Решение № 494 от 27.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120106759 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на К. А. П., със съдебен адрес в гр. София, с която претендира осъждане на ответника Сдружение „Волейболен клуб Дея Спорт”, ЕИК ...., със седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 1077 лева – трудово възнаграждение за м. април 2025 год., дължимо на основание трудов договор от 09.09.2024 год., и 39,79 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 30.04.-10.09.2025 год.; 13 623 лева – възнаграждение за периода м. март.-м. август 2025 год., дължимо на основание договор за професионален волейболен състезател от 10.09.2024 год., и 328,70 лева – сборно обезщетение за забавеното му плащане за периода 31.03.-10.09.2025 год., ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Исковете са уточнени с писмени молби от 14.11. и 12.12.2025 год.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 128, КТ, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и 86, ЗЗД.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 09.09.2024 год. между страните бил сключен писмен трудов договор, въз основа на който ищецът бил назначен на длъжността „......“, с работно време 1 от 40 часа седмично, в зависимост от тренировъчния и състезателния процес, с 1000 лева месечно трудово възнаграждение и допълнително месечно трудово възнаграждение от 0.6 % върху основното за всяка година трудов стаж и професионален опит; от 01.04.2025 год. трудовото възнаграждение на ищеца е определено в размер от 1077 лева; на 10.09.2024 год. между страните бил сключен писмен договор за професионален волейболен състезател, на основание чл. 77, ЗФВС, според който ответникът следва да заплати на ищеца възнаграждение от общо 30 000 лева, дължимо разсрочено – на 12 месечни заплати по 2500 лева, и този договор съдържа разпоредби за конкретното полагане на труд и други права и задължения на страните, специфични за работата на спортист, чийто състезателни права са собственост на определен клуб; вторият договор съдържа трудово-правни и гражданско-правни елементи; първият договор и картотекирането на състезателя от федерацията, заедно с втория договор, оформят отношенията между конкретния клуб и състезателя за полагане на труд за клуба; и в двата договора основното задължение на състезателя е да играе волейбол – това е трудът, който той полага като професионален спортист; ищецът е изпълнявал правилно и добросъвестно задълженията си по договорите; на 16.09.2025 год. ищецът, при проверка в НАП, установил, че трудовото му правоотношение е било едностранно прекратено от работодателя, считано от 01.05.2025 год., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4, КТ; ищецът не е получил заповед за прекратяване на трудовия договор; невръчването на заповедта представлява съществено процесуално нарушение, което лишава работника от възможността своевременно да защити правата си; последната изплатена на ищеца сума е на 27.08.2025 год., за месеците февруари и март 2025 год.

Ответникът не е представил отговор по делото, не е изразил становище по предявените искове и не е ангажирал доказателства.

С писмена молба от 24.02.2026 год. процесуалният представител на ищеца е изразил желанието на доверителя си за постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 239, ГПК.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от данните по делото, страните са били обвързани с трудово правоотношение, възникнало на основание сключен на 09.09.2024 год. в писмена форма Трудов договор № ...., по силата на който ищецът К. П. е бил назначена на длъжността „......” в предприятието на ответника в гр. Бургас – волейболен клуб „Дея Спорт“, с основно месечно трудово възнаграждение от 1000 лева и допълнително месечно възнаграждение от 0.6 % за всяка година 2 трудов стаж и професионален опит.

На 10.09.2024 год. страните са сключили в писмена форма и договор за професионален волейболен състезател, по сила на който К. П. се е задължил да предостави на волейболния клуб състезателните си права и да участва в тренировъчната и в състезателните дейности на представителния отбор срещу годишно възнаграждение от 30 000 лева, платимо разсрочено, на 12 вноски от по 2500 лева.

Ищецът твърди, че е получил частични плащания по договорите, а към настоящия момент не са му платени трудовото възнаграждение за м. април 2025 год. – 1077 евро, както и 6 нетни вноски от по 2270,50 лева, за 6месечния период м. март-м. август 2025 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените и неоспорени от ответника писмени доказателства – трудов договор и договор за професионален състезател.

Доказателствената тежест за установяване недължимостта на трудовото възнаграждение и на възнаграждението по втория договор по основание и/или размер се носи от ответника-работодател, който следва да проведе пълно насрещно доказване срещу твърденията на ищеца. Такова доказване от ответника не е проведено; липсват насрещни твърдения за извършено частично или пълно плащане на процесните главници, или за друг валиден способ за погасяване на процесните парични вземания, поради което съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените главни и акцесорни искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Предвид основателността на предявените искове, молбата на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски следва да бъде уважена за сумата от 1278,23 евро – платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК).

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното сдружение 3 да плати по настоящото дело държавна такса върху уважените искове в общ размер от 355,29 евро.

Всички дължими суми следва да бъдат посочени в евро, на основание чл. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1, ЗВЕРБ.

Предвид факта, че настоящото съдебно решение не подлежи на обжалване по въззивен ред – чл. 239, ал. 4, ГПК, съдът не следва да постановява предварителното му изпълнение в частите относно присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за забавата му.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Сдружение „Волейболен клуб Дея Спорт”, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ...., да заплати на К. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ..... следните суми: 550,66 евро – брутно трудово възнаграждение за м. април 2025 год., дължимо на основание Трудов договор № ..... год., и 20,34 евро – обезщетение за забавеното му плащане за периода 30.04.-10.09.2025 год.; 6965,33 евро – нетно възнаграждение за периода м. март.-м. август 2025 год., дължимо на основание договор за професионален волейболен състезател от 10.09.2024 год., и 168,06 евро – сборно обезщетение за забавеното му плащане за периода 31.03.-10.09.2025 год., ведно със законната лихва върху главниците от 550,66 евро и 6965,33 евро, начиная от подаване на исковата молба – 20.10.2025 год., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Сдружение „Волейболен клуб Дея Спорт”, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. . ...., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на К. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. . ..., деловодни разноски в размер от 1278,23 евро.

ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца К. П. – IBAN: ....

ОСЪЖДА Сдружение „Волейболен клуб Дея Спорт”, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ...,..., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да 4 заплати на Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 355,29 евро.

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК, като в частта за деловодните разноски то може да бъде предмет на проверка по реда на чл. 248, ал. 1, ГПК, в 1-месечен срок от постановяването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5