Решение № 4073 от 14.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4073 гр. Варна, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20233110105568 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от "****" ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от **** -Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против П. Х. П. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на П. Х. П. ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****" ООД сума в общ размер на 272,17лв.

(двеста седемдесет и два лева и 17ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.12.2019г. до 12.10.2021г. на адрес гр.Варна, ул.**** бл.14, ап.6; сума в общ размер на 62,67лв. (шестдесет и два лева и 67ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 13.02.2020г. до 13.02.2023г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.02.2023г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 20.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1896/2023г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1159 от 25.02.2022г., а именно:

1 заплатена държавна такса в размер на от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

Твърди се, че „****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на П.

Х. П. ЕГН:********** за имот на адрес гр.Варна, ул.**** бл.14, ап.6, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.

Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ****, чийто титуляр е ответникът. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Твърди се, че на 17.02.2023г. В и К ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу П., въз основа на което било образувано ЧГД № 1896/2023г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. На 20.02.2023г. съдът издал заповед № 4241 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 272,17лв., представляваща стойност на ползвани и незаилатени В и К услуги за периода oi 09.12.2019г. до 12.10.2021 г.; сумата от 62,67лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 13.02.2020г. до 13.02.2023г.: законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.02.2023г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

На 22.03.2023г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е получил надлежно исковата молба и приложенията към нея. Чрез упълномощен процесуален представител депозира отговор на исковата молба. Оспорва справката за недобора и 2 реалното доставяне и ползване от ответника на претендираните услуги.

Оспорва редовносттга на водената от ищеца счетоводна отчетност, правото на служебно начисляване на процесните услуги, спазване на правилата за отчитане на СТИ и изправността на СТИ.

В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковите претенции.

В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител поддържа отговора и направените възражения.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: ОУ на „****” ООД-Варна, решение № ОУ09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, решение № Ц37/23.12.2019 г. на КЕВР ведно с два броя обяви, решение №Ц- 46/30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, справка за недобора на частен абонат № **** до 13.02.2023г.; представените от проц. представител на ищцовата страна писмени документи в заверен вид: КП № **** от 08.11.2023 г., справка от агенция по вписванията № 1524322/2.11.2023 г., снимков материал на водомер, уведомително писмо № 1000 422109 от 09.02.2021 г., справка за облога и плащанията на частни абонати до 20.11.2021 г.

По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД.

Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД са публикувани в два ежедневника.

Представена е Справка за недобора на частен абонат № **** - П. Х. П. до 10.11.2023г.

Доколкото в отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че е собственик на процесния водоснабден имот, както и че е титуляр на партида с клиентски № ****, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.

3

По делото е приобщено уведомление от ищцовото дружество до ответника от 09.02.2021г. с изрично отбелязване, че монтираното в имота СТИ-водомер е повредено.

От приложения по делото констативен протокол № **** от 08.11.2023 г. се установява, че при извършена проверка в присъствие на ответника е констатирана липсваща пломба на холендър, а водомера продължава да е с изтекла метрологична годност, въпреки връчено на ответника уведомление от 09.02.2021г. с указание в 14-дневен срок да бъде подменен с нов.

По делото са ангажирани специални познания чрез заключение на вещо лице по ССч.Е. От заключението на вещото лице се установява следното:

Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползваните ВиК услуги на абонатен № **** по издадени фактури в периода от 09.12.2019г. до 12.10.2021г. са констатирани в колона 9 на Таблица 2.

Общият им сбор към 09.11.2020г. е 272,15лв.

Издадените фактури по номера и дати са описани в колон и 2 и 3 от таблица 2.

Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените в т. 1 месечни задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен № ****, считано от съответния им падеж до 13.02.2023г. е 62,67 лв.

ССЕ констатира, че по процесиите фактури към датата на депозиране на Заявление по чл.410 ГПК - 17.02.2023г. няма извършвани плащания.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

За успешното провеждане на производството по настоящото дело, ищецът следва да установи, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, че ищецът, като доставчик е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже, наведените с отговора правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че 4 ответникът е собственик на процесния имот от 1997год., когато го придобива чрез дарение. Качеството му на собственик е основанието въз основа на което партидата се води на негово име. Като собственик на процесния обект на потребление има качеството „потребител” на ВИК услуги. Като такъв той се явява титуляр в базата данни на „****“ООД по абонатен номер ****.

Ответникът повдига спор, относно справката за недобора, оспорва воденото от страна на ищеца счетоводство, въз основа на което е издаден, както и процедурата за отчитане на количеството питейна вода.

Съгласно клаузата на чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Предвидено е, че този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

Ищецът твърди, че сумите за главница за абонатен номер ****, представлява цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за периода от 09.12.2019г. до 10.11.2020г., а за останалия период представлява служебно начислени кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба №4 от 11.09.2004г. на МРРБ. В същото време не представя никакви доказателства за реално извършени отчети за никаква част от процесния период.

Не представя доказателства а и не навежда конкретни тдвърдения относно основаниета за служебно начисляване на потребление за друга част от периода.

Твърди се изтекла метрологична годност на монтираното в обекта на консумация СТИ, но не са представени доказателства за това. От приложеното по делото уведомление от ищцовото дружество до ответника от 09.02.2021г. е видно, че в него е отразено, че монтираното в имота СТИводомер е повредено, т.е. не са налице доказателства за изтекла метрологична годност на водомера и за това да е бил уведомен ответника. Липсват доказателства и относно твърденията, че на ответника е било указано в 14дневен срок да подмени СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Обшщите условия на ВиК Варна, при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване на 5 повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Ал.2 предвижда, че на мястото на повредения водомер В и К операторът може да постави редовен (оборотен) водомер, като разходите, свързани с неговото сваляне, ремонт и поставяне, са за сметка на потребителя.

В хода на производството не бяха представени доказателства за направено на ответника предписание за отстраняване на повреда на водомера и определяне на срок за това. Не бе доказано и монтирането от страна на ищцовото дружество на оборотен водомер на мястото на повредения, в случай, че действително водомера на ответника е бил повреден. За съда възниква въпрос, дали липсата на пломба на холендър, констатирана при проверката на 08.11.2023г не се дължи на отстраняването й от служител на ВиК/съгласно изискванията на чл.20, ал.1 от ОУ/, а не на злонамерена манипулация от страна на ответника/както твърди проц.представител в с.з./.

Т.е. за съда не става ясно дали процесния водомер е бил повреден/както е отразено в уведомлението от 09.02.2021г., или с изтекла метрологична годност/както се твърди в уточняващата искова молба и в пледоарията по същество от процесуалния представител на ищеца/.

Доколкото изобщо липсват доказателства за извършвани периодични отчети от служители на ищцовото дружество за консумирана от ответника ВиК-услуги, както и надлежни доказателства за препятстване от страна на ответника на извършването на подобни отчети, съдът приема, че издадените въз основа на приложената справка за недобора и фактури не се ползват с материална доказателствена сила. Не са представени никакви доказателства за възникване правото на ищцовото дружество да начислява служебна консумация на ответника. С оглед на това справката за недобора и фактурите, не могат да служат за доказателство за количествата на реално доставени и потребени ВиК услуги за процесния период, доколкото отразяват единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството. С оглед на това и съдебно-счетоводната експертиза не може да служи като доказателство за установяване размера на главници и лихви, предмет на разглеждане по настоящото дело.