Решение № 326 от 24.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. гр. Добрич, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500652 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 14441 от 15.08.2023г. по регистратурата на Районен съд – Добрич, подадена от „Водоснабдяване и канализация Д.” АД с ЕИК ***, гр. Д., бул.“Т.м.**, чрез изпълнителния директор С. К., срещу решение № 611 от 28.07.2023г. по гр.д.№ 1033/2022г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е признато за установено в отношенията между С. С. А. с ЕГН ********** и „Водоснабдяване и канализация - Д.” АД, че ищецът С. С. А. в качеството му на абонат с кл. № **** на ответното дружество за имот в село Л., община К., улица „П.** не дължи на „Водоснабдяване и канализация - Д.” АД сумата от 4242.97 лева, представляваща начислена сума за доставени В и К услуги по фактури, както следва: фактура № 0800222289/28.07.2020г.; фактура № 0800223440/31.08.2020г.; фактура № **********/10.09.2020г.; фактура № 0800224751/02.10.2020г.; фактура № 0800225664/02.11.2020г.; фактура № 0800226714/30.11.2020г.; фактура № 0800227787/29.12.2020г.; фактура № 0800228889/26.01.2021г.; фактура № 0800230037/25.02.2021г.; фактура № 0800231120/29.03.2021г.; фактура № 0800232213/29.04.2021г.; фактура № 0800233337/28.05.2021г.; фактура № 080023451828.06.2021г.; фактура № 0800235664/29.07.2021г.; фактура № 0800236945/30.08.2021г.; фактура № 0800238058/27.09.2021г.; фактура № 0800239147/27.10.2021г.; фактура № 0800240299/26.11.2021г.; фактура № 0800242487/28.01.2022г.; фактура № 0800243496/22.02.2022г.; фактура № **********/29.03.2022г.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно, 1 незаконосъобразно и недопустимо, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, неправилна оценка на доказателствата и приета за установена фактическа обстановка, не в съответствие с действителното положение, както и немотивирано. Съдът игнорирал писмени доказателства, кредитирал показания на заинтересовани свидетели и недопустимо събрал гласни доказателства в нарушение на чл.

164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Твърди, че при извършване на проверка на 27.07.2020г. служителите на оператора установили показание на водомер с № *** от 1519 куб.м. и отразили констатациите в протокол, приложен по делото, като това потребление било реално. В последствие при друга проверка на 24.06.2022г. било установено, че водомерът е с друг номер, което било нарушение на нормативните изисквания, защото потребителят нямал право самоволно да демонтира водомера и да монтира нов. Несъответствието на водомера по констативен протокол от 27.07.2020г. с този, който бил установен като наличен, било доказано от заключението на вещото лице. Неправилно съдът приел, че ответникът не е доказал момента на подмяната на водомерите, тъй като ответникът не би могъл да установи това обстоятелство, доколкото се касаело за самоволен демонтаж и монтаж на друг водомер не по установения ред от абоната. Последното съставлявало незаконно присъединяване и не било необходимо да се установява кой е изпълнил незаконното отклонение, а отговорност за същото следвало да се носи от потребителя, каквото качество имал ищецът. Последният имал задължение да установи, че няма вина за незаконното присъединяване и да уведоми ВиК оператора за установените нередности. Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба 4/14.09.2004г., ВиК услугите се заплащали въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установявали чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. По делото били представени заверени копня от карнетите за отчитане на вода, които обаче съдът не коментирал и игнорирал.

Въззивникът счита, че е доказал отричаните от ищеца вземания по основание и размер. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на иска с присъждане на разноски, като възразява и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от въззиваемата страна.

В писмен отговор С. С. А., чрез пълномощника си, счита въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно, обосновано, съобразено с материалния закон и процесуалните правила, съответно на събрания доказателствен материал. Твърденията в жалбата, че на 24.06.2022г. при извършена проверка било установено, че водомерът е с друг номер и вероятно „самият потребител след установяване от служители на дружеството кубици вода е решил да подмени водомера..." не били наведени в отговора на исковата молба или в хода на първоинстанционното производство и възможността за тяхното посочване била преклудирана. Единствените 2 възражения на ответното дружество били във връзка с извършван редовен отчет на водомера в имота на ищеца при състояние на водомера - изправен.

Правилно и въз основа на обстоен анализ на събраните доказателства съдът приел, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането си - съществуването на обстоятелствата за таксуване на потребителя по реда на чл. 23 и сл. от ОУ, т.е. в резултат на редовен отчет по изправен водомер, поради което и правилно уважил иска.

Обсъдени били всички представени от ответното дружество писмени доказателства с изключение на снимков материал и КП от 24.6.2022г., визирани във въззивната жалба, които обаче не били представени като доказателства по делото. Като доказателство бил приет само констативен протокол № ****/27.07.2020г. за извършена проверка в имота на ищеца, а данни за друг водомер в имота се съдържали в заключението на вещото лице, но не било установено кога е извършено неговото монтиране. Така не било налице основание за таксуване на потребителя по реда на чл. 23 и сл. от ОУ въз основа на отчет по изправен водомер, на което основание ответникът претендирал да е установил разхода на вода за процесния период. Настоява жалбата да не бъде уважавана, а решението да бъде потвърдено, с присъждане на разноските на въззиваемия.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на 03.08.2023г., жалба с вх.рег.№ 14441 от 15.08.2023г. по регистратурата на Районен съд – Добрич е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима.

При проверка на обжалваното решение по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо, като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявен допустим иск.

Въззивникът е твърдял недопустимост на съдебния акт, но конкретни доводи в тази насока в жалбата си не е навел и основания за обезсилване на решението служебно въззивният съд не намира.

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания, доводите на въззиваемия и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Съдебното производство е образувано по повод подадена от С. С. А. искова молба, с която против „Водоснабдяване и канализация - Д.” АД и предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на претендирани от ответника суми, съставляващи сбор от стойности на доставена вода в имот в село Л., община К., улица П.**, за който ищецът има открита партида с кл. № **** при ответното дружество, за периода 18.06.2020г. – 28.03.2022г., възлизащи на 4242,97 лева, в т.ч. сумата от 3625,70 лева по фактура № 0800222289/28.07.2020г. за отчетен период 18.06.2020г. – 28.07.2020г. за 1361 куб.м. вода и сумата от 617,27 лева по 20 фактури, издадени в периода 3

31.08.2020г. – 29.03.2022г. (по опис в исковата молба) за периода от 28.07.2020г. до 28.03.2022г. (индивидуализирани по размер и отчетен период).

Ищецът е посочил в исковата молба, че консумация от 1361 куб.м. за период от 18.06.2020г. до 28.07.2020г. е невъзможна и доставка на това количество вода не е извършена, както и, че повече от две години инкасатор не е посещавал имота за отчитане показанията на водомера. Представил е издадените от ответника фактури и справка от електронната му система за неплатени фактури.

В писмен отговор ответникът е оспорил иска като е въвел твърденията, че е изпълнявал задължението си за доставка на вода на имота на ищеца в качеството му на абонат с кл.№ ****, че ежемесечно инкасатор е посещавал водоснабдения обект, отчитал е потреблението и надлежно е отбелязвал съществуващата консумация в електронния карнет. Относно вземането в размер на 3625,70 лева по фактура № 0800222289/28.07.2020г. е заявил, че при периодична проверка на 27.07.2020г. служителите на дружеството са установили, че върху водомер с № *** липсва пломба на ВиК и е на показание 1519 куб.м., като въз основа тази констатация е била издадена фактура № 0800222289/28.07.2020г. на стойност 3625,70 лева за отчетен период 18.06.2020г. – 28.07.2020г. В съдебно заседание е конкретизирал, че се касае за натрупано неотчетено количество вода в по-продължителен период, а разликата е получена след сравнение с предходно показание на водомера.

Задълженията по другите фактури, издадени в периода 31.08.2020г. – 29.03.2022г., били за текущото потребление на вода, констатирано при редовно месечно отчитане – реален отчет на измервателния уред. Представил е констативен протокол № 008055 за извършена проверка на 27.07.2020г.; покана за доброволно плащане изх. № РД-02-325/25.02.2021г., връчена на ищеца на 01.03.2021г.; справка – електронен карнет за периода януари 2020 – юли 2022г.; справка – плащания по партида с кл.№ ****; справка – неплатени фактури и Общи условия.

Не е спорно по делото, че ищецът С. С. А. е потребител по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на услугата доставяне на вода, с кл.№ **** за имот в село Л., община К., улица П.**. Между страните съществува облигационно отношение по сключен договор при общи условия (представени - на л. 59 – 68 от делото на ДРС). Не се спори също, че имотът се снабдява с вода от едно водопроводно отклонение, на което в шахта в двора е монтиран един водомер. Не е оспорено от ищеца, че за отчитането на потреблението на вода в имота дружеството е използвало електронен карнет. Последният, възпроизведен на хартиен носител като препис (по изискването на чл. 184, ал.

1 от ГПК) не е представен от ответника, въпреки заявеното от него в заседание на 09.11.2022г. Приложена към отговора е справка по електронния карнет, съдържаща данни за дата, показание, куб.м., сума, състояние, фактура, 4 плащане, която ищецът не е оспорил. Следователно, установено е по делото, че според записванията в електронната система на оператора, потреблението на вода в имота на ищеца е отчитано по водомер с номер ****, че в периода 28.07.2020г. – 28.03.2022г. са въведени данни за извършени 22 отчета на водомера (датирани) с конкретни показания на изправен водомер, съответно са издадени 21 фактури (по единия отчет има регистрирано съвпадащо с предишния показание) за парични задължения, които не са платени.

Начислените количества вода до 28.07.2020г. са отразени като платени.

Според констативен протокол № 008055 (л. 51 от делото на ДРС), на дата 27.07.2020г. на водомера в имота в село Л., ул. П.**, собственост на С. С.

А., потребител с кл. № ****, е извършена проверка от И.С. С., инспектор услуги в ответното дружество, в присъствието на техника Д.Д., при която е установено, че водомерът в шахтата е с номер *** е без пломба на ВиК и е на показание 1519 куб.м. Не е отбелязано в чие присъствие (на абоната, не негов представител) е извършена проверката и е съставен протоколът, а Д.Д. го е подписал като „свидетел при отказ да се подпише протокола“. При разпита си Д.Д. свидетелства, че проверката била извършена по сигнал за „проблемен“ потребител, който не осигурявал достъп на длъжностните лица до водомера за извършване на реален отчет на консумираната вода. В имота присъствала жена, която се представила за съпруга на С. С. А. и отказала да подпише протокола, който бил съставен след реално отчитане на показанията на водомера. Свидетелят е съобщил още, че липсата на пломба от ВиК оператора не се отразява на техническата годност на водомера; че имал сведения за извършена манипулация на водомера от С. А., че той продължавал да бъде „проблемен“ и да не предоставя на инкасатора достъп за реално отчитане на водомера, че лично е оставял на централно място в селата уведомление кога ще мине инкасатор всеки месец. Обратно на последното е заявил свидетелят М.А.А. (съсед на ищеца) – от три-четири години (след пенсиониране на предишен инкасатор) жителите на селото не били уведомявани за отчитане на водомерите, в селото инкасатор не бил минавал да засича показанията им, записвало се потребление без реално отчитане и на база записаното хората плащали задълженията си. В същия смисъл са и показанията на Е.С. А.