колев Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир Колев Колев Административно наказателно дело № 20265540200159 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от Е. Р. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адвокат Сава Каров от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, общ.

Бургас, обл. Бургас, *** против Наказателно постановление № 25 – ***/06.02.2026 г., издадено от Н. С. П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ – Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, издадено въз основа на АУАН № GA 4736221 от 04.11.2025 г. с актосъставител П. Х. П. на длъжност Инспектор при РУ – Чирпан, ОДМВР Стара Загора, с което са наложени глоби на Е. Р. Д., с ЕГН: ********** в общ размер на 536,85 равняващи се на 1049.99 лв., от които:

25,56 евро на осн. чл. 183, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 58, т. 2, пр. 2 и 511,29 евро осн. чл. 178ж, ал. 1, пр.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца за извършено нарушение по чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000697/06.02.2026 г, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 25 – 0375 - 000697/06.02.2026 г., издадено от Н. С. П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР и наложените с него глоби на Е. Р. Д., с ЕГН:

**********, като незаконосъобразно, неправилно и обосновано, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалният закон и недоказаност на твърдените нарушения.

Претендират се и разноски в размер на 300,00 евро - адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, но взима писмено становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и обосновано. Същото отговаряло на 1 инперативните изисквания на осн. чл. 57 от ЗАНН, безспорно било установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж в тази насока разписка към обжалваното НП, както и определение на Административен съд Стара Загора № 2367/ 27.05.2026 г. по канд № 594/ 2026 г. по описа на същия съд/.

Установи се по делото, че с Наказателно постановление № 25 – ***/06.02.2026 г., издадено от Н. С. П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ – Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоби в общ размер на 536,85 равняващи се на 1049.99 лв., от които: 25,56 евро на осн. чл. 183, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца на осн. чл.

178ж, ал. 1, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки за извършени нарушения съответно по чл. 58, т. 2, пр. 2 и чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП, затова че: “ На 31.08.2025 г. в 17:04 часа, на АМ „Тракия“ км. 165, общ.

Братя Даскалови, обл. Стара Загора управлява товарен автомобил „***“ с рег. номер *** собственост на фирма „***“ ЕООД с ЕИК: *** като при движението си напред посока изток, подминава пътен възел за село Оризово и спира в лентата за принудително спиране, след което предприема движение на заден ход до бензиностанция „ОМВ“, с което е извършил“

1. ДВИЖИ СЕ НА ЗАДЕН ХОД НА АВТОМАГИСТРАЛА, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 2, пр. 2 от ЗДвП;

2. НА АВТОМАГИСТРАЛА СЕ ДВИЖИ В ЛЕНТАТА ЗА ПРИНУДИТЕЛНО

СПИРАНЕ, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП“ Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказаталества, съдът приема за установено по безспорен начин, че на 31.08.2025 г. свидетелите М. П. П. и И. Ч. Т. и двамата полицейски служители при РУ Чирпан се намирали на път III - 666, в района на АМ Тракия, на самото място път III- 666 пресичал с мост над АМ „Тракия“. Двамата били там тъй като , имало Заповед да ограничават автомобилите до 12 тона да не влизат на АМ Тракия, в района на пътният възел Плодовитово – Оризово. Двамата били извън служебния автомобил, като им направило впечатление, че товарен автомобил марка „*** бял на цвят / бус /, пътуващ в посока София – Бургас, първоначално подминал отбивката за с. Плодовитово. В този момент 2 свидетелите се намирали по същество отгоре над магистралата и имали добра видимост.

Тогава товарен автомобил марка „*** бял на цвят подминал отклонението и спрял в лентата за принудителна спиране. Свидетелите насочили вниманието си и ясно видели, че се движи на заден ход. Същите решили, че ще влезне в отклонението за село Плодовитово, но той движейки се назад подминал отклонението за село Плодовитово, продължил на заден ход, след което влезнал в района на бензиностанция „OMV“, която при движение от София към Бургас се падала преди отклонението за село Плодовитово на около 150 - 200 метра на окомер. След това свидетелят М. П. П. се свързал с Управителя да провери на камерите автомобила и да ми съобщи регистрационният номер. По регистрационният номер на автомобила свидетелите установили, че собственик на МПС е фирма. След това след като разбрали кой е Управител на фирмата се свързали с него по телефонен номер за да разберат кой е управлявал въпросното МПС на тази дата и час. Той управителят заявил, че лично го е управлявал. Обяснил , че му се наложило да се върне и да слезе на бензиностанция, като не дал точна причина при проведения разговор.

След установяване на нарушителя св. М. П. изготвил Докладна записка от 02.09.2025 г.

Впоследствие на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 4736221/ 04.11.2025 г. с актосъставител П. Х. П. и свидетели очевидци М. П. П. и И. Ч. Т.. Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Н. С. П. – Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ –Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентни административни органи, спазена е изцяло формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им установяване. Ясно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението, описано е в достатъчна степен поведението на водача на МПС.

В тази насока, същият не ангажира доказателства за твърденията си, че не е извършил процесните нарушения.

Следователно от горното по точка 1 от НП съдът приема следното:

Установява се от обективна страна от събраните гласни и писмени доказателства, че 3 жалбоподателят в качеството си на водач е предприел движение на МПС на заден ход на АМ Тракия , като действията му противоречат на императивната разпоредба на чл. 58, т.2 от ЗДвП, която гласи: " При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи назад ".

По отношение на приложената санкционна разпоредба съдът счита, че следва да отбележи, че към дата на постановяване на обжалваното НП нормата на чл. 183, ал. 2 от ЗДвП е изменена, като цитираното санкционно правило е поместено вече в чл. 183, ал. 2, т.

4 от ЗДвП, като е предвиден и по-висок санкционен размер от 50 лева. Следователно, налице е хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, според която, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Прочитът на двете налага извод, че по-благоприятна е разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. Вместо да отчете наличието на предпоставките на приложение на института на "по-благоприятния закон", АНО неоправдано и в нарушение на закона не отчел, че по- благоприятната норма за нарушителя е тази в редакцията на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. което налага НП в тази точка да бъде изменено.

По отношение на точка 2 от НП съдът приема следното:

Установява се от обективна страна от събраните гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят в качеството си на водач е предприел движение на МПС на заден ход на АМ Тракия и в лентата за принудително спиране, като действията му противоречат на императивната разпоредба на чл. 58, т.4 от ЗДвП, която гласи: " При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в лентата за принудително спиране ".

Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми.

От показанията на свидетелите очевидци, безспорно се установява, че на същата дата и място управляваното от жалбоподателя МПС, се е движило в аварийната лента на автомагистрала "Тракия". По делото не бе установена причината за движение на автомобила в лентата за принудително спиране, като няма каквито доказателства и данни МПС да е било технически неизправно или пък водачът да е имал здравословни проблеми, което обстоятелство е отбелязано в съставения акт, който водачът е получил без възражения. По скоро в случая се касае до типична черта на съвремието ни, а именно липсата на убеденост да бъдат спазвани нормативно установените порядки в обществото и държавата.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП предвиденото наказание за движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала без да са налице 4 изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. Вярно е, че предвиденото в закона наказание е несъразмерно тежко в сравнение с конкретната обществена опасност на деянието, но след като законодателната оценка е такава, нито наказващият орган, нито съдът имат възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното наказателно постановление в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.