Решение № 13672 от 10.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13672 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110166119 по описа за 2023 година гр. Б..

Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 КТ

Производството е образувано по искова молба от И. Г. С. срещу П.. „А.”, Ищецът И. Г. С. излага, че работел като "старши учител общо образователен предмет в гимназиален етап - учител по руски език" при ответника - ПГТ "А." гр. Б., по силата на трудов договор № 882/26.05.2023 г. с основно месечно възнаграждение от 1679,00 лв. В т. 7 на трудовия договор били посочени ДТВ: за ТСПО - 1% за всяка година /общо 41 %/ - 688,39 лв. и за Втори клас квалификация - 70,00 лв. Тази длъжност заемал от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г., включително. Трудовото му правоотношение било прекратено на 01.08.2023 г. Ищецът развива, че в параграф 2 Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), било посочено, че Приложение № 3 за минимални размери на ОМРЗ за педагогическия персонал се изменя, като за старши учител, каквато е била заеманата от ищеца при ответника длъжност, минималната основна работна заплата от 01.01.2023 г. е 1763 лв. В ЗР на тази наредба, параграф 3, било посочено, че същата влизала в сила от деня на обнародването й в ДВ, с изключение на параграф 2, който влизал в сила от 01.01.2023 г. Излага, че в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. МОН, СРСНПБ и СБУ се договорили, че текста на чл.27 се изменя, като в т.2, буква "а" на същия е предвидено, че за педагогическите специалисти, в случая старши учител и старши възпитател, считано от 01.01.2023г. минималната основна работна 1 заплата е 1763 лева. В чл.27, ал. 3, т. 2 от анекса е предвидено, че:

„Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимално РЗ или са по-високи от тях се увеличават с не по-малко от 15%“. В конкретния случай ищецът работел като старши учител в ответното учебно заведение, със заплата по-висока от минималната работна заплата за страната, а именно основна заплата от 1679 лева при минимална основна работна заплата от 1533 лева за старши учител. Поради това за него конкретно действала разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса и основното му месечно трудово възнаграждение следвало да бъде увеличено с 15%, или с 251,85 лева, при което се получава стойност на основната му работна заплата от 1930.85 лева. Към тази основна работна заплата следвало да се прибави сумата, отговаряща на 41% за трудов стаж и професионален опит, а именно 791.64 лева. При това положение основната му работна заплата месечно, заедно с класа трябвало да бъде равна на 2722.50 лева. От представения към исковата молба фиш за работната заплата се установявало, че за основна заплата от 1679 лева и клас прослужено време от 688.39 лева са му заплатени 2367.39 лева. Разликата между дължимото му месечно възнаграждение от 2722.50 лева /за основна заплата и клас/ и реално полученото от 2367.39 лева /за основна заплата и клас/ било сумата от 355.11 лева. За двата месеца, които работил в ответното учебно заведение — юни и юли на 2023 г., му се дължала сумата от 710.22 лева. Ищецът излага, че на 09.10.2023г. отправил писмено запитване до Директора не училището, касаещо неизплатени ми суми. Получил писмен отговор изх. № 100/13.10.2023 г., в който ответното училище отговорило на поставените от ищеца въпроси. Относно искането му за увеличаване на трудовото му възнаграждение му било отговорено, че към момента на настъпване на събитието - постигане на договореността и подписване на Анекса към КТД от 06.12.2022г. не е бил в трудови правоотношения с ПГТ „А.” гр. Б. и не съществувала правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Счита това становище на учебното заведение и отказа да му бъде изплатена разликата между основната заплата, посочена в трудовия договор, и увеличението на работната заплата, предвидено в Наредба за изменение и допълнение на наредба № 4 от 2017г, за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75/01.09.2023г. и в Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022г., за неправилно и незаконосъобразно. Подчертава, че по изключение и в наредбата, и в анекса било предвидено действие на разпоредбите им „ех tunc”, а именно от 01.01.2023г. Като се има в предвид, че ищецът работел в учебното заведение през м. юни и м. юли на 2023 г., то разпоредбите на анекса към КТД важали и за него. За процесния период бил член на синдикалната организация при ПГТ „А.” гр.Б., което било още едно основание за дължимостта на претендираните доплащания към основното му трудово възнаграждение и класа от 41 %, който следвало да бъде изчислен на по-високата основна работна заплата. Моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът ПГТ „А.” гр. Б., с адрес: гр.Б., обл.София, ул.”А.” № 13, представлявана от инж. Д. В.. - Директор да му заплати сумата от 710.22 лева, представляваща неизплатена част от основната му заплата и от 2 допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за период от 2 месеца - от 01.06.2023г. до 31.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба /01.12.2023 г./ до пълно изплащане на дължимата сума. Претендира разноски.

В проведено на 13.05.2024 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал и от съда е допуснато изменение на размера на иска, като същият е намален от 710,22 лева на 561,66 лева.

Ответникът ПГТ "А." гр. Б. оспорва като неоснователен предявения иск с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Развива, че доводите, изложени от ищеца, безспорно са правилни и за него без съмнение би възникнало субективното право да иска и получи разликата между изплащаното му до 31.07.2023г. трудово възнаграждение и увеличения размер, но само ако към датата на влизане в сила на анекса, а това безспорно е 10.08.2023 г . същият се е намирал в действащо трудово правоотношение. Оспорва като неоснователни доводите на ищеца, че сключеният между МОН и синдикати анекс към КТД, пораждал действие считано от 01.01.2023 г. Тази дата била началният момент, от който следвало да бъде изчислена и изплатена разликата между изплащания размер на БТВ на заетите лица до датата на подписване на анекса - 10.08.2023 г. Право да получат тази разлика обаче възниквало единствено за онези служители, които към 10.08.2023г. се намирали в действащи трудови правоотношения. Трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено на 01.08.2023г. Сочи се че предявените от ищеца претенции по своя характер имали своето основание в трудово правоотношение, те били основен и неизменен елемент на трудовия договор и тяхното съществуване и удовлетворяване извън неговите предели би било нарушение на трудовото законодателство. За да възникне и бъде упражнено правото да се получи увеличения размер на БТВ било необходимо лицето, претендиращо това, да има едно от посочените в анекса качества, а именно: педагогически специалист с ръководни функции, педагогически специалист и това качество трябвало да е актуално към датата на подписване на процесния анекс — 10.08.2023г. и това било посочено изрично, както в текста на анекса, така и в параграф 3 от Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда (ДВ бр.75 от 01.09.2023г.). Ответникът развива, че ПГТ „А.” град Б. е второстепенен разпоредител с бюджет към МОН. В тази връзка, изпратили официално запитване до МОН, относно прилагането на Анекс № Д01-192/ 10.08.2023г. към КТД № Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование за служители, които към 10.08.2023г. не са били в ТПО с училището, за което получили официален отговор от заместникминистъра на образованието и науката.

С писмена защита, депозирана на 21.05.2024 г., ответникът подробно развива изложените по-рано доводи за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд, 178 състав, е сезиран с иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ

3

По иска по чл. 128, т. 2 от КТ ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да установи: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение, което да е прекратено; 2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обективиран в определение от 21.12.2023 г. на СРС, II Г. О., 178 състав, са отделени като безспорни и ненуждаещите се от доказване следните обстоятелства: че в периода 01.06.2023 г. - 31.07.2023 ищецът И. Г. С. заемал длъжността "старши учител общо образователен предмет в гимназиален етап - учител по руски език" при ответника - ПГТ "А." гр. Б., по силата на трудов договор № 882/26.05.2023 г., с който ТД било уговорено основно месечно възнаграждение от 1679,00 лв. и ДТВ: за ТСПО 1% за всяка година /общо 41 %/ - 688,39 лв. и за Втори клас квалификация 70,00 лв.

Следователно правният спор се концентрира върху въпроса дали дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер. Обстоятелствата, обявени по делото за безспорни, се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е трудов договор № 882/26.05.2023 г., от който е видно, че между ищеца и ответното училище е сключен трудов договор за длъжността старши учител „общо образователен предмет в гимназиален етап - учител по руски език" при ответника - ПГТ "А." гр. Б., като С. е постъпил на работа на 01.06.2023 г.

Представен е фиш за м. юли 2023 г., от който е видно че основното възнаграждение за С. за посочения песец е 1679 лева, а брутното му възнаграждение възлиза на 2465,44 лева.

От ищеца е представено писмо от 09.10.2023 г., изходящо от него и адресирано до директора на училището-ответник, както и отговор от 13.10.2023 г., в който ответникът е развил доводи за недължимост на претендираните от С. разлики между изплатени и твърдени възнаграждения.

Приет е като доказателство Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022 г. Видно от Анекса текстът на чл. 27 от КТД се изменя, както следва: „Чл. 27.

(1) За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: / … / б. Старши учител и старши възпитател - 1763 лв. /…/ (2) Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се 4 разпределят по следния начин: /…/ 2. Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/…/“.