Решение № 8686 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8686 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110147593 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. К., чрез адв. Д., срещу „*********“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване на нищожността на договор за заем ************ г., както и договор за допълнителни услуги към договор за заем ********** г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата, регламентираща ГПР, клаузата на чл.

3 от договора за допълнителни услуги, предвиждаща за заплащане на пакет „Комфорт“, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, както и неравноправния й характер, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от 325.26 лева, представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за за заем ************ г.

Ищецът твърди, че на 26.08.2021 г. сключил с ответника договор за заем *********, който бил в нарушение на изискванията на чл. 10 ЗПК. Съгласно сключения договор са му предоставени заемни средства в размер на 3 200.00 лева за срок от 12 месеца. Заявява, че от процесния договор е видно, че се е задължил да върне заема съгласно § 3 на 12 месечни вноски с посочен падеж – 8-мо число на всеки месец и при размер на месечната вноска от 328.67 лева. Изтъква, че в § 1 от договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,47 %. ГПР в размер на 48,90 % , при дължима договорна лихва за срока на кредита от 0.11 % на ден или общо дължима сума за връщане в размер на 3 944.04 лева. Твърди, че е сключил и договор за допълнителни услуги към процесния договор за заем на 26.08.2021 г., а именно „Пакет Комфорт“, според който ответното дружество предоставило на заемополучателя възможността срещу месечна вноска в размер от 201.34 лева за срок от 12 месеца посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на ответното дружество, безплатно внасяне на вноска директно в офиса на дружеството, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл или QR код, безплатно предоговаряне в разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. Излага съображения за недействителност на договора, тъй като в съдържанието 1 му не бил посочен действителния ГПР по кредита и по този начин заемодателят имал за цел да заобиколи изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, респективно да увеличи възнаграждението на кредитодателя. Твърди нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и че в ГПР не е включена вноската от допълнителния пакет „Комфорт“, което включване било задължително в ГПР, и така последният би надвишил многократно законоустановения праг.

Излага доводи относно неравноправния характер на съдържанието на клаузите, предвиждащи ГПР и клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги. Твърди, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на на договор за заем ************ г., както и договор за допълнителни услуги към договор за заем ********** г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата, регламентираща ГПР, клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги, предвиждаща за заплащане на пакет „Комфорт“, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави. Претендира сумата от 325.26 лева, представляваща платена без основание сума по договора. Обективира искане за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца. Излага съображения в подкрепа на твърдението му, че процесният договор е действителен, както и относно спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че уговореното възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги не представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР по кредита. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожността на процесните договори. Твърди, че двата договори следва да бъдат разглеждани самостоялно. Оспорва твърденията на ищеца за заплащане на претендираните суми по договора. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за заем ********* № ********* се установява, че той е сключен между „*********“ АД като заемодател, и В. И.

К. – като заемополучател, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 3 200,00 лева, срок на договора – 12 месеца, размер на месечната погасителна вноска – 328.67 лева, фиксиран лихвен процент – 40,47 %, обща стойност на плащанията – 3 944.04 лева; начин на усвояване: в брой в офис на „*********“ АД.

Съгласно приложения по делото Договор за допълнителни услуги към заем ********* № ********* г. се установява, че той е сключен между „*********“ АД – като изпълнител, и В. И. К. – като клиент, по силата на който изпълнителят се е задължил да предостави на клиента пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, както следва: 1./ Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на ********* АД; 3./ Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4./ Разглеждане до минути; 5./ Преференциално обслужване; 6./ Право за участие в специални промоции, 7./ Безплатно внасяне на вноска директно в офис на ********* АД, 8./ Безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл и/или QR код, 9./ Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, за което се дължи вноска в размер на по 201.34 лева месечно за целия срок на договора или общо 12 * 201.34 лева – 2 416.08 лева.

Представен и приет по делото е График за плащанията към договора за заем и услуги ********* № ****** от ******г., видно от който общият размер на месечното задължение по тях възлиза на сумата от по 530.01 лева, от които 328.67 лева размер на вноската /според ССчЕ с включена лихвена част в тях/ и 201.34 лева – размер на услугите.

2

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област. Според ССчЕ при включване в ГПР на начисленията по договора за заем и за допълнителни услуги, то ГПР би бил в размер на 212.17 %, а без начисленията по договора за допълнителни услуги – 45.19 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал.

1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за заем ************ г., както и договор за допълнителни услуги към договор за заем ********** г., а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на т. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем ********* № ********** г., предвиждаща заплащането на сума в общ размер на 2 416.08 лева /12 вноски по 201.34 лева всяка/ възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, като противоречаща или заобикаляща закона, евентуално противоречаща на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза.

Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото /в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, III ГО/. При въведени в процеса множество пороци, обуславящи нищожност на договора или отделна клауза от него поради противоречие със закона, съдът следва да разгледа пороците в последователност от специалните към общите разпоредби.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Въпреки че е обективиран в отделен договор, договорът за допълнителни услуги е част от споразумението между страните, свързано с предоставянето на потребителски заем, поради което и по отношение на него също намират приложение разпоредбите на специалния закон – ЗПК.

Това е така, доколкото е явно, че "допълнителният" договор няма самостоятелен предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с доставчика по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един продукт и прилагане на уредба, ограничаваща договорна свобода както по основен, така и по добавени договори.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски 3 кредит е недействителен. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва да разгледа наведените твърдения за противоречие на разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.