Решение № 197 от 18.02.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………… гр. Варна, …...2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд – VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

СТОЯН КОЛЕВ при участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас. адм. нак. д. № 2688 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Решение № 260173/29.09.2020 година, постановено по АНД № 1152/2020 година по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2666719, издаден от ОД МВР Варна, с който на М.К.Т., с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на въззивното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата си. Излага твърдения за липса на реквизити в издадения електронен фиш, както и на липсата на предпоставки за издаване на такъв. Счита, че не са разгледани възраженията му относно приложението на чл. 6, ал. 2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. и изготвянето на анализ във връзка с мястото на което е било поставено АТСС. С тези доводи е изложено искане съдът да отмени въззивното решение и издадения срещу касатора електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован. В писмени бележки, чрез пълномощник – ст.юриск. К-Л.А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на М.К.Т., с ЕГН: **********, против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2666719 издаден от ОД на МВР-Варна, с който на жалбоподателя Т., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

При постановяване на решението си ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираното нарушение предвид това, че водачът е управлявал МПС със скорост 87 км./ч при нормативно разрешена скорост от 50 км./ч. Видът и размерът на наказанието ВРС е приел, че не следва да се коментират, доколкото са конкретно посочени в закона. За неоснователни са приети изложените от наказаното лице доводи за допуснати процесуални нарушения, като неоснователни съдът е преценил възраженията, свързани с липсата на датата на издаване на фиша и тези, свързани с мястото на извършване на нарушението, описано в достатъчна степен в електронния фиш. ВРС е приел в решението си че нарушението е установено с АТС, преминало метрологичен контрол и експлоатирано правилно към момента на установяване на нарушението. Санкционната норма е била приложена правилно, като при наличие на допусната от жалбоподателя скорост на управление на МПС, превишаваща разрешената от

50 км/ч правилно е било определено и предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДП наказание.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно.

Разпоредбите на чл. 186 ал. 4 и ал. 5, чл. 189 ал. 4-8 от ЗДвП, регламентират издаването на Електронния фиш на името на собственика на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. По делото няма данни от страна на жалбоподателя да е представена декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено управлението на МПС, поради което се налага извода, че административнонаказателната отговорност на М. Т. е ангажирана правилно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението на касатора, свързано с липса на реквизити – дата и час на нарушението в оспорения електронен фиш. Видно е от съдържанието на Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2666719 издаден от ОД на МВР-Варна и придружаващия го снимков материал, в същите надлежно са отразени датата и часа на нарушението - 10.04.2019г. в 20:40 часа, както и GPS координати – 43,223002 / 27,868849. В ЕФ е отразено мястото на извършването му - бул. Владислав Варненчик до КПП „Комитово ханче“, което място съответства точно на описаните в снимковия материал GPS координати, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, че контролът се е извършил за времето от 20,00 часа до 24.00 часа на дата 10.04.2019г. въз основа но съставен на следващата дата 11.04.2019г. протокол.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни и другите касационни възражения - че мястото на засичане на скоростта не се намира в чертите на населено място, поради което не се касае за превишение на измерената скорост, че е нарушено изискване на чл.

6, ал. 2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. и че при определяне размера на наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, в т.ч. че не е била приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Мястото на извършването на нарушението е бул.

Владислав Варненчик до КПП „Комитово ханче“ при GPS координати 43,223002 / 27,868849, което място е в чертите на гр. Варна – населено място при което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП по отношение на управляваното от касатора МПС категория „В“ е налице ограничение на скоростта в размер до 50 км/ч. Без значение с оглед административнонаказателната отговорност е обстоятелството, че другите участници в движението също са управлявали своите МПС с превишение на скоростта. Отговорността за извършеното административно нарушение е лична за касатора и противоправното поведение на трети лица е само основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо тях но не изключва тази за извършеното от Т. деяние.

Не се установява нарушение на чл. 6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Действително, по делото липсват данни за извършен анализ по чл. 6, ал. 2 от посочената наредба, но в случая това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 от наредбата това не представлява нарушение на цитираната наредба, тъй като нарушението е установено по безспорен и категоричен начин. Настоящото производство е административнонаказателно и е него се събират доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на административно нарушение. Административнонаказващият орган, след като констатира такова нарушение, е длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи (субективни и обективни) от състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС не е сред тези елементи.

Във връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон, касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и посредством събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към процесния случай закон.

Наложеното административно наказание е съответно по вид и в предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП абсолютен размер, с което е съобразен и чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, при неприложимост на правилата по чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН. Ето защо неоснователни се явяват оплакванията на касатора за несъобразяване размера на наложеното наказание с подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Доколкото в случая не са налице каквито и да било доказателства сочещи на извод, че извършеното нарушение се отличава от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност респ. липсата на такава ВРС и АНО правилно са приели, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив, следва да се отбележи, че превишението на скоростта е 37 км/ч., като дори и намалена с допустимия толеранс от 3 км/ч. превишената скорост от 34 км/ч. е изключително висока за управление на МПС в градски условия, независимо по кое време на денонощието става това. Установеното превишение на скоростта от касатора представлява повече от 1/2 част от позволената скорост за движение в населени места, което при създала се ситуация на пътя би затруднила сериозно водача на превозното средство да реагира на ситуацията и да предотврати/съхрани живота и здравето на участниците в движението.

От изложеното става ясно, че

Варненският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от касатора.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260173/29.09.2020 г., постановено по НАХД № 1152/2020 г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА М.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.