Разпореждане № 92520 от 30.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 92520 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110121045 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 118568/16.04.202 г., от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *, представлявано от * П. Изпълнителен директор и Р* - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф*, с адрес: гр.София, ул. „Я* срещу С. П. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ж.к. Х*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 496.90 евро, представляваща главница – незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.07.2022 до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.03.2026 г.) до окончателно изплащане на вземането.

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 70,67 евро, представляваща лихва за забавено плащане на топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 15.09.2023 до 18.03.2026 г. върху главница от 496.90 евро.

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на и щ е ц а сумата от 33.24 евро, представляваща главница – дялово разпределение /ДР/ за периода от 01.02.2023 до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение (31.03.2026 г.) до окончателно изплащане на вземането.

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 8.37 евро, представляваща лихва за забавено плащане на дялово разпределение /ДР/ за периода от 15.04.2023 до 18.03.2026 г. върху сумата от 33.24 евро. за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 297/06.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 961/2026 г. по описа на РС – Стара Загора, за инсталация */аб.№ * ID номер: *,, за топлоснабден имот: гр. София, ж.к. „Х*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като съсобственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * 02 BIC:

SOMBBGSF.

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР – привлечено “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Проф. Г. Павлов” № 3- фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ).

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 961/2026г., 12 състав по описа на Районен съд — Стара Загора.

Във възражението по чл.414 ГПК, ответникът прави възражение, че 2 вземането е погасено по давност. Липсва облигационна връзка. Ищецът не е откривал партида. Посоченият абонатен номер не принадлежни на адреса.

Сградата не е била включвана към топлопреносната мрежа. В този смисъл е т.

11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 961/2026 г. по описа на РС – Стара Загора. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК.

Уведомлението е залепено на 20.05.2026 г., поради което двуседмичният срок изтича на 03.06.2026 г., на която дата е връчена заповедта.

На 11.06.2026 г. длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.

Възражението е в срока по чл.414 ГПК.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 13.07.2026 г. поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 13.08.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 23.07.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. Г*, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Л*, [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (виж заповедно дело).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за една минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл 3 е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай общо цената на исковете е под 639.11 евро.

Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК в размер на минималната, а именно 25,56 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, освен този по чл.128, т.2 ГПК.

С оглед процесуална икономия следва да се осъществи процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с 4 потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 235028/23.07.2026 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищците, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, както и в същия срок да представи доказателства за това, както следва:

1. Да представи документи за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 25.56 евро. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание: