Решение № 4932 от 13.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 13.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 12246 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- 273

ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 126627 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 45000/2015 г. на Софийски районен съд, 24 - и състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Е.Х.К., ЕГН **********, и С.Б.К., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за разликата над сумата от 2 054,45 лв. до пълния предявен размер от 3 286,03 лв., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 08.2012 г. до м.

04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Оборище, ул. *******, с абонатен № 001736, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.03.2015 г., до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 367,75 лв. до пълния предявен размер от 590,57 лв., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца законна лихва за забава за периода от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно. Сочи се, че при отхвърляне частично на иска за главница, първоинстанционният съд не е взел предвид, че месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинна енергия. Сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата. Цялата сума е дължима, доколкото топлинната енергия е реално доставена до имота на ответниците. Предвид изложеното се иска въззивният съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - Е.Х.К. и С.Б.К., не взема становище в срока за отговор по чл.

263, ал. 1 ГПК.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице - помагач на страната на ответниците А.И.К. не взема становище по въззивната жалба.

Образувано е и по въззивна жалба на ответниците Е.Х.К. и С.Б.К., срещу решение № 126627 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 45000/2015 г. на Софийски районен съд, 24 - и състав, в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че дължат при условията на солидарна отговорност сумата от 2 054,45 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, община Оборище, ул. *******, с абонатен № 001736, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.03.2015 г., до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 367,75 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 14233/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 24 - и състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумата от 543,15 лв., представляваща направените в заповедното и исковото производство разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, и е необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателите са потребители на топлинна енергия и през процесния период са били в облигационна връзка с ищеца. Последните са закупили имота на 14.09.2009 г. от А.И.К., но са притежавали само „голата собственост“, не и вещното право на ползване, тъй като в имота е останал продавачът К.. Едва на 04.09.2017 г. владението върху апартамента е предадено на жалбоподателите, видно от протокол за принудително отнемане на владение от същата дата. Посочва се също, че партидата им е открита служебно от „Т.С.“ ЕАД. Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна - „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.

263, ал. 1 ГПК не взема становище по жалбата.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице - помагач на страната на ответниците А.И.К. не взема становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивните жалби и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца главница за дялово разпределение в размер на 35,72 лв. над претендираната от ищеца сума от 28,56 лв. (т. е. за сумата за главница над 2 047,29 лв. до присъдената 2 054,45 лв.). Решението в тази част е постановено в нарушение на диспозитивното начало по смисъла на чл. 6, ал. 2 ГПК и надхвърля петитума на искането за съдебна защита, поради което следва да бъде обезсилено.

Във връзка с правилността на обжалваното решение по съществото на правния спор и в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По жалбата на „Т.С.“ ЕАД:

Изложените във въззивната жалба бланкетни оплаквания са неоснователни. За процесния период между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение №

ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от

14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. В съответствие с разпоредбите на Общите условия /чл. 32 от ОУ от 2008 г., съответно чл. 31 от ОУ от 2014 г./ сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 155, ал.

1, т. 2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. В конкретния случай количеството реално доставена топлинна енергия за процесния период до процесния имот и нейната действителна стойност са установени в хода на производството чрез назначените от районния съд съдебно - техническа и съдебно - икономическа експертизи, изготвени въз основа на прогнозните фактури и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение. Дадените заключения не са били оспорени от страните и въз основа на тях и преценка по чл. 162 ГПК районният съд е направил своите изводи. С оглед на това възражението, че съдът не е взел предвид, че месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинната енергия, както и че сумите за топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, са изцяло неоснователни.

В жалбата липсват конкретни оплаквания по частично отхвърлената претенция за заплащане от ответниците на мораторна лихва върху главницата и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, поради което с оглед правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, решението в тази част следва да бъде потвърдено като правилно.

По жалбата на Е.Х.К. и С.Б.К.:

Жалбоподателите оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия с твърдения, че не са в облигационна връзка с топлопреносното дружество, тъй като притежават само „голата собственост“ върху процесния топлоснабден имот и не са го обитавали през процесния период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети протокол от 10.09.2002 г. от проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД, договор от 25.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Т.с.“ ЕООД да достави и монтира термостатни винтили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки, и договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приложим за процесния период всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Според § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни - топлопреносното дружество и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ /собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.