Решение № 260277 от 13.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 260277 гр. Пловдив, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1745 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 266059/09.06.2022 г. от ищеца П.Т.И., с която моли на основание чл. 250 от ГПК да се допълни постановеното по делото Решение № 260051/13.04.2022 г., тъй като съдът не се е произнесъл по предявения от него иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 240 , ал. 1 от ЗЗД.

Освен това твърди, че съдът не се е произнесъл в мотивите си „проявил ли е съгласие ответника с поведението си, че спорното право е преминало в патримониума на третото лице – помагач, предишен негов кредитор“.

Ответникът Г.З.Х. в 1-седмичния срок по чл. 250, ал. 2 от ГПК, т.е. до 06.07.2022 г. включително, не е подал отговор.

Съдът намира, че молбата за допълване на решението е подадена в законоустановения 1-месечен срок от връчването му на 23.05.2022 г. на ищеца, съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Не е необходимо насрочване на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, съгласно чл. 250, ал. 2 от ГПК, тъй като неразрешената част от спора е изяснена от фактическа и правна страна.

Разгледана по същество молбата за допълване на решението е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правната квалификация на предявения иск се дава от съда, а не от страните, поради което несъгласието на ищеца с дадената от съда правна квалификация на предявения от него иск следва да е предмет на въззивно обжалване, а не на допълнително решение по чл. 250, ал. 1, пр. 1 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по цялото заявено от ищеца искане.

Според чл. 226, ал. 1 от ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, както е в случая, то делото следва своя ход между първоначалните страни. Последващото прехвърляне на спорното право не е от значение за първоначално заявения спор, а постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, съгласно чл. 226, ал.

3 от ГПК, който в конкретния казус е и подпомагаща страна по делото.

Необсъждането в мотивите на това обстоятелство не е основание за допълване на решението, тъй като съдът не дължи отделен диспозитив по тези твърдения на ищеца.

Предвид гореизложеното, не е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1, пр. 1 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение в посочения от ищеца смисъл, поради което молбата по чл. 250 от ГПК за постановяване на допълнително решение следва да се отхвърли като неоснователна.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 266059/09.06.2022 г. от ищеца П.Т.И. за постановяване на допълнително решение, с което на основание чл. 250 от ГПК да се допълни Решение № 260051/13.04.2022 г., тъй като съдът не се е произнесъл по предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а по непредявен иск по чл. 240 , ал. 1 от ЗЗД, както и не се е произнесъл в мотивите си „проявил ли е съгласие ответника с поведението си, че спорното право е преминало в патримониума на третото лице – помагач, предишен негов кредитор“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Допълнителното решение подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: …………………

/М. Бедросян/