Решение № 360 от 03.07.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Разлог, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240101621 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по ИМ от А.Д.Д., ЕГН*, * – САК, против Д.Б.Б., ЕГН*, от *.

Твърди се в ИМ, че ищеца и ответницата са бивши съпрузи, като по време на брака са придобили следния недвижим имот: Ап.Б, на кота +2.70 м., на 2 жил. ет., в *, с площ от 45,58 кв.м., състоящ се от дневна - кухня, баня с тоалетна, спалня и тераса, заедно с 1/6 ид. ч. от сутерен, който включва: тоалетна, сауна, съблекалня, душ с тоалетна, фитнес и скигардероб, равняващи се на 10,66 кв.м., ведно с 1,485 кв.м. от общите части на сградата, целият с площ от 64,08 кв.м., в къща „Б" от УПИ 111-2519, от кв.42 по плана на *, при съседи на парцела: улица, УПИ 11-2140, УПИ IV-2139, 2521, който апартамент съгласно Кад. схема на АГКК, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на *, одобрени със Заповед №*/10.12.2009 г. на ИД на АГКК с адрес на самостоятелния обект *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***. 2.1, под обекта - ***, над обекта - ***, който обект се намира в жил. сграда със смесено предназначение, разположена в ПИ с идентификатор ***, брой нива на обекта - 1, площ 45,58 кв.м., прилежащи части - 6,35 кв.м.

Твърди се, че брака им е прекратен с влязло в сила решение на РС-Б. от 04.01.2017 г., поради което след прекратяване на съпружеската имуществена общност е възникнала обикновена съсобственост м/у страните при равни квоти, като доброволното уреждане на отношенията м/у тях се е оказало невъзможно.

В СЗ ищцата не се явява лично, явява се нейния пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва основателността на депозирания иск за делба. Твърди, че имотът е закупен по време на брака, но след прекратяването му ответникът е заплащал изтегления от ищцата кредит, обезпечен с ипотека на имота, като вноските превишават цената на имота и приносът му в придобиването му превишава този на ищцата със 75%. При условията на евентуалност моли съда да осъди ищцата да заплати на ответника частта от сумата, равняваща се на нейния дял от съсобствеността. При условията на евентуалност заявява, че е единствен собственик на недвижимия имот, предмет на делбата, въз основа на изтекла в негова полза придобивна 1 давност.

В СЗ ответникът не се явява лично, явява се неговия пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно м/у страните по делото, а и от представените писмени док-ства се установява, че същите са били съпрузи, като бракът им е прекратен с решение от 06.12.2016 г., постановено по гр. д. №1345/2016 г. по описа на РС-Б., влязло в законна сила на 04.01.2017 г.

Видно от Нот. акт №189, том III, peг. №2572, дело №553 от 2009 г. на нот. К.М. - рег.№061 в РНК, вписан в Сл.Вп при РС-Рг, с вх.рег.№3231 от 05.06.2009 г., акт №105, том 13, дело №2481/2009 г., по време на брака страните придобили недвижим имот, представляващ Ап.Б, в *, със застроена площ от 45,58 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, санитарен възел и тераса, ведно с принадлежащите ид. ч. от общите части на сградата и от сутеренните помещения, който по действащата КККР на *, представлява самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес на самостоятелния обект в *, при съседни самастоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта - ***, който обект се намира в жил. сграда със смесено предназначение, разположена в ПИ с идентификатор ***, брой нива на обекта - 1, площ 45,58 кв.м., прилежащи части - 6,35 кв.м.

Не е спорно по делото, че с от 06.12.2016 г., постановено по гр. д. №1345/2016 г. по описа на РС-Б., ползването на сем. жилище е предоставено на ответника Д.Б.. Същото обаче не съдържа произнасяне относно собствеността в/у имота, а единствено урежда въпроса за неговото фактическо ползване след прекратяване на брака.

От представеното решение №422/12.07.2023 г., постановено по гр. д. №138/2023 г. по описа на ОС-Б. се установява, че м/у същите страни е бил разрешаван спор относно обезщетение за ползване на сем. жилище след прекратяване на брака, като съдът е приел, че страните продължават да бъдат съсобственици на имота и е уважил претенцията на ищцата за дължимо обезщетение по чл.57, ал.2 от СК. Решението е обжалвано пред ВКС, но с определение №3558/10.07.2024 г., постановено по гр. д. №28/2024 г. по описа съда касационно обжалване на посоченото въззивно решение не е допуснато.

От представения договор за банков кредит и приложените банкови извлечения се установява, че на 11.12.2013 г. м/у „Ю.Б.“АД и ТД „ЛЕ-А.“ЕООД е сключен договор за банков кредит от 40`000.00 лв., предназначен за оборотни нужди на дружеството. По договора като съдлъжници са както ответникът, така и ищцата. С Нот. акт за учредяване на договорна ипотека от 16.12.2013 г. за обезпечаване на кредита е учредена ипотека в/у процесния имот.

За изясняване на спорните въпроси по делото съдът допусна ССчЕ, изпълнена от ВЛ Г.К., която беше приета без възражения от страните в откритото СЗ от 11.05.2026 г. От заключението на експертизата се установява, че банковият кредит по договор №* от 11.12.2013 г. е предоставен на „ЛЕ-А.“ЕООД, като задължението по него е обезпечено с договорна ипотека в/у процесния имот. По договора за кредит като съдлъжници са участвали „ЛЕ-М.“ЕООД, Д.Б.Б. и А.Д.Д., като същите ли солидарно отговорни спрямо кредитора. Кредитът е усвоен на 22.01.2014 г. и е изцяло погасен на 16.01.2020 г., съгласно представеното банково извлечение. ВЛ установява още, че за периода 17.04.2015 г.16.01.2020 г. Д.Б.Б. е захранвал разплащателната сметка на кредитополучателя „ЛЕА.“ЕООД със суми, които са послужили за погасяване на задълженията по кредита.

Внесените от него суми са от 46`352,25 лева. Останалите средства, използвани за погасяване на кредита, са осигурени от „ЛЕ-А.“ЕООД и А.Д.Д..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за допустим и основателен, поради следните съображеня:

2

Настоящето производство е с правно основание чл.34 от ЗС и е във фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС: „всеки от съсобствениците може да иска делба на съсобствените имоти”, а съгласно чл.344 от ГПК: „в решението с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите м/у кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник”.

Съгласно чл.21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. При прекратяване на брака съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена дялова съсобственост, като по силата на закона дяловете на бившите съпрузи са равни, освен ако по надлежния ред не е установено друго.

Възражението на ответника за по-голям принос не може да бъде разгледано като основание за различни квоти в настоящата делба, доколкото искът по чл.29, ал.3 от СК, е самостоятелен конститутивен иск, който следва да бъде предявен в едногодишния срок по чл.31 от СК, от прекратяване на брака. В случая бракът е прекратен през 2017 г., поради което срокът за предявяване на претенция за по-голям дял е изтекъл много преди образуване на настоящото производство. Съдът приема, че ответникът не може в рамките на делбеното производство, под формата на възражение, да постигне резултат, който законът свързва с предявяване на самостоятелен иск в преклузивен срок. Делбата има за предмет установяване на съсобствеността, имотите и квотите. Когато имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и бракът е прекратен, общността се трансформира в обикновена съсобственост при равни дялове, освен ако по надлежния ред и в срок не е установено друго.

Такова установяване в случая няма. Ето защо възражението за по-голям принос е преклудирано и не може инцидентно да промени квотите в делбеното производство. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която при иска по чл.29, ал.3 от СК, се изследва приносът на съпрузите, но това става в самостоятелно производство и при спазване на преклузивния срок.

Съдът приема за неоснователно и възражението, че плащането на кредит след придобиването на имота променя вещноправния режим. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че е бил налице договор за банков кредит, усвоен през 2014 г. и окончателно погасен през 2020 г. Същевременно от становището на ищцовата страна след запознаване с банковите документи се поддържа, че кредитът е свързан с ЮЛ, трето за спора, и че представените док-ства могат да имат евентуално облигационно значение, но не и значение за придобиването на имота, тъй като имотът е закупен години порано по време на брака.

Съдът приема, че дори ответникът да е извършвал плащания по кредитно задължение след прекратяване на брака, това не го прави собственик на по-голяма ид. ч. от имота. Плащането на чуждо или общо задължение може да обоснове самостоятелна облигационна претенция за регрес, неоснователно обогатяване или уреждане на вътрешни отношения м/у длъжници, но не води автоматично до вещноправна трансформация на собствеността.

Неоснователно е и възражението за придобивна давност. За да придобие по давност чуждата ид. ч., съсобственикът следва да докаже не само фактическо ползване на имота, но и явни действия, с които е отрекъл правата на другия съсобственик и е манифестирал намерение да владее целия имот единствено за себе си. Ответникът е ползвал имота след развода въз основа на бракоразводното решение, с което сем. жилище е предоставено за ползване на него. Това ползване има правно основание и само по себе си не представлява владение на чуждата ид. ч. с/у ищцата. Съгласно практиката на ВКС предоставянето на сем. жилище за ползване по реда на чл.56 от СК, представлява правно основание за упражняване на фактическата власт и не трансформира държането във владение в/у чуждите ид. ч.. В този смисъл са Решение №70/25.06.2019 г. по гр.д. №2582/2018 г., IV ГО на ВКС и Решение №111/15.06.2021 г. по гр.д. №1873/2020 г., I ГО на ВКС.

За да започне придобивна давност в полза на един съсобственик с/у друг, е необходимо той 3 да извърши действия, с които явно, недвусмислено и противопоставимо на другия съсобственик да отрече неговите права и да започне да владее целия имот изключително за себе си. В настоящия случай такива действия не бяха доказани. Напротив, представеното по делото решение №422/12.07.2023 г. по гр. д. №138/2023 г. по описа на ОС-Б., се установява, че м/у страните е водено производство по чл.57, ал.2 от СК, относно обезщетение за ползване на сем. жилище, като съдът е признал правото на ищцата да получава обезщетение именно като съсобственик. Това решение е стабилизирано след недопускане на касационно обжалване от ВКС. Следователно самият ответник е участвал в съд. производства, в които е разглеждано правото на ищцата като съсобственик, което изключва възможността да се приеме, че е владял имота единствено за себе си при наличие на противопоставяне на чуждото право на собственост. Това изключва извод, че ищцата е дезинтересирана от имота или че ответникът е владял чуждата ид. ч. спокойно, явно и необезпокоявано като единствен собственик.

Ето защо съдът намира, че придобивна давност в полза на ответника не е започнала да тече, респективно не е могла да бъде завършена

Предвид изложеното дотук съдът приема, че ответникът не доказа нито основание за поголям дял, нито трансформация на лично имущество, нито придобиване по давност на ид. ч. на ищцата.

При това положение следва да се допусне съд. делба на процесния имот м/у страните при равни квоти – по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.