Определение № 1104 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. София, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500883 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника в първата инстанция ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД против протоколно определение от 05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 11181/2023 г. на СГС, ГО, I-10 състав, с което на основание чл.214,ал.1 ГПК е допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване до размер на 25 500 лева и е прекратено производството за горницата над тази сума до първоначално предявения размер от 90 000 лева.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на процесуалния закон. Твърди, че изменението на иска е допуснато неправилно, като е нарушена разпоредбата на чл.232, изр. първо от ГПК. Според нея, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. След този момент ищецът също може да заяви, че оттегля исковата си молба, но това негово заявление следва да бъде уважено от съда само ако ответникът даде своето съгласие.

Твърди, че съдът не следва да прекратява делото, ако не е налице изричното съгласие на ответника за оттегляне на иска. Доколкото не е налице изрично съгласие, а е налице изрично протИ.поставяне и възражение от страна на ответника, съдът нямал правомощия да прекрати производството, а следвало да 1 продължи разглеждането на делото в предявения досега размер.

Твърди също така, че ответникът има интерес да се протИ.постави на оттеглянето на иска, доколкото същият може да бъде предявен отново, тъй като върху оттеглената част не се формира сила на пресъдено нещо. Именно затова законът отчитал интереса на ответника и изрично изисква от съда да поиска съгласието на ответника. В случай, че ответникът желае да бъде постановено съдебно решение, което окончателно да реши основанието и размера на неговата отговорност (ако такива бъдат установени в производството), той има право да са протИ.постави на оттеглянето на иска и да поиска произнасянето по пълната претенция, за да не може части от нея да бъдат предявявани отново през годините, при това с провеждане на ново доказване.

Жалбоподателят твърди, че доколкото с постановеното протоколно определение за частично прекратяване на делото чрез оттегляне на иска се прегражда по-нататъшното развитие на делото, на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред въззивния съд.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото с указание да продължи с разглеждане на претенцията в първоначално заявения й размер.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази доводите, изложени в частната жалба, във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, намира следното:

Частната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва определението за изменение на иска на основание чл.214 ГПК чрез неговото намаляване.

Определението по чл.214 ГПК не попада в кръга на определенията по чл.274,ал.1 ГПК, които подлежат на обжалване пред по-горна инстанция.

От една страна, то не прегражда пътя на по-нататъшното развитие на делото, а от друга, не е такова, чието обжалване изрично е предвидено в закона.

Законосъобразността на това определение се проверява при обжалване на съдебния акт по съществото на спора, но не подлежи на самостоятелно о б ж а л в а н е . Поради това частната жалба против определението от 05.02.2025 г. в тази му част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Частната жалба против определението от 05.02.2025 г., с което е прекратено производството за разликата над 25 500 лева до първоначално претендирания размер на иска за обезщетение на неимуществени вреди от 90 000 лева е процесуално допустима, тъй като определението е преграждащо, но по същество неоснователна.

С обжалваното определение съдът се е произнесъл по молбата на 2 ищцата, депозирана в същото о.с.з.,с което на основание чл.214,ал.1,пр.3 ГПК е заявила изменение в цената на предявения иск по чл.432,ал.1 КЗ, като го е намалила от 90 000 лева на 25 500 лева.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника се е протИ.поставил на исканото изменение на иска чрез намаляването му.

С обжалваното определение съдът е допуснал изменение на иска на основание чл.214,ал.1 ГПК чрез намаляването му до размер на 25 500 лева, съгласно молбата на ищцата и е прекратил производството над този размер до първоначално предявения от 90 000 лева.

Въззивният съд намира, че прекратяването в случая е законна последица от намаляване размера на исковата претенция при условията на чл.214 ГПК. Изменението е направено в срока по чл.214, пр.3 – преди приключване на съдебното дирене в първата инстанция. След като иска е намален, то естествена последица от намаляването е прекратяване на производство за намалената част, тъй като съдът е десезиран с нея.

В случая не сме изправени пред хипотеза на типичното оттегляне на иска при условията на чл.232 ГПК, в каквато насока са доводите на жалбоподателя. Разпоредбата има предвид чиста хипотеза на оттегляне на един от предявените обективно съединени искове, което ищецът може да направи без съгласието на ответника само до приключване на първото заседание по делото. След този срок, за оттеглянето е необходимо и съгласие на ответната страна. Съгласието е необходимо поради това, че при оттеглянето ищецът може в по-късен момент отново да предяви същия иск, което при отказа по чл.233 ГПК е невъзможно. В случая обаче не е налице оттегляне на иска, а изменение на иска чрез намаляване на неговия размер. За намаляването не е нужно съгласието на ответника, тъй като при намаляването е невъзможно ищецът да предяви отново същия иск в по-висок размер /в какъвто например е бил иска преди намаляването му/. И това е така, защото вече е формирана СПН, а процесния иск не е бил предявен като частичен. Единствено в този случай за остатъка ищецът може да предяви по-късно отделен иск.

С оглед изложеното съдът намира, че като е допуснал изменение на иска чрез неговото намаляване, уважавайки молбата на ищцата, законната последица от това процесуално действие е прекратяване на производството за размера, с който иска е намален, тъй като съдът е десезиран и може да се произнася само до изменения размер на иска. Затова частичното прекратяване на производството е изцяло съобразено със закона.

Определението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД против протоколно определение от 05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 11181/2023 г. на СГС, ГО, I-10 състав в частта му, с която на основание чл.214,ал.1 ГПК е допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване до размер на 25 500 лева.

ПОТВЪРЖДАВА същото определение в частта му, с която е прекратено производството за горницата над 25 500 лева до първоначално предявения размер от 90 000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на основанията по чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4