Решение № 3 от 02.01.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Дупница, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20241510200859 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-5310-000587 от 31.07.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на И. С. Г., с адрес: гр. *** ул. *** № ***, ет. *, ап. **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 20,00 лева, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания субект. В жалбата си излага твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения. Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен от него процесуален представител адв. О., който поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в нейна подкрепа. Иска се отмяна на НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален 1 представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП, както и с писмена молба, като прави алтернативно и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 12.07.2024 г., около 14:50 часа, в община Бобошево, по АМ „Струма“ при км. 66+700 м., с посока към гр. София жалбоподателят управлявал процесния товарен автомобил *** ***, с рег. № ****** движейки се изцяло в дясната пътна лента, като в него се возели съответно отпред до шофьора св. В. и на задната седалка св. Р.. В същото време и на същото място малко зад автомобила на жалбоподателя се движил в лявата пътна лента и лек автомобил „ * * * **“, с рег. № ******, управляван от свидетеля А. Н.. Последният предприел маневра изпреварване със своя лек автомобил спрямо автомобила управляван от жалбоподателя, като се движил в лявата пътна лента в указаната посока и в един момент съкратил страничното надлъжно разстояние между двата автомобила в опит да задмине изпреварвания от него автомобил и да се продължи след това движението си в дясната активна пътна лента за движение пред автомобила на жалбоподателя. Поради това, че не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС св. Н. навлязъл с предната дясна част на автомобила си в дясната пътна лента където се намирал автомобилът *** *** и се блъснал в страничната лява част на същия, като поради инерционните сили на движение и съприкосновение между двата автомобила и предприетите маневри от водачите непосредствено по време и след удара двата автомобила се сблъскали отново странично и автомобилът на жалбоподателя се насочил към аварийната лента, като се ударил и в еластичната метална ограда /мантинела/ и се влачил със страничната си дясна част по нея, докато спрял. Другият лек автомобил „*** **“, с рег. № ******, управляван от свидетеля А. Н. също спрял в аварийната пътна лента, но пред автомобила на жалбоподателя и на известно разстояние по-напред от него. От инцидента пострадала свидетелката В., която получила леки телесни увреждания, като на автомобила на жалбоподателя били причинени и множество материални щети, като автомобилът започнал да пуши.

На място били извикани екипи на пътна полиция, пожарната и ЦСМП-гр.

2

Кюстендил.

Пристигналите на място свидетели Т. и Н. – мл. автоконтрольори в група КПДГПА при ОДМВР-Кюстендил разговаряли с двамата водачи, възприели разположението на двете МПС-та и съставили на всеки от водачите по един брой АУАН, като на място съставили и Протокол за ПТП № 1/12.07.2024 г., в който възприели, че е налице виновно поведение и от двамата водачи на МПС при процесния инцидент. Конкретно на жалбоподателя бил съставен от св. Т.

АУАН за нарушение на л. 42, ал.3, пр. 2-ро, който бил подписан от св. Н. и бил връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-5310000587 от 31.07.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на И. С. Г., с адрес: гр. *** ул. *** № ***, ет. *, ап. **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 20,00 лева, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съгласно акта и наказателното постановление не си съвпадат изцяло по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе само отчасти въз основа на показанията на разпитаните свидетели Т. и Н., доколкото същите не са били очевидци на инцидента и на поведението, респ. действията и бездействията на пътя на всеки от водачите на МПС. В същото време съдът се доверява изцяло на споделеното от свидетелите Р. и В., които са пътували в процесния автомобил *** *** с жалбоподателя, като дават достатъчно подробни и ясни показания за случилото се. Съдът се доверява само отчасти и на казаното от св. Н., който макар и непосредствен участник в ПТП се опитва в показанията си пред съда да оневини собственото си противоправно поведение при инцидента, като се опитва да омаловажи действията си и да вмени такива и на другия водач. Съдът базира изводите си за фактите изцяло въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. и от заключенията по изготвените съдебно автотехническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице М. Й. и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н., приети 3 след изслушване на вещите лица. Съдът кредитира с доверие Писмените доказателства, вкл. служебно изисканите от съда също са еднопосочни и спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства. С особено голяма и значима доказателствена стойност е заключението по изготвената съдебна автотехническа и оценителна експертиза от вещото лице М. Й., в което след приложение на специални знания в областта на автомобилостроенето и транспорта, експертът е дал добросъвестно и точно отговор на поставените му въпроси относно мястото на съприкосновение между двата автомобила и механизма и причините за настъпване на ПТП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП са издадени в срок и от компетентен административен орган.

Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Дадено е описание на нарушението според преценката и възприятията на контролните органи на място при пристигането им след ПТП.

Въпреки изложеното, съдът приема, че нарушението е категорично недоказано, а констатациите изложени в АУАН и възпроизведени идентично след това в НП от АНО са тотално опровергани от събраните гласни и писмени доказателства и най-вече от съдържанието на приетото заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. М. Й., който в отговор на поставените му от съда задачи е аргументирал, че непосредствена причина за настъпване на ПТП при процесното изпреварване предприето от св. Н., като водач на лек автомобил „*** **“, с рег. № ****** и движещ се лява пътна лента по АМ „Струма“ спрямо процесния товарен автомобил *** ***, с рег. № ******, движещ се в дясната пътна лента в същата посока е именно поведението и действията, респ. движението на водача – свидетеля Ал. Н., който не е осигурил достатъчно странично разстояние между неговото и изпреварваното МПС, като предвид траекторията му на движение по пътя, която е пресякла траекторията на движение на МПС-то управлявано от жалбоподателя се е стигнало до съприкосновение между тях, което е настъпило в дясната пътна лента, на приблизително по широчина от 1,76 м. до 4

3,75 метра, вляво от десния край на платното за движение, т.е. в лентата в която се е движил изцяло автомобила на жалбоподателя. Приложени са по делото и снимки от ПТП на двете МПС-та направени при огледа на място от полицейските служители. Установено е , че щетите по процесното МПС - *** ***, с рег. № ******, са в размер на 8814,71 лв., т.е. не са значителни по смисъла на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС и съгласно константната практика на ВКС. Съдът няма как да не възприеме с доверие и да не базира изводите си за фактите върху това безспорно обстойно и компетентно изготвено заключение с оглед образованието и професионалния опит на вещото лице и обратното, няма как да се довери съответно на изложеното в противна насока в АУАН и НП от актосъставителя и АНО, които категорично не разполагат с подобни специални знания и явно необосновано са достигнали до грешни фактически изводи относно причините и мястото на настъпване на ПТП между двата автомобила, в частта относно поведението на жалбоподателя като водач на МПС. Според съда същият няма каквато и да е отговорност за настъпването на инцидента, доколкото безспорно се е движел с избраната от него скорост и посока в дясната пътна лента по АМ „Струма“ преди да бъде ударен странично в лявата му част от управлявания от свидетеля Н. лек автомобил.

Доколкото липсват основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя като водач на правомерно разположеното на пътя и движещо се МПС, съдът намира, че описаното и твърдяно в АУАН и НП негово нарушение по чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, не е доказано да е извършено, нито от обективна, нито от субективна страна.

Съобразно изложеното по-горе за съда се налага да отмени изцяло обжалваното НП, като недоказано, а от там неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода от правния спор и съобразно претенцията за разноски заявена своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения с представения договор размер – 400,00 лева и направените от АНО възражения за прекомерност, както и съобразно представените доказателства - договор за правна помощ имащ характера на разписка за заплатената сума в брой и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал.2, т. 1 от 5

Наредба № 1/2004 г., съдът приема, че следва да осъди ОДМВР-гр.

Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза на жалбоподателя И. С. Г., с адрес: гр. *** ул. *** № ***, ет. *, ап. **, с ЕГН **********, сумата от 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение в минимален размер. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в съпроводителното писмо и след това в молба до съда от АНО, чрез юрисконсулт е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е в минимален размер и не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Наред с това, на основание чл. 190, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, сторените разноски за служебно назначените от съда съдебно-медицинска експертиза, в размер на 330,00 лева и съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, в размер на 449,85 лева, или общо разноски в размер на 779,85 лева, следва да останат за сметка на държавата. В тази насока е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС .

Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5310-000587 от 31.07.2024 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на И. С. Г., с адрес: гр. *** ул. *** № ***, ет. *, ап. **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 20,00 лева, за извършено нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.