Решение № 260000 от 04.01.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260000 / 4.1.2021г. 04.01.2021 г. Град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд 6 състав

На 08 12 2020

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия: Д МАТЕЕВА

Секретар: Т Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №01496 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от

„Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. М., срещу

М.Г.И. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** по данни от НБД и с посочен адрес по ИМ – жк бл. ап. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от

183,56 лева /представляваща 1/6 ид. част от общия дълг в размер на 1101,40 лв./, от които сумата 162,90 лв. /Сто шестдесет и два лв. и

90 ст./, главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата 20,67 лв. /Двадесет лв. и 67 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 162,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че:

- между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие

- че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,е в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

-Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 20.06.2018 г. и заверено копие от вестник “Съперник” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. №00233 по описа на съда за 2020 г.

Направено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.

В срока по чл.

131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. В.- упълномощен представител на ответника.

Навеждат се доводи за нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил периода, за който твърди да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер, притежаваната квота в съсобствеността, както и стойността на обезщетението за забава, не е уточнено помесечното разпределение на претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира вземанията именно от ответника, съществува неяснота относно начина, по който е формирано задължението за главница – не е посочено каква част от него е за отопление на имот, за битово водоснабдяване или за сградна инсталация, не става ясно на какво основание сумите се търсят именно от ответника – като собственик или носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот.

Оспорва се ответникът да е собственик или съсобственик в посочената част на имота, и при твърдението, и че не е и потребител на топлинна енергия.

Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответника няма качеството потребител на топлинна енергия.

Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на негово име и се иска да се задължи ищеца да представи искане за откриване на партида на името на ответника, доколкото нямало доказателства същият да е подавал такова заявление, като се отправят и доказателствени искания в посочения смисъл, като това възражение се поддържа за всеки един от ответниците.

Намира процесните вземания за недължими, излага доводи за института на давността., като навежда възражение и че сумите са погасени по давност.

Сочи се, че през исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост, както и самото наличие на абонатна станция.

С тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания до ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности, евентуално за прекратяване на производството по делото поради липсата на процесуална легитимация на ответнците да отговарят по исковете, съответно за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани, като такива доводи са наведени и за заповедното производство.

Оспорено и е назначаването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна еспертизи по делото.

Оспорена е и редовността на воденото счетоводство от страна на ищцовото Дружество.

Наведени са възражения и във връзка с представеното извлечение от сметки, като същото отново е оспорено като документ.

Поискано е евентуално постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК Моли съда за задължи на основание чл. 183 ГПК да задължи ищеца на депозиринате към исковата молба писмени доказателства –извлечение от сметки и Общи условия.

На основание чл.193 ГПК, оспорва всички представени от ищцовото Дружество писмени доказателства.

Моли съда да задължи ищеца да представи договори с ФДР и писмен документ- искане за откриване на партида от страна на ответника за процесния имот, като спорва последният да е собственик на имота.

Претендира разноски от заповедното производство /към което са представени писмени доказателства за упълномощаването му/.

Претендира разноски и по все още непредставен списък по чл. 80 ГПК в настоящото производство, както и не е представено пълномощно по делото и договор за правна защита и съдействие от страна на тримата ответници.

Относно искането на ищеца за задължаване на ответника по чл.190 ГПК да представи документ за собсственост или ползване на имота, сочи че не може да представи такъв, като нито е собственик, нито ползвател на процесния имот.

В съдебно засадание при вземане изрично становището на страните по отделяне на спорните от безспорните факти по делото, съдът с нарочно протоколно определение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по делото, а именно, че до процесния недвижим имот е доставено за процесния период количество топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба, както и, че се касае за топлоснабден имот.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 100 / 14.01.2020г. по ч.г.д.№ 00233 по описа на съда за 2020 г., на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал.

1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По основателността:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на КЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.

82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

С отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва пасивната си материалноправна легитимация в процеса с твърдението, че между него и ищцовото дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

За доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с Декларация по чл. 14 ЗМДТ третото за спора лице -Й.Г.Н./ майка на ответника, починала/ е декларирала пред Община Перник правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр., кв. „“ бл., с посочено придобивно основание – по наследство.

В декларацията е отразено, че имотът е съсобствен между декларатора , трето лице-

Р. Г.И. и ОТВЕТНИКЪТ- М.Г.И. при квоти: 4/6 идеални части за деклараторката и по 1/6 за ответника и другото посочено лице- съсобственици – които са БРАТЯ и НАСЛЕДНИЦИ на починалата си майка