Решение № 22602 от 13.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22602 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110130248 по описа за 2024 година

Делото е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на "М-и" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. Бургас, срещу - "А1 Б-я" ЕАД, ЕИК *** със седалище гр. София, за заплащане на сума в размер от 12 лева, представляваща недължимо платена от ищеца в полза на ответника такса по Фактура № 0440573700, издадена на основание Договор № 503554975.

Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение 1 от 14.10.2019 г. Твърди, че ответникът е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива - фактурирана МАТ такса в двоен размер от договорената, за пакет мобилен интернет 20GB, или фактурирана такса при липса на договорен такъв пакет, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената. Навежда твърдения, че с фактуриран от оператора втори пакет мобилен интернет 20В, при пълна цена, без договорената отстъпка, и без да е заявяван такъв. Сочи, че дружеството е положило усилия, чрез телефонни разговори с „акаунтмениджър“ на ответника – М. Д. с цел да преустанови неправомерното фактуриране на по-високи такси от договорените. Твърди се, че не последвал отговор освен автоматично заложения в електронната поща на оператора, че съобщението е получено.

Пояснява, че при всички опити за разговор с „акаунт-мениджъра”, същият е отговарял, че в момента е зает, или на среща с клиенти, с оглед на което са потърсили съдействието на прокуратурата чрез жалба за причинените финансови щети, като за констатираните нарушения наблюдаващия прокурор отказал да образува досъдебно производство, приемайки, че се касаело за облигационни отношения. Навеждат се твърдения, че с цел да не бъде преустановена доставката на договорените мобилни услуги дружеството е изплатило всички начислени такси по всички фактури напълно и в срок. Излагат се съображения за недължимост на тази сума, поради липса на основание. С писмено становище от 20.09.2024 г. уточнява, че отстъпката е следвало да се приложи и за двата пакета, както и че ответникът е начислил такси за втория пакет без такъв да е заявен от ищеца.Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличието на 1 договорни отношения между „А1 Б-я" ЕАД, в качеството му на Оператор и „М-И" ЕООД с ЕИК ***, в качеството му на Абонат относно електронно-съобщителни услуги съгласно Договор № 503554975, както и наличието на заплатена сума от ищеца в размер на 12,00 лв., която е отразена във фактура № 0440573700/02.12.2021 г., начислена за пакет мобилен интернет 20GB на макс. скорост. Сочи, че съгласно приложение №1 от 14.10.2019 г., месечната такса, с включена отстъпка за 1 бр. пакет мобилен интернет 2055 на макс. скорост, е 10,00 лв. без ДДС, а стандартната месечна такса, без отстъпка за пакет мобилен интернет 20GB на макс. скорост, е 20,00 лв. без ДДС. Общо за двата пакета месечната такса е 30,00 лв. без ДДС, или точно толкова, колкото е начислено в процесната фактура № 0440573700/02.12.2021 г. Въз основа на горното счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Ответникът моли за присъждане на деловодните разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Оспорва като прекомерно претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа странa:

По делото е предоставено Приложение №1 към Договор №503554975 от 14.10.2019 г. С него се уреждат активиране и условия за ползване на тарифни планове на мобилна телефонна услуга А1 М Клас. Урежда и условията за ползване на екстрите – определен обем потребление на електронна съобщителна услуга, което се добавя към избрания от Абоната освен тарифен план/пакет и се ползва в рамките на едномесечен период на фактуриране срещу определена МАТ, която се заплаща заедно с основния тарифен план/пакет.

По делото е предоставено Приложение №1 към Договор №503554975 от 14.10.2019 г. С него се уреждат промоционалните условия за ползване на ценови пакет мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга. Урежда стандартната месечна абонаментна такса, както и месечната такса с включена отстъпка.

По делото е предоставено Приложение А към Фактура №0440573700 с период на фактуриране 28.10.2021 – 27.11.2021 г. В секция такси е посочено, че за 2бр. пакети мобилен Интернет 20GB на максимална скорост за периода от 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г. е начислена такса в размер на 40 лева и отстъпка в размер на 10 лева или общо такси в размер на 30 лева.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За да бъде уважен иска на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже 1/ наличието на неоснователно разместване н имуществени блага; 2/ обогатяване на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването и ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответник на сключения между страните договор, със стойността, с която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

В тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните факти, на които основава своите възражения. Следва да посочи на какво основание от общите условия и по кой договор за каква услуга е начислена такса без отстъпка.

По делото не се спори, че страните са обвързани с Договор № №503554975, изменен с Приложение №1/14.10.2019 г. Със същото е уговорена цена за пакет „Мобилен интернет 20 GB“ - със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20 лева без ДДС и с месечна абонаментна такса с отстъпка в размер на 10 лева без ДДС. Спорно между страните е дали уговорената в Предложение №1 отстъпка от стандартната месечна абонаментна такса е приложима за всеки заявен пакет или само за първия от няколко такива.

Съдът следи служебно, вкл. когато не е направено възражение, за неравноправни клаузи в потребителските договори, когато са налице необходимите за това правни или 2 фактически обстоятелства. Тъй като едната страна по процесното облигационно отношение е търговец - доставчик на мобилни и телекомуникационни услуги, съдът следва, на първо място, да провери потребителски ли е договора сключен между двете страни и съответно ползва ли се ищеца от потребителската закрила по смисъла на Закон за защита на потребителите.

По смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е: е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. За да се счета една страна по договор за потребител, то следва да бъде физическо лице. Ищецът - „М-и“ ЕООД е юридическо лице, на което по силата на сключения договор ответникът е предоставял мобилни услуги. Следователно сключеният договор не попада в обхвата на Закон за защита на потребителите. Отношенията между двете страни са търговски и се регулират от Търговския закон.

1. Относно твърдението за фактуриране на два пакета при заявен само един от ищеца Приложение №1 към Договор №503554975 от 14.10.2019 г. за активиране и условия за ползване на тарифни планове на мобилна телефонна услуга А1 М Клас, урежда условията за ползване на екстрите. Същото определя „Екстра“ като определен обем потребление на електронна свобщителна услуга (трафик на дални и минути изходящи разговори), което се добавя към избрания от Абоната основен тарифен план/пакет и се ползва в рамките на едномесечен период на фактуриране (таксуващ период) срешу определената МА1. МАТ за Екстрата се начислява към МАТ за основния тарифен план/пакет и се заплащат заедно.

Видимо от даденото определение, закупения от ищеца пакет мобилен интернет – 20 GB е именно „Екстра“ по смисъла на Приложение №1.

Приложението урежда и условията за активиране на услугата. Екстрата се активира веднага след като бъде заявена (при подписване на това приложение или по-косно - с подписване на допьлнително приложение). Определя и условията за спиране. Екстрата се активира за неопределен период от време и може да боде деактивирана по всяко време по искане на Абоната чрез заявка, подадена в А1 магазин или по друг ред, описан на интернет страницата: www.al.bg. Деактивацията влиза веднага след подписване на заявката. В този смисъл с подписването на Приложение №1 за активиране и условия за ползване на тарифни планове на мобилна телефонна услуга А1 М Клас, между страните е постигнато съгласие, че веднъж активираната екстрата, тя продължава да се начислява за неопределен период от време, докато не бъде подадена заявка за деактивация. Ищецът не е посочил доказателства за деактивацията на същата. За ответникът – доставчик на мобилната услуга, възниква задължение да предоставя този пакет за неограничен период от време по силата на постигнатото между страните съглашение.

В допълнение, в исковата си молба ищецът признава, че се е ползвал от услугите на оператора във връзка с предоставянето и на втория пакет. Още повече, същият претендира връщане само на част от начислената сума за втория пакет, а не на цялата. След като ищецът се е ползвал от услугата и признава същото, за него възниква задължение да заплати за така предоставената от ответника услуга.

2. Относно твърдението, че отстъпката се дължи и за двата пакета мобилен интернет.

В представената от ищеца по делото Фактура № 0440573700 месечната такса с отстъпка, в общ размер на 10 лева, е начислена за един пакет интернет. За втория пакет, ползван от ищеца, е начислена стандартната такса от 20 лева без ДДС. В исковата си молба ищецът посочва, че във фактурата са фактурирани по-високи такси от уговорените, тъй като за втория пакет ответникът не е приложил отстъпка, която е приложена за първия, като твърди, че отстъпката се полага и за втория активиран пакет.

След извършен анализ на приложенията към договора, съдът установи, че в 3 представените документи не се съдържа уговорка за приложението на отстъпката и за първия пакет. Приложение №1 съдържа цените за различните ценови пакети, но не и уговорка между страните, че при закупуването на такъв пакет, ще се ползват от отстъпка. В този смисъл ищецът не е предоставил доказателство за твърдението си, че се полага отстъпка дори и за един от пакетите. Видно от Фактура №0440573700, обаче, ответникът е начислил първата такса с отстъпка. Доставчикът – „А1 Б-я“ е упражнил по своя воля правото да начисли отстъпка в уговорения между страните размер за първия заявен пакет. При липса на изрична уговорка кога ще се прилага отстъпката, така упражненото право на „А1 Б-я“ е едностранно действие на търговеца и не следва да се тълкува като създаващо задължение за него да прилага отстъпка за всеки следващ закупен пакет.

По отношение на уговорката за броя пакети, за които може да бъде приложена отстъпката, съдът намира, че в Приложение №1, не е постигнато изрично съгласие между страните по отношение на броя пакети, за които се прилага отстъпката. При липса на изразена воля, и при наличие на спор относно смисъла и съдържанието на договора, съдът следва да тълкува договора за установяване на точния му смисъл.

Сключеният договор попада в приложното поле на Търговския закон, тъй като правоотношението е възникнало между търговци и е свързано с упражняваното от единия от тях занятие, по аргумент от чл. 286, ал. 1 от Търговския закон. Съгласно чл. 288 от Търговския закон, за неуредените положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Съответно за тълкуването на договора, приложение намира чл. 20 от Закон за задълженията и договорите. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.