Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 17.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5836/2023
Вид
Решение № 82
Подписан
17.01.2024
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 142-148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142-148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142-148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142-148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142-148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142-148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 142-148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 56 · Закон за устройство на територията
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330205836 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 644/21.08.2023., издадено от заместник кмет „Обществен ред и сигурност в Община Пловдив, с което на „Ривиера 982“ ООД , ЕИК 204936422 на основание чл. 48 от Наредба на ОбС Пловдив за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив (нататък Наредбата) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 100 лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредбата.

В жалбата се моли за отмяната на НП поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се аргументи, че нарушение не е извършено, тъй като в полза на Мони МГ ООД – наемодател на Ривиера 982 ООД има учредено безсрочно право на строеж и право на пристрояване върху процесния имот общинска собственост, където в одобрения инвестиционен проект били графично изобразени места на открито. Одобрения инвестиционен обект бил документ с по-висок ранг от този по чл. 56 от ЗУТ. Твърди се, че площта, върху която били разположени процесните маси не била площ, за която се изисква разрешение по Наредбата, а прилежаща площ към отстъпеното право на строеж пространно и многократно преповторени. На следващо място се сочат процесуални основания за отмяна като – липса на материална компетентност на актосъставителя, не било ясно свидетелката У. дали била свидетелка на проверката или на съставяне на акта, а другата свидетелка не била вписана в АУАН, различна била датата на проверката и дата на съставяне на АУАН. Не ставало ясно АУАН съставен ли бил в присъствието или само бил връчен на представител на нарушителя. Не било описано пълно нарушението, не били описани граници и не можело да се определи дали попадат в границите на общинския имот, не било преценено възражението или 1 приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя изпраща представител по пълномощие, адв. А., който поддържа и доразвива аргументите изложени в жалбата прави искане за разноски.

Въззиваемата страна изпраща представител по пълномощие, който оспорва жалбата и поддържа законосъобразността на АУАН и НП, като моли последното да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.07.2011 г. от Община Пловдив било учредено възмездно безсрочно право на пристрояване върху недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, с идентификатор ****, в полза на Мони МГ ООД с писмен договор от същата дата за изграждане на пристройка към северната част със застроена площ от 47,82 кв.м. и към южната част с площ от 166,69 кв.м. Като преди това е бил изготвена схема Приложение № 6 с възложител Сдружение с нестопанска цел „Спортен билярд клуб „Чикаго“, съгласувана с Решение на Районен експертен съвет по устройство на територията (РЕСУТ) по т. 11 на Протокол № 11/31.03.2011 г. В нея били разчертани, както постройките, върху които възложителят желаел да му се учреди право на строеж, така и места на открито.

Във връзка с това било издадено Разрешение за строеж № 19 от 04.08.2011 г. към съществуваща нежилищна сграда с идентификатор ****.1. Строежът бил изпълнен и въведен в експлоатация на 30.09.2011 г. с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 17 от същата дата.

На неустановена дата през месец май 2023 г. служители на Инспектората към Община Пловдив посетили обекта Ресторант Ривиера, находящ се в гр. Пловдив, ж.к.

Тракия, ул. „Съединение“. Установили работен режим и поставени маси на открито.

Свид. Г. поискал от управителката документи за ползване на общинския терен, но тя му отговорила , че го ползват на основание учредено право на ползване в полза на техния наемодател „Мони МГ“. Свид. Г. решил да не съставя документ за проверката, тъй като решил да направи задълбочена проверка за статута на имота и неговия ползвател. Затова препоръчал на лицето, представило се за управител да направи проверка в кадастъра за собствеността и статута на имота. След като се прибрал в Район Тракия свид. Г. извършил служебна проверка и установил, че имотът е общинска собственост и има учредено право на строеж в полза на Мони-МГ ЕООД, а не право на ползване на общинския имот.

На 20.06.2023 г. около 12:00 ч. в Ресторант Ривиера на проверка отново дошли контролните органи - свид. П. Г. и Д. У., които установили следното: заведението било стопанисвано от „Ривиера 982“ ЕООД по силата на договор за наем, и върху недвижим имот Общинска собственост, който бил заграден с ажурна ограда, от извършващото търговска дейност дружество, били поставени 30 броя маси за открито сервиране със 120 седящи места и открит летен бар с 10 броя седящи места на обща площ от 380 кв.м., а 34 кв.м. били озеленяване. Проверката била извършена в присъствието на В. Р.

– ****, която предоставила на контролните органи да се запознаят с договора за наем от „Мони МГ“ ООД. За установеното бил издаден констативен протокол серия А № 115122/20.06.2023 г. От проверяващите били дадени предписания в три дневен срок да представят документи, а именно Разрешение за ползване на място общинска собственост, ведно с одобрена схема или документ за открита процедура по придобИ.е 2 на такова разрешение и схема от районна администрация Район Тракия.

В дадения срок не се явил представител на дружеството и не представил документи. В друг обект на същия собственик била връчена покана за съставяне на АУАН. На 28.07.2023г. управителя на Ривиера 982 ООД се явил и пред свид. Г. и бил съставен АУАН № 002296 от същата дата в присъствие на представителя на дружеството.

В законоустановения срок постъпило възражение, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган и на база на АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което на Ривиера 982 ООД била наложена имуществена санкция от 100 лв.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П. Г.. Съдът оцени показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, възражение от „Ривиера 982“ ООД, Констативен протокол № 115122/20.06.2023, извл. от Протокол № 8/31.03.2011 г. с който РЕСУТ предлага на гл. Архитект за съгласуване идеен проект за учредяване на право на строеж, ведно с обща схема разпределение, заповед № 11ОА1612/30.06.2011 г. на кмета на гр. Пловдив за учредяване на право на строеж, договор за учредяване на възмездно, безсрочно право на пристрояване върху недвижим имот общинска собственост от 13.07.2011 г. разрешение за строеж № 19/04.08.2011 г.у Удостоверение № 17/30.09.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V-та категория, към Решение за РЕСУТ покана № Р-489-00-243/20.04.2021 г., заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. и заповед № 22ОА- 1494/05.07.2022 г.

В представените писмени материали не се съдържат противоречия и същите установяват безспорната фактическа обстановка приета от съда, по която и самите страни не спорят.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на актосъставителя следва от заповед № 22ОА- 1494/05.07.2022 г., където от кмета на Община Пловдив, поименно са оправомощени лицата, между които и актосъставителя - Г. да извърва контрол по Наредба на ОбС Пловдив за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, видно от т. ІІ вр. с 33 на същата, поради което бланкетното възражение в този смисъл не се споделя.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не се споделя от настоящия състав на съда, че съществено процесуално нарушение представлявало липсата на описани граници на общинския имот, в който от АНО се твърди че са разположени преместваемите обекти – маси и неговата площ. В кокретния случай границите на имота и неговата площ не са съставомерен признак на нарушението. По собствеността на имота няма спор между страните, а именно че същият е собственост 3 на Община Пловдив. На следващо място не се и спори дали преместваемите обекти са положени извън границите на този имот, напротив твърди се от жалбоподателя, че те са поставени там на различно правно основание. Имотът е конкретизиран с административен адрес и неговата площ и граници са извън минимално необходимото съдържание на описанието на нарушението, доколкото то се заключва в съставомерните му елементи. Съдът не може да възприеме тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че неописването на тези обстоятелства затруднява правото на защита, тъй като имотът е в достатъчна степен индивидуализиран, както и площта, на която са били поставени преместваемите обекти и която видно от твърденията на

АНО в

АУАН и

НП, неоспорени в хода на административнонаказателното производство са били разположени в този имот.

Границите и съседите, както и площта на целия имот са неотносими белези към конкретиката на нарушението и техните параметри не се отразяват на отговорността на дружеството.

Съдът не споделя възражението, че неописването на факта дали актът е бил съставен в присъствието или само връчен на нарушителя препятства правото му на защита, тъй като именно неговият законен представител го е подписал и пряко е възприел дали АУАН е съставен пред него или му е връчен. Не се въведоха възражения за неприсъствено съставяне на акта, а и видно от датата той е съставен, когато е връчен, поради което съдът е дал вяра на показанията на свид. Г., че е съставил акта пред представител на нарушителя.

Актът е подписан от свидетел на нарушението Д. У., каквито са изискванията на ЗАНН. При съставянето на констативния протокол е присъствала както В. Р., която е била ****, така и служителката на инспектората Д. У..Спазени са изискванията на чл.

43 от ЗАНН. Съдът споделя преобладаващата практика на касационната инстанция, че института на свидетелите в административнонаказателното производство касае единствено установяване на фактическата обстановка и само по себе си нарушение в този институт не влече отмяна на наказателното постановление, като в конкретния случай дори такова нарушение не се установява да е налице.

Няма изискване момента на установяване на нарушението да съвпада с момента на съставяне на АУАН. Чл. 34 ЗАНН регламентира сроковете, в които се съставя АУАН от момента на установяване на нарушението и открИ.е на нарушителя и същите са спазени. Няма и изискване къде да бъде съставен АУАН, като това е оставено за преценка единствено в дискрецията на АНО, като актосъставителя е използвал разумно тази възможност, за да направи допълнителни проверки на релевантните обстоятелства.