Решение № 104 от 09.09.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Велико Търново , 03.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Пламен Попов при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Радослав Николаев Косев (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от Пламен Попов Наказателно дело за възобновяване № 20214000600145 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧХД № 205/2020 година на Окръжен съд Ловеч и отмяна на присъда по НЧХД № 77/2018 година по описа на Районен съд Ловеч в осъдителната част, на основанията по чл. 422, ал. 1, т.

5 от НПК. В същото са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.

1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Изложени са съображения, че с Присъда № 7 от 30.01.2020 г. по НЧХД № 77/2018 г. на РС Ловеч, подсъдимият Н. Д. СТ. бил признат за виновен в това, че на 02.08.2017 г. в с. Чавдарци, област Ловешка е обидил М. А. М. в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - мл. полицейски инспектор при РУ Ловеч, участък - Летница, като в негово присъствие е казал нещо унизително за честта и достойнството му - че е чирак 1 на Д. С. С., като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на „глоба” в размер на 1500 лв., и на обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по местния радиовъзел в с. Чавдарци.

Н.С. бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.

148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК да е обидил М. с думите: "... не желая ти да ми правиш огледа, заради теб ме съди ловната дружинка. Аз ти плащам заплатата и аз ще те махна... " напусни огледа"; "... не желая тоя да присъства на огледа и в негово присъствие няма да давам сведения"; "... той е чирак на земеделските производители, носи им касите с хляба на горния магазин и укрива контрабанда.... Постоянно си спира колата и мотора на центъра на селото...".

Със същата присъда подсъдимият Н. Д. СТ. бил признат за виновен и в това, че на 02.08.2017 г. е приписал престъпление на М. А. М. в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - мл. полицейски инспектор при РУ Ловеч, участък - Летница, като е заявил, че укрива контрабандни стоки, като клеветата е разгласена публично, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК бил осъден на „глоба” в размер на 2500 лв., която да заплати в полза на държавата и на „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата след влизането й в сила по местния радиовъзел в с. Чавдарци, като бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК да е приписал на М. престъпления с думите, че постоянно стои в кафето на Д. С.; че паркира със служебните мотопед и автомобил на площада пред кафето на С.; че е чирак на С.; че по време на работа носи касети с различни стоки в магазина на Д..

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, районният съд определил общо найтежко наказание „глоба” в размер на 2500 лв. и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по местния радиовъзел в с. Чавдарци.

Съдът уважил частично предявения граждански иск, като осъдил Н.

2

Д. СТ. да заплати на М. А. М. сумата от 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението обида, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил гражданския иск до пълния претендиран размер от 1500 лв., като неоснователен и недоказан.

С Решение № 260019 от 24.11.2020 г. по ВНЧХД № 205/2020 г., образувано по въззивна жалба на Н. Д. СТ., ОС Ловеч потвърдил присъдата на РС-Ловеч.

С Решение № 260025 от 04.03.2021 г., по искане на Районна прокуратура Ловеч, по реда на чл. 414, ал.1, т. 1 от НПК било изменено изпълнението на наказанието „обществено порицание”, чрез поставяне на присъдата след влизането й в сила на информационното табло в кметството на с. Чавдарци за срок от един месец.

При постановяването на съдебните актове Районен съд Ловеч и Окръжен съд Ловеч били допуснали съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК - приложили закон, който не е трябвало да се прилага. Въззивният съд не положил необходимите усилия да извърши анализ и да даде отговор на възраженията на осъденото лице, подробно развити в писменото изложение /л.27/ на защитника му адв. Марин Ичев, поддържани и в съдебното заседание, като изрично посочи кои от тях отхвърля или приема, и по този начин да мотивира в необходимия обем съдебния си акт. С това ОС Ловеч допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

От фактическа страна по делото било установено, че тъжителят М. и подс. С. се познавали отпреди и не били в добри отношения. Подсъдимият С. бил бивш офицер, летец, живеел в с. Чавдарци, занимавал се с отглеждане на животни и с търговска дейност. Тъжителят М. бил полицейски инспектор в участък Летница към РПУ Ловеч, като считано от 19.03.2015 г. отговарял и за с. Чавдарци. Срещу магазина на подсъдимия се намирал друг магазин, собственост на Д. С., с когото подс. С. бил във влошени отношения. Причина за това били сигналите, които С. подавал срещу С., за извършвани незаконни дейности. С. сигнализирал няколкократно органите на реда и Министъра на вътрешните работи писмено за извършвани незаконни дейности, свързани с 3 клане на животни и контрабанда на стоки, посочвал, че полицията не си изпълнява задълженията, в това число и кварталният отговорник М. М.., който редовно седял в кафето на С., носил му касетките с хляб в магазина и поради това проверките били без резултат.

На 02.08.2017 г. около 8,45 сутринта тъжителят М. получил обаждане от кмета на с. Чавдарци, че в центъра на селото има счупени прозорци на сградата, на магазина и кафе, собственост на подс. Н.С.. М. се отзовал на сигнала, но бил пресрещнат в селото от подсъдимия С., който заявил, че не желае М. да му прави огледа, че заради него го съди ловната дружинка, че в негово присъствие няма да дава сведения, че М. е „чирак на земеделските производители, носи им касите с хляба на горния магазин и укрива контрабанда”, че приема това за целенасочена кампания срещу него.

Тъжителят М. поискал съдействие от своите колеги свид. Х. П. и свид. И. Т., които да извършат огледа вместо него. В тъжбата заявил, че подс. С. употребил същите изрази и в присъствие на колегите му.

Тъжителят М. М. се почувствал обиден и оклеветен от думите на подсъдимия, като депозирал частна тъжба в PC Ловеч срещу Н.С. за това, че спрямо него са извършени престъпленията обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и клевета по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл.

147, ал. 1 от НК.

От установените по делото факти било видно, че е налице несъставомерност по отношение и на двете престъпни деяния. От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 146, ал. 1 от НК се извършвало чрез думи или чрез действие, с което субектът изразява своята отрицателна оценка за личното достойнство на обидения. При обидата чрез думи деецът казвал нещо унизително за достойнството на обидения, като се използват унизителни от гледна точка на морала епитети. Съдебната практика установила, че при преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не само от субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий - от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида, следвало да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, годни да накърнят достойнството му, които според съвременните обществени 4 стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисквало обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. Обидата не била просто неучтивост, неспазване правилата на приличието или проява на недостатъчно възпитание. За да бъде съставомерна като обида, негативната оценка към личността на пострадалия трябвало да бъде в груба и крайна форма, която и поради това била обществено неприемлива. Оценката за това дали употребената дума е обективно обидна следвало да се прави от съда, в контекста на данните по делото, както и на общоприетите в обществото морални норми.

В конкретният случай изразът, за който е осъден Н. С. „че е чирак на Д. С. С.” не можело да бъде определен като неприличен, вулгарен и циничен.

Освен това, така формулирано обвинение в тъжбата не съществувало. В тъжбата М. сочел, че се обидил от израза „той е чирак на земеделските производители, носи им касите с хляба на горния магазин и укрива контрабанда”. Районният съд направил недопустимо превратно тълкуване на думата „чирак” във вреда на подсъдимия. Свързал я с името на свид. Д. С., като възприел едно от значенията отразени в тълковния речник, в смисъл, че М. не е „достатъчно компетентен, не притежава нужните качества”, за да приеме, че е обидна спрямо М.. Но дори и по този начин изтълкувано, думата „чирак” не била вулгарна, нито цинична в нито едно от значенията си. От друга страна, съдът сам признал в мотивите си, че между двамата били налице влошени отношения и това е израз на негативна оценка от страна на подсъдимия за пострадалия, в качеството му на полицай, която обаче засегнала личната чест на М. и престижът на службата му. Тази теза неправилно била възприета и доразвита и от окръжния съд, който в мотивите си добавил своя интерпретация на думата „чирак” с друго смислово значение от разговорния език - „човек, който изпълнява чужди нареждания”, за да потвърди присъдата.

Инкриминираният израз „че е чирак на Д. С. С.” в контекста на казаното от подс. С. представлявал едно мнение, оценка или становище по отношение на поведението на тъжителя М. в качеството му на полицейски служител, като било недопустимо за това свое мнение да бъде подвеждан под 5 наказателна отговорност. Видно от сигнал до Министъра на вътрешните работи от 2016 г. /л.115/ и от Постановление за отказ да се образува производство на РП Ловеч по преписка № 729/2019 г. /л.35/, подс. С. вече бил изразявал мнението си за М., и то писмено. Изразявал недоволството и възмущението си от поведението на служител на полицията, с твърдения за неизпълнение на служебните задължения, превишаване на права и прилагане на двойни стандарти спрямо жителите на селото чрез употреба на изпитани полицейски прийоми. В изразената от С. оценка се съдържала критика към поведението на полицейския служител, който е призван да следи за реда и законността в страната и да предотвратява престъпления. Създалото се недоверие у С. към районния инспектор на с. Чавдарци, влошените им отношения били причина С. да не желае М. да извърши оглед на местопроизшествието на 02.08.2017 г. в обекта, стопанисван от подсъдимия, и това наложило други полицаи да извършат оглед на местопроизшествието.

Поради това, изводът дали даденият израз е обиден не следвало да се прави само на основание субективния прочит и възприятие на засегнатото лице, а от позиция на обективните критерии. В случая подс. Н.С. упражнил конституционното си право /чл. 39, ал. 1 от КРБ/ да изрази свободно мнението си за полицейски служител, за който загубил доверие, че ще изпълни съвестно служебните си задължения, за да защити правата му. Това мнение М. възприел като негативно. Реализирайки това си право, подсъдимият Н.С. не бил осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението обида, поради което незаконосъобразно бил признат за виновен. На правото на лична чест и достойнство пряко противостояло правото на мнение провъзгласено в ЕКЗПЧОС /чл. 10/ и конституционно гарантирано /чл. 39-41 от Конституцията на РБ/. Нямало умисъл за извършване на инкриминираното деяние „обида”, тъй като у подсъдимия не се съдържали представи, че инкриминираният израз има унизителен характер.