Решение № 4335 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4335 гр. С...1.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110136360 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл..24 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 26025/2016 г., СРС, 24 с-в и се води изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ, а именно: за сумата о..200 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (14.05.2016 г.) до изплащане на вземането, сумата от 2457,66 лева – просрочена лихва за периода о..6.12.2010 г. до 27.12.2015 г., сумата от 92,16 лв. –неустойка за периода от 28.12.2015 г. д..3.05.2016 г., както и 77,22 лв. – разноски.

Ищецът твърди, че бил издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №26025/2016 г., СРС, 24 с-в, въз основа на който било образувано изпълнително дело изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ. Сочи, че процесното изпълнително дело било образувано повече от 7 години след издаване на изпълнителния лист по ч.г.д. № 26025/2016 г., СРС, 24 с-в, първото по изпълнението било предприето едва н..7.05.2023 г., когато бил поискан запор на банковите сметки на ищцата. Твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност и че ответника няма право да ги събира принудително. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът „Е. М.” ЕООД подава отговор на искова молба в срока по чл..31 ГПК, 1 като в него твърди, че е неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност, тъй като не е съобразена правилно фактическата обстановка. Сочи, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия.Твърди в тази връзка, че първоначалния кредитор А. Б. е образувал изпълнително дело № 264/2016 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд и че е налице процесуална активност на първоначалния и на настоящия кредитор на вземанията, чиято недължимост се твърди. Моли за отхвърляне на предявените искове.Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл..46, ал.., т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: 1) срещу ищеца н..2.07.2016 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „А. Б.

Б” АД по ч.гр.д. № 26025/2016 г. по описа на СРС, 24 състав на основание чл. 418 ГПК за следните суми: сумата о..200 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (14.05.2016 г.) до изплащане на вземането, сумата от 2457,66 лева – просрочена лихва за периода о..6.12.2010 г. до 27.12.2015 г., сумата от 92,16 лв.

–неустойка за периода от 28.12.2015 г. д..3.05.2016 г., както и 77,22 лв. – разноски. 2) Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ; 3) Вземанията предмет на процесния изпълнителен лист са цедирани от първоначалния взискател „А. Б. Б” АД на ответника „Е. М.“ ЕООД.

По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № 264/2016 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд, от което се установява, че н..7.08.2016 е подадена молба от „А. Б. Б“ АД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от издаден изпълнителен лист в полза на „А. Б. Б” АД по ч.гр.д. № 26025/2016 г. по описа на СРС, 24 състав на основание чл. 418 ГПК. С молбата е поискан запор на трудовото възнаграждение на длъжника, запор на банковите му сметки, на МПС, възбрани върху недвижими имоти. С молба от 01.02.2017 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника. С молба от 06.07.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори върху банкови сметки на длъжника. С разпореждане от 06.06.2017 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника.

На 04.05.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „А.а“ ООД. С разпореждане от 21.02.2019 г. на осн. чл. 429 ГПК е конституиран като взискател по делото ответникът „Е. М.“ ЕООД. На 09.11.2020 г. е 2 наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „С.М.Т.“ ЕООД

С постановление о..2.05.2023 г. ЧСИ М. е прекратила изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.., т. 8 ГПК.

По делото е приобщено и копие на изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ , от което се установява, че н..7.05.2023 г. е подадена молба от ответника „Е. М.“ ЕООД за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист и е поискано извършване на справки и налагане на запор върху открити банкови сметки. ПДИ е връчена на длъжника на 01.06.2023 г.

Н..8.05.2023 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „ПИБ“ АД, „А. Б.“ АД, „Ю.к Б“ АД и др. С молба от 01.06.2023 г. длъжника Д. Т. е поискала изплащане на задължението.

Други изпълнителни действия не са предприемани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 38645/30.10.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че 1 ) срещу ищеца н..2.07.2016 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „А. Б. Б” АД по ч.гр.д. № 26025/2016 г. по описа на СРС, 24 състав на основание чл. 418 ГПК за следните суми: сумата о..200 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (14.05.2016 г.) до изплащане на вземането, сумата от 2457,66 лева – просрочена лихва за периода о..6.12.2010 г. до 27.12.2015 г., сумата от 92,16 лв. –неустойка за периода от 28.12.2015 г. д..3.05.2016 г., както и 77,22 лв. – разноски. 2) Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ; 3) Вземанията предмет на процесния изпълнителен лист са цедирани от първоначалния взискател „А. Б. Б” АД на ответника „Е. М.“ ЕООД.

3

Безспорно по делото се установи и, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано по молба на ответника изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съгласно чл. 433, ал.., т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. ..556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна давност съгласно чл..11, б. „в“ ЗЗД.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т..0 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т..0 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение ..70/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. ..279/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл..16, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл..15, ал.., б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т..0 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата 4

26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.

След горепосочената дата се прилага т..0 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.., т. 8 ГПК (чл. 330, ал.., б.

„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл..8, ал.. ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл..8 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.