Определение № 731 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Н. Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500320 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, против Определение № 77 от 06.01.2026 г., постановено по гр.д. № 20972/2024г. по описа на РС-Пловдив,в частта, с която е оставена без уважение молба на търговското дружество с вх. № 125599/04.12.2025 год. за намаляване поради прекомерност на присъдените в полза на насрещната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оплакване за неправилност и необоснованост, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна В. Д. М., ЕГН ****, със становище за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С постановеното от първоинстанционния съд Решение №

5094/20.11.2025г. е уважен предявеният иск от ищцата В. Д. М., ЕГН **** против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, като сключеният между страните договор за потребителски кредит № 9733924025 от 19.03.2024 год. е обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.Със същото решение е отхвърлен предявеният от „ Вивус.БГ“ ЕООД ЕИК 202393458 против В. Д. М. ЕГН ****, насрещен за заплащане на сумата от 1 общо 1500 лева, представляваща главница по договора за кредит, поради извършеното в хода на делото плащане на сумата.

С оглед изхода на делото съдът е присъдил в полза на В. Д. М. разноски по делото включително и за заплатеноп адвокатско възнаграждение в размер от 486 лева, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 30.11.2024г.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение , като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай заплатеният от В. М. и присъден от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 486 лева съответства на вида и цената на предявения по делото иск , отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че договореният , заплатен от ищцата и присъден от съда размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, същият е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 77 от 06.01.2026 г., постановено по гр.д. № 20972/2024г. по описа на РС-Пловдив,в частта, с която е оставена без уважение молба на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, с вх. № 125599/04.12.2025 год. за намаляване поради прекомерност на присъдените в 2 полза на насрещната страна разноски за заплатено възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. адвокатско

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3