Решение № 12629 от 27.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12629 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110168498 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу М. М. Б., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 9 430,31 лв., представляваща главница по сключен между /ФИРМА/ и ответника Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА007602 от 06.08.2021 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца – /ФИРМА/ с Договор за прехвърляне на вземания от 01.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 852,55 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 05.01.2022г. до 07.08.2022г., сумата в размер на 213,55 лв., представляваща лихва за забава от 05.01.2022 г. до 31.08.2022 г. и сумата в размер на 385,07 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 01.09.2022 г. до 25.01.2023 г., както и сумата от 60,00 лв., представляваща такси и разноски по фактура № **********/25.08.2022 г. за такси за връчване на покана за обявена предсрочна изискуемост на вземането и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6032/2023г., по описа на СРС, 45 с-в.

В исковата молба се твърди, че на 06.08.2021 г. между /ФИРМА/ и ответника бил сключен Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА007602. На ответника била отпусната сумата от 10 000 лв., като се дължала фиксирана годишна възнарадителна лихва в размер от 15,90%. Твърди, че на 06.08.2021 г. ответникът е усвоил отпуснатата сума.

Посочва, че крайният срок за погасяване бил 05.08.2026 г., като същото било разсрочено на 60 равни месечни вноски. Поддържа още, че съгласно уговреното в процесния договор при просрочие на главницата, кредитополучателят дължал наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва. Сочи, че поради неплащането от страна на ответника на дължими вноски на 08.08.2022 г., банката обявила процесния кредит за предсрочно изискуем като изпратила уведомление за това чрез ЧСИ

С.А., с рег. № *** и район на действие ОС – София. Посочва, че за същото уведомление, банката направила разходи в размер на 60 лв. С договор за цесия от 1

01.09.2022г. банката прехвърлила вземанията на ищцовото дружество, за което било изпратено уведомление на ответника като на 08.12.2022 г., същото било залепено на входната врата на блока, като на 23.12.2022 г. било редовно връчено.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С отговора ответникът оспорва да съществува валидно облигационно отношение между страните.

Оспорва да е валидно обявена предсрочната изискуемост. Счита, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи.

В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 120279/04.04.2025г. ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът М. М. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като депозирани от лице в полза на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 6032/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, и при подадено от ответника в срок възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

По делото се установява, че между /ФИРМА/, като кредитодател и М. М. Б., като кредитополучател е сключен договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА007602 от 06.08.2021г., съгласно който на М. М. Б. е предоставен кредит в размер на 10 000 лева, със срок на погасяване – 05.08.2026г., която сума е следвало да се върне на 60 равни вноски, 59 от тях в размер на 242,55 лева и 60-тата в размер на 241,88 лева, при годишна фиксирана лихва от 15,90% и ГПР от 19.28, като общата сума, която ответникът е следвало да върне по кредита е в размер на 14 552,33 лева. Съгласно раздел III, т.10.1.1. и т.10.1.2. кредитополучателят дължи и такса за проучване в размер на 150,00 лева и такса за оценка на риска, разпределена за плащане от кредитополучателя за срока на кредита от 1,5%. В раздел III, чл. 8 от договора страните уговорили лихва за забава/неустойка, дължима при допуснато просрочие по главницата, до окончателното изплащане на просрочената сума, онагледена като наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорната възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва.

От изслушаната ССчЕ по делото се установява, че на 06.08.2021г. по сметка с IBAN ************************* е постъпила сума в размер на 10 000 лева с основание „отпускане на средства“ –дог.938759.001/06.08.2021г. с реферанция ***, като на същата дата сметката е дебитирана с 300,00 лева, от които 150,00 лева за разглеждане на документи и 150,00 лева – такса за оценка на риска, като в тази връзка експертизата се съотнася с приетото по делото нареждане/разписка за изтеглена сума.

По гореустановеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, като се установи и безспорно с оглед реалния характер на договора за заем, че заемната сума е усвоена от ответника.

По делото са приети и Общи условия на /ФИРМА/ за предоставяне на потребителски кредити, които намират приложение при уреждане на отношенията между кредитора и кредитополучателя във връзка с изпълнението на договора. Според раздел IX, т.11.1.2 от Общите условия на /ФИРМА/, кредиторът има право да обяви едностранно кредита за изцяло предсрочно изискуем при непогасяване изцяло в срок на което и да е задължение за 2 плащане на анюитетна погасителна вноска или вноска по главница, дължими лихви, включително наказателни лихви, такси и комисионни.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 08.08.2022г. Вещото лице по изслушаната ССчЕ установи, че към датата на предсрочната изискуемост размерът на кредита е 11 495,61 лева, от които 10 000 лева за главница и лихва, в т.ч. 1426,35 лева – редовно падежирала и 8573,65 лева – предсрочно изискуема, 1495,61 лева договорна лихва, в.т.ч. 1484,25 лева редовно падежирала и 11,36 лева предсрочно изискуема, за периода от 06.08.2022г. до 08.08.2022г. Също така е установена и начислена лихва за забава по т.8.1 от договора в размер на 216,34 лева към датата на цесията – 31.08.2022г. Вещото лице е установило и отчетени плащания от ответника по договора в периода от м.09.2021г. до 14.01.2022г. в общ размер от 1 215,54 лева, от които са заплатени сумата от 569,69 лева – главница, 643,06 лева – договорни лихви и 2,97 лева – лихва за забава. Изчислен и онагледен е и дълга към датата на цесията – 01.09.2022г. в размер на 10 556,41 лева и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.02.2023г. в размер на 10 941,48 лева.

Доколкото задължението се претендира като предсрочно изискуемо, следва да се посочи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за постановяване на изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ответникът оспорва да е валидно обявена предсрочната изискуемост. В тази връзка по делото се установява, че кредиторът е подал молба пред ЧСИ С.А. с искане за връчване до ответника на покана, приета на л.60-61 от досието по делото относно уведомление за дължими суми по процесния договор и при неплащане за обявяване на кредита за предскрочно изискуем. В протокола на ЧСИ, приет на л.54-55 от досието по делото, поканата е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на 08.08.2022г., от която дата се счита и че са настъпили последиците от обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, след като е удостоверено от ЧСИ, че настоящият и постоянният адрес на ответника съвпадат с този, на който на дати 03.06.2022г., 20.06.2022г., 03.07.2022г. и 23.07.2022г. са направени опити за връчване на поканата, както и след като след справка е установено, че ответникът няма сключени трудови договори, след което е залепено уведомлението по чл. 47 от ГПК и след като адресатът не се е явил в кантората на ЧСИ в законоустановения срок. В чл. 47, ал.5 от ГПК е предвидена законова фикция за получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки и ред за връчване на книжата. За да бъде приложена, ведно с всички последици от това, е необходимо пълно и точно спазване на реда и условията за връчване и то след като бъде установено, че съгласно договора страните не са уговорили специални правила за връчване на съобщения във връзка с договора. В договора ответникът е посочил постоянен и настоящ адрес и това е същият адрес, на който ЧСИ е направил опит да му връчи поканата. Отделно в чл. 18.4 от ОУ страните са договорили, че кореспонденцията между страните се води в писмена форма на адресите им за кореспонденция, посочени в договора, освен в случаите, 3 изрично предвидени в договора и общите условия, като при промяна всяка от страните незабавно уведомява другата писмено, в противен случай всички уведомления, покани и съобщения, изпратени на стария адрес, се считат за надлежно връчени. Разпоредбата на чл.

43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл. 37-58 от ГПК, без да е направено разграничение кои разпоредби, респективно коя част от правилата на чл. 47 са неприложими в това производство. Не е въведено ограничение в приложението на този ред за връчване и по отношение на действията предвидени в чл. 18, ал. 5 от закона, между които попада връчването на изявлението за трансформиране на кредита за предсрочно изискуем.

Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия. Неизпълнението на разписаната процедура води до липса на редовно връчване по предвидения ред. Така даденото разрешение е в съответствие и с постановките на решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за открИ.ето на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността, а именно приложение на разписаната процедура по връчване. Съобразно чл. 47, ал.1 от ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, което се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от по една седмица между тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, които изисквания са спазени.