Решение № 1682 от 15.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1682 гр. Пловдив, 15.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330116636 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ОЕМП – 2002“ ООД, ЕИК 115769144 против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че е сключил с ответника Договор *** от *** г., по силата на който „Електроразпределение Юг“ ЕАД – в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителна мрежа се е задължил да предоставя на мрежовия клиент „ОЕМП – 2002“ ООД, право на ползване на електроразпределителна мрежа с цел снабдяване на негови обекти с ел. енергия – предмет на договора.

По-конкретно се твърди, че по силата на сключения Договор от *** г. ответното дружество – в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителна мрежа се е задължил да предостави на ищеца, в качеството му на купувач, на обект, находящ се в гр.

Пловдив, *** – точка на доставка и потребление, кл. № ***, ел.енергия – собствена и/или на трети лица – Средно напрежение; пренос и достъп през/до електропреносната мрежа (мрежа – Високо напрежение) и достъп до разпределителната мрежа (мрежа – Средно напрежение).

Твърди, че ответникът, още при сключването на Договора от *** г. е знаел, че не е в състояние и възможност да предостави на ищеца услугата - достъп до разпределителната мрежа (мрежа – средно напрежение), тъй като същият не се явява оператор/доставчик на тази услуга за ищеца (доколкото собственикът на съоръженията – мрежа СН) не е предоставил права на Оператор за тази мрежа на ответника.

Относно собствеността на електроразпределителната мрежа – средно напрежение, се твърди, че ищецът „ОЕМП – 2002“ ООД е собственик на апарати, машини, съоръжения и инсталации, представляващи: електроразпределителна мрежа – СН, състояща се от захранващ/присъединителен ел. кабел, представляващ – кабелна линия 20 КV „Ксерокс“ и кабелна линия 20 КV „Флопи“, изпълнени /инсталирани в специални/ защитени подземни съоръжения, осигуряващи електрозахранване/ подаване на ел. енергия от електрическа Подстанция *** – собственост на трето лице – „Електроенергиен системен 1 оператор“ ЕАД до ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. *** – на границата на Съоръжението (гранични имоти), както и на ***, състоящ се от сграда, ведно със силови трансформатори – маслени трансформатори 20/0,4 кV – 2 бр. с мощност на всеки от тях по 1000 кVА, както и други машини, съоръжения и апарати, с ИТН 1470599 и 1470600 (кл. № ***).

Поради изложеното, сочи, че ответникът не е собственик на вещта (съоръженията), представляващи ***, както и на електроразпределителната мрежа – СН, представляваща в частност и по своята същност – кабелни линии КЛ 20КВ „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“ – изпълнение в специални защитени подземни съоръжения, осигуряващи електрозахранване/подаване на ел. енергия от на границата на съоръжение – известно като ел. Подстанция *** – Пловдив – собственост на трето лице „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – до ***, поради което и сочи, че ответникът е в невъзможност да предостави /изпълни услугата – достъп до разпределителната мрежа – мрежа Средно Напрежение и същият не се явява Оператор/Доставчик на тази услуга, чрез кабелни линии – КЛ 20 КВ „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“, по отношение на ищеца.

Твърди, че ищецът в качеството си на собственик на електроразпределителната мрежа – СН, не е предоставил каквито и да са ограничени вещни права върху тази вещ на ответника, в т.ч. и права на Оператор по смисъл на ЗЕ.

Поради което и, сочи, че ответникът, поради липса на качество на собственик и/или оператор/доставчик на тази услуга – достъп до електроразпределителната мрежа, реално не предоставя и не осъществява мрежова услуга – достъп до електроразпределителната мрежа (мрежови услуги – СН), в полза на ищеца.

Твърди, че фактически доставката /подаването на ел. енергия, за ищеца се осъществява, чрез директно включена присъединена – собствена ел.мрежа – СН, състояща се от кабелни линии КЛ 20КВ „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“, ***, находящи се в Подстандия *** – Пловдив, което по своята същност било директно присъединяване на изходно ниво СН – 20 КV към ел.мрежа – собственост на трето лице „ЕСО“ ЕАД.

Въпреки горното, твърди, че ответникът, въз основа на показателя – потребена/консумирана ел. енергия, за периода *** г. вкл., месечно, е съставил и издал 9 бр. фактури, посочвайки в същите – вида на стоките/услугите, като в т.ч. е начислил и стойността за плащане на „предоставени услуги“ – достъп до разпределителна мрежа – СН, в общ размер на 10 162.88 лева, които ищецът заплатил.

Счита, че Договорът за *** от *** г. е нищожен, в частта „достъп до разпределителната мрежа – (мрежа-средно напрежение (СН), поради изначална невъзможност за изпълнение в тази му част от страна на ответника, респ. поради невъзможен предмет.

Поради нищожността на договора в тази част, получените от ответника суми за достъп до разпределителна мрежа – СН, в общ размер на 10 162.88 лева, за периода *** вкл., били без правно основание.

Твърди още, че с нарочна покана вх. № *** г. поканил ответника да му възстанови неоснователно получените суми, представляващи стойността на предоставената услуга достъп до електроразпределителната мрежа – СН, но същите не му били платени, поради което и претендира и обезщетение за забава в общ размер на 1 146.91 лева, за периода от *** г. до *** г.

Предвид изложеното, искането е да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата в общ размер на 10 162.88 лева – главница, представляваща недължимо платена сума за предоставена услуга - Достъп до разпределителна мрежа – СН, през периода *** вкл., сумата в общ размер на 1 146.91 лева – обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва, че за процесния период отношенията между страните във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с Договор, сключен на *** г.

Сочи, че предоставените мрежови услуги са остойностени, съгласно действащото през процесния период Решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.

Излага, че услугата достъп до елекроразпределителната мрежа представлява предоставяне на правото за ползване на ел. мрежа за пренос на ел. енергия до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки клиент. Сочи, че цените, по които предоставя услугата достъп до ел. мрежа са регулирани цени.

Твърди, че съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна ел. енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Дължимите суми за достъп до ел.мрежа се формират като определената при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Сочи, че съгласно решенията на КЕВР, цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, СТИ, отчитането им, както и всички други адм.разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.

Относно възражението на ищеца, че цената за достъп е недължима, поради това, че ответникът няма собственост върху електроразпределителната мрежа, излага следното:

Твърди, че ищецът преди процесния период - до *** г. е бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на ЗЕ и на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (оператор на разпределителна мрежа). Относно процесния период (*** г.), се твърди, че на *** г. ищецът е сменил доставчикът си на ел.енергия, като негов доставчик и координатор на балансираща група става „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, а по-късно, на *** г. – „Енерджи Маркет“ АД. Негов мрежови оператор, обаче остава и е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, между които е сключен процесния договор във връзка с предоставянето на услугата достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа, сключен на основание чл. 14 ПТЕЕ. Сочи, че като всеки потребител на ел. енергия и потребителят – ищец дължи цена, освен за потребената ел. енергия и цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения излага съображения, че са неотносими факти и обстоятелства, свързани със собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършва доставката на ел.енергия към обекта му.

Излага още, че обектите на ищеца са присъединени изначално към електроразпределителната мрежа, тъй като обектът му е присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени съоръжения, които функционално принадлежали към и функционирали в и като част от разпределителната мрежа, независимо, че имали своята 3 присъединителна връзка в подстанция на „НЕК“ ЕАД.

В конкретния случай, присъединяването и функционирането на съоръженията се извършвало на ниво средно напрежение (20 кV), а не на ниво високо напрежение (110 кV), поради което и следвал изводът, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа, независимо от факта кой е собственикът на елементите й. Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и електроразпределителна мрежа било нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Затова счита, че независимо, че съоръженията, чрез които е присъединен обекта на „ОЕМП – 2002“ ООД към електроразпределителната мрежа не са собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, цените за разпределение се дължат.

На следващо място, излага доводи, че с Решения от 27.09.2005 г. и от 26.06.2008 г. на ДКЕВР, са утвърдени цени за достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителните мрежи за всички потребители, вкл. за потребителите, присъединени към електроразпределителните мрежи със собствени съоръжения, като сочи, че в цената за разпределение и цената за достъп до електроразпределителната мрежа се дължи от всички потребители, които са присъединени към нея. Сочи, че цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, като това са всички потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско напрежение.

Нямало никакво друго разграничение, напр. касаещо начина на присъединяване, собственост на съоръженията, или доставчика на ел.енергия, относно дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, като сочи, че тя е дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, какъвто се явявал и ищецът.

На следващо място излага, че ищецът е приел услугите и няма право да иска връщане на платените суми. Сочи, че ищецът редовно и своевременно е осчетоводил всички издадени от ответника фактури, вкл. и процесните и е ползвал данъчен кредит по тях в размер на начисления във фактурите ДДС. В тази връзка се позовава на практика на ВКС, според която само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на услугата, включването й в дневника по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представлявало признание на задължението и доказвало неговото съществуване.