Решение № 260144 от 26.11.2021, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е № 260144

Гр.Варна,

26.11. 2021 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на трети ноември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСЛАВ С.

ЧЛЕНОВЕ:

ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 527 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от К.В.П., чрез адв.М., срещу решение №1022/20.12.2018г. по т.д.№1427/2017г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че дължи солидарно с В.П.С. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София, сумите, както следва: 65 099.25 евро

- главница; 23 881.74 евро - лихва върху просрочена главница за периода 23.06.2014 г.- 22.06.2017г.; 9 909.55 евро - наказателна лихва за периода 23.06.2014 г. – 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница в размер на 65099.25 евро от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане, по Договор за ипотечен кредит на физическо лице №TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс № 2/05.10.2012 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8507/2017 г. на ВРС, ХIX състав, както и е осъдена да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 7767,37 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 4229,08 лева, разноски в съдебното производство.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо. Твърди се, че петитумът на предявеният иск не съответства на издадената заповед за незабавно изпълнение, тъй като не се претендира солидарно осъждане. Преминаването от разделно към солидарно претендиране на вземанията, предмет на иска след допълнителната искова молба и устно в съдебно заседание е недопустимо. Налице е и въвеждане на допълнителни основания на предявените искове, които не са въведени в заповедното производство, а именно подписаните анекси към договора за кредит, ОУ и погасителния план към договора от 2008г. Въведено е и ново основание, а именно, че въззивницата е подписала анексите чрез предоставеното на баща й пълномощно.

В условие на евентуалност се твърди неправилност на решението. На първо място се твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като същата не е надлежно обявена на кредитополучателя, доколкото банката не е положена дължимата грижа за издирване на всички негови адреси. Договора и анекса не могат да я обвържат надлежно, тъй като излизат извън обема на представителната власт дадена с пълномощното, въз основа на което са сключени – както за поемане на солидарно задължение, така и за подписване на допълнителните споразумения - анекси.

Твърди, че по време на действие на договора банката е олихвявала дълга с лихва, която е определена в отклонение от подписаните споразумения, като освен изменението на БЛП е добавяла и надбавка – „премия“. Липсата на яснота за начина на определяне на последната, както и за надлежно уведомяване на длъжниците за извършеното увеличение прави клаузите за едностранно увеличение недействителни. При доказано формиране на търсените по делото суми не по реда на договора, ищецът следва да ангажира доказателства за изчисляване на размера на дълга съобразно уговореното, но такива не са събрани.

Твърди още, че вземанията по договора за кредит са станали предсрочно изискуеми на 24.06.2011г., поради което всички лихви до 23.06.2014г. са погасени по давност.

По същество се претендира обезсилване на решението, а в условие на евентуалност отмяна на същото изцяло или частично в оспорената му част, както и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София с писмен отговор, чрез адв.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че не са налице основания за обезсилване на решението поради недопустимост на предявените искове, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба изрично са посочени твърденията, на които са основани претенциите и това е солидарността на задължените по договора лица. Произнасянето на съда е в съответствие с въведените от ищеца твърдения. Всички останали твърдения за недопустимост на исковете и въвеждане на нови твърдения са обсъдени от първоинстанционния съд.

Неоснователни са и възраженията за излизане извън обема на представителната власт по предоставеното на В.С. пълномощно и оттеглянето му преди сключване на анексите, тъй като тези възражения са разрешени с решението по т.д.№1833/2014г. на ВОС.

Изискуемостта на вземанията по договора за кредит е обусловена от спиране на плащанията и същата е надлежно съобщена както на длъжника, така и на всеки един от солидарните длъжници.

Неоснователни са и възраженията за неравноправност и недействителност на клаузите на договора по отношение на лихвите и тяхното увеличение, които са надлежно изследвани и разгледани от първоинстанционния съд.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и му присъди направените по делото разноски.

В останалата си част, с която иска е отхвърлен, както следва: - за сумата 745.73 евро, лихва за гратисен период за периода 20.01.2013 г. – 22.06.2017 г.; - за лихва върху просрочена главница за разликата над 23 881.74 евро до предявения размер 30156.63 евро и за периода 20.01.2013 г.- 22.06.2014 г. и

– за наказателна лихва за разликата над 9909.55 евро до предявения размер 13626.63 евро и за периода 20.01.2013 г. – 22.06.2014 г. както и в частта, с която „Уникредит Булбанк“ АД е осъдена да заплати разноски на К.В.П. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С определение, влязло в сила, с което е прекратено въззивното производство по отношение на солидарния длъжник В.П.С. решението по отношение на него е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

С оглед субективните и обективните предели, очертани с въззивната жалба, предмет на настоящето производство са предявени искове по чл.422 ГПК от „Уникредит Булбанк“ АД за приемане за установено, че К.В.П. дължи, в условията на солидарност сумите: - 65099.25 евро, главница; 23881,74 евро, лихва върху просрочена главница за периода 22.06.2014 г.- 22.06.2017 г.; ведно със законната лихва върху претендираната главница в размер на 65 099.25 евро от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане; 9909.55 евро, наказателна лихва за периода 22.06.2014 г. – 22.06.2017 г., всички дължими по Договор за ипотечен кредит на физическо лице № TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс № 2/05.10.2012 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 8507/2017 г. на ВРС, ХIX с. Претендира присъждане на разноските по делото.

В исковата си молба ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че е налице договор за ипотечен кредит № TR73093180, по силата на който на В.С., в качеството на кредитополучател и Р С и К.П., в качеството на солидарни длъжници е отпуснат кредит в размер на 66240.00 евро, по реда и при условията на сключения договор, както и, че сумата по кредита е била усвоена, като твърди, че е налице частично погасяване на задълженията по договора, като условията по договора са преуредени с Анекс №№ 1/29.09.2011 г. и 2/05.20.2012 г. като относим към момента на обявяване на предсрочната изискуемост е Анекс № 2.Поради неизпълнението на т. 12 от Анекс № 2 и неплащането на дължимите вноски след 20.01.2013 г., банката обявила кредита за предсрочно изискуем с изрично изявление до длъжниците, надлежно достигнало до тях. Твърди, че датата на предсрочна изискуемост, предвид изявеното със заявлението е датата, на която задълженията по кредита са станали предсрочно изискуеми – 24.07.2013 година, но предвид последвалото във времето Тълкувателно решение № 4/2014 година и дадените там разрешения, по-специално точка 18, се прави евентуално твърдение за настъпване на предсрочната изискуемост, която следва да се определи за установена към по-късната измежду двете дати, на които са били връчени нотариалните покани към длъжниците, с които банката-заявител е счела, че предсрочната изискуемост е настъпила, т.е датата е 12.05.2017 г., към който момент е връчено изявлението на длъжника П..

С допълнителната искова молба твърди, че уведомяването е надлежно извършено, чрез връчването на нотариалните покани.

В срока по чл.

367, ал. 1 ГПК, ответницата К.В.П., депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Позовава се на влязло в сила решение по т.д. № 1833/2014 г., на ВОС, ТО, между страните, от което следвало, че за периода 29.11.2013 г. (началото на предходното заповедно производство) – 23.06.2017 г.

(началото на настоящото заповедно производство) не следва да се дължат договорни лихви за забава.

Счита, че не е налице съвпадение между основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение, с основанието по исковата молба, както и, че съобразно чл. 15.4 от Анекс № 2, лихви за гратисен период и наказателни лихви не е предвидено да се заплащат при предсрочна изискуемост. Оспорва надлежното уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост за длъжника В.С., поради което счита, че не дължи сумите, за които е издадена заповедта. Направено е възражение за погасяване по давност на търсените лихви. Въвежда и възражение за недействителност на всички клаузи, даващи право на банката да променя едностранно лихвения процент и че лихвените проценти са формирани недоговорно. В допълнителния отговор ответницата твърди, че представените общи условия не са подписани от страните по договора. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложеното в отговора.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че по заявление на „УниКредит Булбанк“ АД е образувано ч.гр.д. № 8507/2017 г. на

ВРС, ХIХ с. и e издадена

Заповед № 4708/28.06.2017 г., с която е разпоредено длъжниците В.П.С., ЕГН **********, К.В.П., ЕГН *********** и Р Д С, ЕГН **********, да заплатят солидарно сумите: - 65099.25 евро, главница; - 745.73 евро, лихва за гратисен период за периода 20.01.2013 г. – 22.06.2017 г.; - 30156.63 евро, лихва върху просрочена главница за периода 20.01.2013 г.- 22.06.2017 г.; ведно със законната лихва върху претендираната главница в размер на 65 099.25 евро от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане; - 13626.63 евро, наказателна лихва за периода 20.01.2013 г. – 22.06.2017 г., всички дължими по Договор за ипотечен кредит на физическо лице № TR73093180/12.11.2008 г. и Анекс №

2/05.10.2012 г., както и разноски в заповедното производство. В резултат на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, е издаден и изпълнителен лист.

Видно от представения по делото договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № TR73093180/12.11.2008 г., е, че ищецът е предоставил на В.С., в качеството на кредитополучател и Р С, и К.П., в качеството на солидарни длъжници, кредит в размер на 66240.00 евро, за покупка на недвижим имот и довършителни дейности. Уговорена е годишна лихва в размер на сбора от променлив БЛИ (базов лихвен индекс) – 1М Юрибор – 4.479 % и надбавка за редовен дълг, в размер на 4.90 %, при което приложимия размер на годишния лихвен процент за редовен дълг към датата на сключване на договора е 9.38 % (чл. 4.1.а). В чл. 6 и 7 от договора страните посочили сроковете за усвояване и погасяване – ежемесечни анюитетни вноски и падежа на всяка вноска.

Установява се от представения по делото Анекс № 1 към Договора, сключен на 29.09.2011 г., че подписания Анекс, напълно заменя съдържанието на сключения между тях договор, като са приели към отношенията им да се прилагат като неразделна част от съдържанието му ОУ за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица (пар.

1 и сл. от Анекса). В чл. 2 и сл. от Анекс № 1, страните посочили, че от разрешения и усвоен размер на кредита 66240.00 евро, погасения размер възлиза на 2150.17 евро, размерът на редовната главница към датата на Анекса възлиза на 64030.51 евро, неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата е в размер на 59.32 евро, начислената неизискуема лихва към датата на анекс – 157.85 евро, а просрочената и изискуема лихва е в размер на 529.73 евро. Страните посочили, че размерът на редовния дълг, считано от датата на настоящият анекс, формиран от редовна главница, неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата, начислена неизискуема лихва и начислената, просрочена и изискуема лихва възлиза на 64777.41 евро (чл. 2.8, вр. пар. 6 от Анекса). В чл.4.1а е посочен променен размер на годишния лихвен процент, в чл. 15.3. отново е уговорена солидарната отговорност на подписалите трети задължени лица, а в чл. 15.4. условията за предсрочна изискуемост на задълженията. В чл.11 страните са договорили лихви, както следва: за редовен дълг лихва по т.41а или 4б, а при просрочие в чл.11.1.1 и 11.1.2 страните са приели, че при просрочие на на лихва и/или главница целият размер на кредита освен с лихвата за главница се олихвява и с лихва за просрочена главница по т.4.2 , както и с лихва по т.4.3.