Определение № 302 от 07.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100114385 по описа за 2025 година

Производството е образувано след протоколни определения на СРС, с които: съдът е прекратил, поради оттегляне на предявените искове с правно основание чл.200 КТ и изпращане на производството по искове по чл.49 ЗЗД по подсъдност на СГС.

Определението на СРС, в частта, в която е приел, че оттеглянето е редовно и е прекратил производството по исковете за имуществени и неимуществени вреди не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Съдът намира, че производството по делото е недопустимо, поради следното.

Разпоредбата на чл.214,ал.1 ГПК допуска изменение на предявения иск, при следните хипотези: ако се изменя само основанието, при преценка дали с оглед защитата на ответника, изменението е уместно; изменение само на искането, без да се изменя основанието; както и размера на претенцията, или преминаване от установителен към осъдителен иск. С молба от 7.8.2025г., след съставяне на определението по чл.140 ГПК, съдържащо и проект за доклад на делото, ищецът е конкретизирал претенцията за пропуснати ползи съответно на указанията на СРС със същото определение, като е направил заявление, че твърди, че „АММ 2020“ ООД са възложили на „Черкезов 5“ЕООД да положи бетонова основа на обекта, при полагане на бетова, поради нарушаване на задълженията по стабилизиране на стрелата, същата се е разбалансирала и причинила травмите, като сочените в молбата лица са признати за виновни с решение на наказателния съд, в сила от 20.11.2023г.

Направено е изявление, че ищецът прави изменение на правното основание на иска от чл.200 КТ на чл.49 ЗЗД. Съдът намира, че изявлението на ищеца не съставлява изменение по сочения смисъл на ГПК, защото макар да не се изменя искането, се излага изцяло нова фактическа обстановка. В исковата молба ищецът е твърдял, че е назначен при ответното дружество на трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, на сочената дата е работил на обект, на който е следвало да се яви съобразно трудовия си договор, както и че бетоновата помпа е разбалансирана и не е работила правилно, вследствие на което е ударила ищеца и му е причинила посочените в исковата молба вреди. Решението по делото на наказателния съд е цитирано и в исковата молба. В уточнителната молба от 7.8.2025.г., 1 ищецът излага фактически твърдения, че ответното дружество е възложило на трето лице полагането на бетонова смес на обекта. Исковата претенция е за отговорност на работодателя по трудово правоотношение, възникнала вследствие на трудова злополука.

Това е било и твърдението на ищеца. С уточнителната молба, ищецът излага съществуващ към предявяването на иска факт/предвид посочването на решението на наказателния съд в исковата молба/- възлагане, от страна на неговия работодател, на работа на трето лице, което се твърди, най- вероятно, да е работодател на С. и Д., като по този начин се търси отговорността на това трето лице.

Да се измени основанието, без да се измени искането означава ищецът да претендира едно и също притезание /например, парично вземане/, като вместо на едно правно основание, претендира същото вземане на друго. Само по себе си изменението на основанието не предвижда въвеждането на нови факти в обстоятелствената част на претенцията, които да доведат до цялостното изменение на претенцията, което по същество съставлява изцяло нов иск, за претендираната първоначално сума. Ето защо, съдът намира, че производството е недопустимо, като намира, че не е обвързан от определението на СРС, с което е приета допустимостта му / и това е довело до изпращането на делото по подсъдност на СГС/.

Определението не е пречка ищецът да предяви нов иск против работодателя на виновния за причинените му вреди, защото нито произнасянето на СРС, нито на СГС формира сила на пресъдено нещо.

Ето защо, на основание чл.130 ГПК, производството следва да се прекрати.

При тези мотиви, СГС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№14385/2025г. по описа на СГС Определението може да се обжалва от страните, пред САС, в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100114385 по описа за 2025 година

Производството е образувано след протоколни определения на СРС, с които: съдът е прекратил, поради оттегляне на предявените искове с правно основание чл.200 КТ и изпращане на производството по искове по чл.49 ЗЗД по подсъдност на СГС.

Определението на СРС, в частта, в която е приел, че оттеглянето е редовно и е прекратил производството по исковете за имуществени и неимуществени вреди не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Съдът намира, че производството по делото е недопустимо, поради следното.

Разпоредбата на чл.214,ал.1 ГПК допуска изменение на предявения иск, при следните хипотези: ако се изменя само основанието, при преценка дали с оглед защитата на ответника, изменението е уместно; изменение само на искането, без да се изменя основанието; както и размера на претенцията, или преминаване от установителен към осъдителен иск. С молба от 7.8.2025г., след съставяне на определението по чл.140 ГПК, съдържащо и проект за доклад на делото, ищецът е конкретизирал претенцията за пропуснати ползи съответно на указанията на СРС със същото определение, като е направил заявление, че твърди, че „АММ 2020“ ООД са възложили на „Черкезов 5“ЕООД да положи бетонова основа на обекта, при полагане на бетова, поради нарушаване на задълженията по стабилизиране на стрелата, същата се е разбалансирала и причинила травмите, като сочените в молбата лица са признати за виновни с решение на наказателния съд, в сила от 20.11.2023г.

Направено е изявление, че ищецът прави изменение на правното основание на иска от чл.200 КТ на чл.49 ЗЗД. Съдът намира, че изявлението на ищеца не съставлява изменение по сочения смисъл на ГПК, защото макар да не се изменя искането, се излага изцяло нова фактическа обстановка. В исковата молба ищецът е твърдял, че е назначен при ответното дружество на трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, на сочената дата е работил на обект, на който е следвало да се яви съобразно трудовия си договор, както и че бетоновата помпа е разбалансирана и не е работила правилно, вследствие на което е ударила ищеца и му е причинила посочените в исковата молба вреди. Решението по делото на наказателния съд е цитирано и в исковата молба. В уточнителната молба от 7.8.2025.г., 1 ищецът излага фактически твърдения, че ответното дружество е възложило на трето лице полагането на бетонова смес на обекта. Исковата претенция е за отговорност на работодателя по трудово правоотношение, възникнала вследствие на трудова злополука.

Това е било и твърдението на ищеца. С уточнителната молба, ищецът излага съществуващ към предявяването на иска факт/предвид посочването на решението на наказателния съд в исковата молба/- възлагане, от страна на неговия работодател, на работа на трето лице, което се твърди, най- вероятно, да е работодател на С. и Д., като по този начин се търси отговорността на това трето лице.

Да се измени основанието, без да се измени искането означава ищецът да претендира едно и също притезание /например, парично вземане/, като вместо на едно правно основание, претендира същото вземане на друго. Само по себе си изменението на основанието не предвижда въвеждането на нови факти в обстоятелствената част на претенцията, които да доведат до цялостното изменение на претенцията, което по същество съставлява изцяло нов иск, за претендираната първоначално сума. Ето защо, съдът намира, че производството е недопустимо, като намира, че не е обвързан от определението на СРС, с което е приета допустимостта му / и това е довело до изпращането на делото по подсъдност на СГС/.

Определението не е пречка ищецът да предяви нов иск против работодателя на виновния за причинените му вреди, защото нито произнасянето на СРС, нито на СГС формира сила на пресъдено нещо.

Ето защо, на основание чл.130 ГПК, производството следва да се прекрати.

При тези мотиви, СГС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№14385/2025г. по описа на СГС Определението може да се обжалва от страните, пред САС, в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2