Определение № 265 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20263001000010 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени съответно от ищеца „Нарвал Трейдинг“ ЕООД, представляван от адвокат В. С. и от ответника „Сити Билдинг“ ООД, представляван от В. Б. срещу решение № 70/13.10.2025 г. по търг. дело № 158/2022 година на ДОС, поправено с Определение № 367/28.11.2025 год., с което е осъден ответникът „Сити Билдинг“ ООД да заплати на „Нарвал Трейдинг“ ЕООД следните суми:

Сумата от 30 000 лв. с ДДС/тридесет хиляди лева/, предявена частична претенция от общ размер 72 004,44лв. с ДДС, представляващи актувани, остойностени и заплатени от ищеца, но реално неизвършени СМР по Договор за строително монтажни работи от 16.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата;

Сумата 30 000 лв. с ДДС/тридесет хиляди лева/, предявена като частична претенция от общ размер 247 534,33 лв. с ДДС, представляващи калкулирани, остойностени и заплатени от ищеца, но реално неизвършени СМР по Договор за строително монтажни работи от 15.07.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.09.2022 г. до окончателното й заплащане;

Сумата от 11 269,89 лв. /единадесет хиляди двеста шестдесет и девет лева и осемдесет и девет ст./, представляващи неустойка за забавено изпълнение по Акт №22/03.10.2019 г., за периода от 01.09.2019 г. до 27.09.2019 г., по Акт №23/03.10.2019 г., за периода от 01.09.2019 г. до 27.09.2019 г., по Акт № 24/03.10.2019 г. за периода от 01.09.2019 г. до 27.09.2019 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска 09.09.2022 г.

Със същото решение е отхвърлена исковата претенция за неустойка за 1 забава за горницата над присъдената сума от 11 269,89 лева до претендирания размер от 111 843,08 лева като неоснователна.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ.

Във въззивната жалба на ищеца „НАРВАЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД са наведени твърдения за незаконосъобразност на решението в следните части:

На първо място се поддържа, че установеното в мотивите недължимо платеното възнаграждение по Договори от 16.10.2018 год. и 15.07.2019 год. е в занижен размер. Направено е искане пред въззивната инстанция да се приеме за установено в отношенията между страните, че неизпълнените СМР по процесните договори са съответно в размер 72 044,44 лева и 247 534,33 лева, или пълния заявен размер на частичните претенции. Обжалва се и решението в отхвърлителната част по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск с различна правна квалификация, което обуславя извод за недопустимост на решението в обжалваната част.

Твърди се още, че съдът погрешно е определил крайния срок за изпълнение.

Позовавайки се на договорния регламент, страната счита, че по договор от 16.10.2018 год. крайният срок за изпълнение е 31.07.2019 год. Всички СМР са престирани на 27.09.2019 год. Налице е забава, за която е предвидена мораторна неустойка в чл. 63, дължима за периода 31.07.2019 год. – 27.09.2019 год. Поддържа се още, че съдът неправилно е определил и размера на дължимата неустойка. Максималният размер на неустойката от 10% се определя въз основа на стойността на неизпълнените СМР с ДДС, т.е. от тяхната фактурирана стойност.

Допустимостта, евентуално – основателността на предявената въззивна жалба се оспорват в писмен отговор на насрещната страна. По отношение началото срока на изпълнение на възложените СМР страната се позовава на чл. 14 от договора и възникнали непредвидени обстоятелства - възложени за изпълнение допълнителни СМР и преместването на уличен водопровод.

Поради това изпълнителят е бил обективно възпрепятстван да започне възложената работа преди приключване на дейностите по преместване на водопровода. Така съдът правилно е определил началото на забавата и е приел основа за изчисление на неустойката на основание чл. 63 - стойността на СМР без включен ДДС.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „СИТИ БИЛДИНГ“ ООД против решението в неговите осъдителни части. Твърди се, че уважените частични искове са недопустими поради формирана сила на пресъдено нещо.

Решението е основано и на недопустими доказателства – по делото са приети и кредитирани доказателства, исканията за които са направени след изтичане на преклузивни процесуални срокове. Първоинстанционният съд е допуснал СТЕ да бъде изготвена въз основа на неприети доказателства и е основал решението си на тях. Заключението на СТЕ е неправилно и с невярно 2 съдържание, вкл. съдържа подробно посочени технически и математически грешки. Обжалваното решение е и необосновано, тъй като съдът не е изложил мотиви защо приема, че исковете с правно основание чл. 55 ЗЗД са установени по основание. По иска за присъждане на неустойка се поддържа, че срокът за изпълнение на СМР изтича през м.октомври 2019 год. дори и без да се отчита наличието на други обстоятелства като възлагането на допълнителни СМР.

Между страните не съществува спор, че изпълнението е приключило на 27.09.2019 год., респ. липсва забава. Неразделна част от сезиращата въззивна жалба на страната са изготвени от страната таблици във връзка с навадените въззивни доводи.

Основателността на депозираната въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

С влязло в сила определение № 45/30.01.2026 год. съдът е прекратил производството по предявената от ищеца въззивна жалба в частта, в която се оспорват констатациите на съда относно размера на непредявената част по частичните искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. При това положение въззивната инстанция остава сезирана с въззивната жалба на ищеца единствено по отношение отхвърлителното произнасяне на първата инстанция по иска за неустойка за забава.

В срока за произнасяне съдът констатира следното:

С Определение № 107/31.03.2023 год. ОС – Добрич е назначил СТЕ със задача да определи налице ли са СМР, които са актувани и заплатени, но реално не са извършени; неизпълнените СМР да бъдат посочени по вид, количество и стойност.

ДОС е определил и механизмът за изпълнение на задачата – цялата строителна документация и замервания на място.

По делото са приети заключения на основна и допълнителни СТЕ, в които вещото лице е посочило, че не може да извърши замервания, вкл. и на видимите СМР. Изпълнило е задачата чрез проста съпоставка на СМР, визирани в актове обр.12 и тези, посочени в актове обр.19 с отбелязване, че четири от актовете за скритите работи липсват. Вещото лице е извършило изчисления по посочения по-горе алгоритъм с посочване, че обемът на изпълнените СМР не може категорично да се установи.

Заключенията на СТЕ не са оспорени и са приети безкритично от ОС – Добрич.

Анализът на гореизложеното сочи, че поставената задача на СТЕ не е изпълнена. Определянето на фактическото изпълнение изисква не само анализ на строителната документация и съпоставка на актовете, съставляващи част от строителната документация на обекта /конкретно актове обр.12 и 19 за скритите работи/. Изпълнението на задачата изисква още определяне на изпълнените СМР чрез замерване за нескритите СМР и изчисления за скритите СМР въз основа на предвиденото и строителната площ по одобрените проекти. Изчисленията следва да бъдат базирани на опита, 3 техническата експертиза и специални знания на вещото лице, а не на простото количествено съотнасяне на СМР по съставените актове.

Следва да се отбележи, че от релевантно значение за основателността на предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е фактическото, а не документираното изпълнение на обекта. Експертен извод за фактически изпълнените СМР по делото липсва.

Страните не са оспорили приетите заключения, но пред настоящата инстанция правят оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на първостепенния съд относно фактически изпълнените СМР.

Съгласно практиката на ВКС, уеднаквена с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е задължен да допусне експертиза и да формулира задачата й, при въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т. 3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна; или оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или когато доказателствата са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Съобразявайки гореизложеното и че задачата на СТЕ, назначена от ОС – Добрич не е изпълнена в коментираната част, съдът намира, че следва да назначи СТЕ с идентична задача, на основание чл. 266, ал.3 ГПК.

С оглед необходимостта от събиране на доказателства, определението за даване ход по съществото на спора следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението за даване ход по съществото на спора.

НАЗНАЧАВА СТЕ със задача вещото лице след запознаване с:

Предмета на делото, очертан от СМР, визирани в таблици л.1142, том. 3 и следв. по договори от 16.10.2018 год. и 15.07.2019 год. /и Анекси към него/

Доказателствата по делото, одобрените проекти и пълната строителна документация

Въз основа на изчисления по проектна документация и/или замервания на място

4

Да даде заключение изпълнени ли са приетите и заплатени от ищеца СМР по таблици л.1142, том. 3 и следв. по договори от 16.10.2018 год. и 15.07.2019 год.; ако не – да определи налице ли е разминаване, в какво количество и на каква стойност.

ОПРЕДЕЛЯ предварително възнаграждение на вещото лице в размер на 800 евро, вносими от ищеца, чиято е доказателствената тежест по спора.

ЗАДЪЛЖАВА „Нарвал Трейдинг“ ЕООД да представи доказателства за внесен депозит в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Д. А.; висше - магистър, "Промишлено и гражданско строителство - конструкции", строителен инженер по промишлено и гражданско строителство

НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 14.07.2026 год. – 14.00 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5