Определение № 2622 от 18.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2622 гр. Бургас, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501500 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, вр. чл.83, ал.2 ГПК. Образувано е по повод частна жалба на Н. Ж. В., против Определение №46/15.07.26г., постановено от Районен съд Малко Търново по гр.д.№3/26г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на разноски по делото.

Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да я освободи от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен срещу частната жалбоподателка иск от „НД Мениджмънт“ – ООД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца 179.74 евро – главница, 8.42 евро – договорна лихва и 32.49 евро – обезщетение за забава, дължими на основание договор за потребителски кредит №132056/26.09.23г.

По исковете молба не е подаден отговор по чл.131 ГПК.

С молба вх.№707/15.04.26г., ответницата е направила доказателствени искания, в т.ч. за задължаване на ищеца да представи копие от счетоводните книги за установяване на движението по кредита и алтернативно (всъщност – евентуално – бел. съдия – докладчик)– за извършване на съдебно – икономическа експертиза. Искането се поддържа и с молба вх.№815/28.04.26г.

С протоколно определение от 29.04.26г., МТРС е задължил ищеца да представи посочените от ответника документи и е допуснал извършването на СИЕ, като е възложил на ответницата заплащане на възнаграждението, в размер на 300 евро.

С Молба вх.№874/11.05.26г., ищецът е изменил иска и е заявил, че се отказва от претенциите за договорна и мораторна лихва и претендира само 159.03 лева – главница, която представлява чистата стойност по кредита. С Молба вх.

№885/13.05.26г., с оглед така направеното изменение, ищецът е поискал от съда да заличи допуснатата СИЕ.

1

По така депозираните молби, с молба вх.№925/20.05.26г. ответницата е поискала от съда повторно да задължи ищеца да представи изисканите счетоводни документи и след изпълнение или неизпълнение на указанията ответникът ще прецени дали поддържа искането си за експертиза.

С протоколно определение от 20.05.26г., МТРС е задължил ищеца да представи писмените доказателства. До съдебно заседание на 17.06.26г. същите не са представени, поради което съдът повторно е назначил СИE и е възложил разноските за нея на ответницата.

С Молба вх.№1224/02.07.26г., ответницата е поискала да бъде освободена от заплащане на възнаграждението за експертизата, на осн. чл.83, ал.2 ГПК. Представила е декларация за материално и гражданско състояние, с която е декларирала, че получава трудово възнаграждение, в размер на 1000 евро; че не е ***; че притежава жилище, с площ 29 кв.м. в ***; че заплаща месечно 150 евро за лекарства за себе си и 100 евро – за лекарства за сина си, който страда от *** и има постоянна нужда от лечение.

С тук обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от разноски. Съдът се е позовал на т. 12 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът освобождава страната от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК тогава, когато от представените за целта доказателства намери, че тя е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото. Позовал се е на практика на съдилищата, според която обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК се доказват от лицето, което иска освобождаване от държавна такса; съдът няма задължение служебно да събира доказателства за наличието на обстоятелства, предпоставящи освобождаването от заплащане на такса, а дължи само съдействие на страните за представяне на доказателства, необходими за произнасяне по искането за освобождаване от такса. МТРС е намерил, че ответницата не е представила каквито и да са доказателства за горните обстоятелства, поради което е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Бургаският окръжен съд, предвид така установената фактическа обстановка, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че жалбата е неоснователна.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите на съда на осн. чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.

В допълнение следва да се каже: на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, държавни такси и разноски не внасят лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За целта на съда следва да се представи декларация на лицето или доказателства, изходящи от съответните компетентни органи, с които да се установява комплексното финансово състояние на молителя - доходите му и тези на неговото семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. Ако от тях съдът прецени, че страната няма средства, той постановява освобождаване от такси и разноски. Бургаският окръжен съд при така депозираната от жалбоподателката декларация намира, че не са налице основания за освобождаването й от такси и разноски по делото. Декларираният от нея доход от трудово възнаграждение, в размер на 1000 евро позволява заплащането на разноските по делото. Обстоятелството, че ищцата се грижи за пълнолетен член на семейството, който има специални нужди и не разполага със средства за издръжката си следва да се установи с писмени доказателства, т.к. лицата нямат безусловно задължение за издръжка на пълнолетните си деца. Такива доказателства не са представени, а съдът няма процесуално задължение служебно да ги събира.

За пълнота на изложението следва да се каже: ищецът носи тежестта да докаже основанието и размера на претенцията си, в т.ч. размера на предоставената в заем сума, както и извършените от длъжника плащания. В случая ответницата е направила доказателствени искания – това за извършване на СИЕ е направено като евентуално – основното доказателствено искане на ответницата е да бъде задължен ищеца да 2 представи писмени доказателства и ако не го стори – да бъде назначена посочената експертиза. Следователно това доказателство е допуснато след като ищецът не е изпълнил указанията на съда да представи исканите доказателства. Поради това първоинстанционният съд би могъл да възложи изцяло разноските за експертизата на ищеца или да ги разпредели между двете страни.

Ето защо, БОС намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №46/15.07.26г., постановено от Районен съд Малко Търново по гр.д.№3/26г.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3