Решение № 141 от 08.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000055 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №279/27.06.2023г., постановено по търг. д. №253/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, е признато за несъществуващо включеното в Списъка на приети вземания с Определение №260334/11.04.2022г. по т.д.

№388/2020г. на ОС - Пловдив вземането на Н.** по отношение на „С.Т.К.“ ЕООД - н., ЕИК *********, а именно: сумата 202 310.05лв. - дължима лихва до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ; сумата 41 340.02лв. дължима лихва за периода 11.11.2020г. – 15.12.2021г. с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ; дължима лихва върху сумата от 374 340.51лв. за периода от 16.12.2021г. до окончателното изплащане с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ.

Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Н.**. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Изложени са подробно съображения.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което 1 искът да бъде отхвърлен. доказателствени искания.

С въззивната жалба не са предявени

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от останалите участници в производството. Редовно призовани същите не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по въззивната жалба.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ от „С.“ ЕООД против „С.Т.К.“ ЕООД – в несъстоятелност и Н.**. Отрицателният установителен иск се основава на следните твърдения: С Решение №260120/10.11.2020г. по т.д. №388/2020г. на ОС - Пловдив „С.Т.К.“ ЕООД е обявено в неплатежоспособност, несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на несъстоятелния, прекратени са правомощията на органите му и дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си. В производството по несъстоятелност кредиторът Н.** е предявил вземане за изтекли лихви върху вземане за дължима държавна такса от 374 340.51лв. на основание издаден изпълнителен лист от 03.07.2015г. от РС - Пловдив.

Вземането е включено от Синдика в Списъка на неприетите вземания. С Определение №260334/11.04.2022г. по т.д. №388/2020г. на ОС – Пловдив, съдът по несъстоятелността е изключил вземането от Списъка на неприетите вземания и го е включил в Списъка на приетите вземания по следния начин: сумата 202 310.05лв. - дължима лихва до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1,т.6 ТЗ; сумата 41 340.02лв. - дължима лихва за периода 11.11.2020г. – 15.12.2021г., с поредност на удовлетворяване чл.722,ал.1,т.9 ТЗ; дължима лихва върху сумата от 374 340.51лв. за периода от 16.12.2021г. до 2 окончателното изплащане с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1,т.9 ТЗ.

Оспорване вземането за лихви на кредитора Н.** се обосновава със следното:

Спорното вземане съставлява лихви върху вземането за разноски, като в Гражданското право е застъпено становището, че не се дължи лихва върху лихва и лихва върху разноски. В нормата на чл.162 ал.2 от ДОПК се определят публичните държавни вземания и вземането за разноски не е сред регламентираните публични държавни вземания, от което следва, че вземането за съдебни разноски е публично частно вземане с оглед разпоредбата на чл.162, ал.4 ДОПК. Произходът на вземането за разноски е чл.78 от ГПК. Вземането за разноски не е олихвяемо, доколкото ЗЗД не предвижда дължимост на лихва върху този вид вземания. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се признае несъществуването на вземането на Н.** по отношение на „С.Т.К.“ ЕООД - н. за горепосочените суми.

Ответникът Н.** е оспорил предявения иск. Становището на ответника, поддържано и доразвито във въззивната жалба, е, че се касае за публично държавно вземане, позовавайки се на чл.162 ал.2, т.3 от ДОПК, чл.175 ал.1 от ДОПК, съгласно които за неплатените в срок публични задължения се дължи лихва в размер, определен със Закон - Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. След като вземането за дължима държавна такса е публично вземане, то по смисъла на чл.175 ал.1 от ДОПК се дължи лихва. Моментът на възникване на вземането за държавна такса е влизането в сила на съдебното решение, а лихва се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се присъжда държавна такса.

Ответникът „С.Т.К.“ ЕООД – в несъстоятелност не е подал отговор и не е изразил становище по така предявения иск.

Синдикът А. Н., задължителен участник в производството, съгласно разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ, е изразил становище, че искът е неоснователен. Становището на Синдика Н. е, че видно от ИЛ 1040/03.07.2015г., издаден по ч.гр.д. №7423/2015г. на Районен съд - Пловдив, „С.Т.К.“ ЕООД - н. е осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив държавна такса от 372 025.46лв., като не се присъжда лихва върху тези разноски, защото съдебните разноски за държавна такса не са лихвоносно вземане.

3

При така посочените твърдения и възражения на участниците в производството, въззивната инстанция намира за установено следното:

Предпоставките за допустимост на отрицателния установителен иск по чл.694 ал.3, т.2 от ТЗ са: кредиторът с оспорено вземане да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл.685, 688 от ТЗ; да е налице произнасяне на синдика - неприемане на вземането; в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ да е направено възражение от кредитора с неприето вземане; възражението да е разгледано по реда на чл.692 от ТЗ и прието за основателно от съда по несъстоятелността – да е включено в списъка с приетите вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ; да е спазен 14дневният срок по чл.694 ал.6 от ТЗ за предявяване на иска.

При спазване на посочените предпоставки предявеният иск е допустим.

С решение №260120/10.11.2020г., постановено по т.д. №388/2020г. на ОС – Пловдив, по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ, „С.Т.К.“ ЕООД е обявено в неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на несъстоятелния длъжник, прекратени са правомощията на органите му и дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, като производството по несъстоятелност е спряно. Производството по несъстоятелност е възобновено по реда на чл.632 ал.5, във вр. с ал.2 от ТЗ с решение №260044/10.08.2023г.

Няма спор относно качеството на кредитори в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД и Н.**. Кредиторът Н.** е предявил вземането си за държавни такси в размер на 372 030,46лв. и лихви върху същото в размер на 243 650,07лв. /изчислени от кредитора/ с молба от 10.01.2022г.

/входирана в деловодството на съда на 11.01.2022г./. Вземането за главница е включено в Списъка на приетите предявени вземания по чл.685 от ТЗ, а вземането за лихви е включено в Списъка на неприетите предявени вземания по чл.685 от ТЗ, обявен в ТР на 28.01.2022г. Като обосновка за неприемане на вземането е посочено, че вземането – главница, включено в Списъка на приетите вземания, представлява разноски и макар и разноски, представляващи държавна такса, същото не е лихвоносно. С определение №260334/11.04.2022г. на съда по несъстоятелността, обявено в ТР на 11.04.2022г. вземането е включено в списъка на приетите вземания. Исковата 4 молба е депозирана в съда в 14-дневния преклузивен срок по чл.694 ал.6 от ТЗ /изпратена по пощата на 26.04.2022г. – първи присъствен ден/.

Не е спорен между страните характерът на главницата, пораждаща акцесорното спорно вземане за лихви – с изпълнителен лист №1040/03.07.2015г., издаден по ч.гр.д. 7423/2015г. по описа на Районен съд Пловдив, „С.Т.К.“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса от 372 025.46лв. и 5лв. държавна такса за издаването на изпълнителен лист.

Очертаният с исковата молба и постъпилия отговор спорен въпрос е правен и той е – присъдената с влязло в сила съдебно решение държавна такса представлява ли лихвоносно вземане, а с оглед приетото от първоинстанционния съд и решаващите му мотиви, пренесен и пред въззивната инстанция е спорът - и необходима ли е покана до длъжника за заплащане на присъдена държавна такса, за да изпадне последният в забава.

Първият правен въпрос е правилно разрешен от окръжния съд.

Съгласно чл.162 ал.2, т.3 от ДОПК /и във всички предходни редакции/, публични са държавните вземания за държавни такси, установени по основание със закон. В процесния случай се касае за държавна такса, каквито са съдебните такси, които са установени по основание със Закона за държавните такси. Следователно, съдебните такси, определени по вид и размер в Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представляват публични държавни вземания. С оглед на този извод, неоснователно е твърдението на ищеца, съдържащо се в исковата молба, че се касае за разноски, които не са лихвоносни, а още по-малко, че в случая се касае за начисляване на лихви върху лихви. Вземането за съдебни разноски е визирано в чл. 162 от ДОПК и представлявало публично държавно вземане.

Съгласно чл.175 ал.1 от ДОПК, за неплатените, в законоустановените срокове, публични задължения, се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Съответният закон е Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В чл.1 от този закон е посочено, че неплатените, в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер, се събират със законната лихва. Следователно, лихвата върху публичните държавни 5 вземания се дължи по силата на закона и не е необходимо съдът да я присъжда. По тази причина неправилни са решаващите мотиви на окръжния съд за несъществуване на оспореното вземане за лихви върху държавна такса, присъдена с влязло в сила решение. За да приеме вземането за несъществуващо, първоинстанционният съд е посочил, че за дължимостта на държавните такси, присъдени със съдебно решение, определени по реда на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не е предвиден законен срок за плащане. Правилно е прието, че изискуемостта на паричното задължение настъпва с влизането в сила на съдебния акт, но неправилно е прието, че това не поставя само по себе си длъжника в забава.

Позовавайки се на чл.84 ал.2 от ЗЗД и на чл.182 ал.1 от ДОПК /разпоредбата действаща към момента на издаването на ИЛ №1040/03.07.2015г./, окръжният съд неправилно е приел, че е необходимо длъжникът да бъде поканен да заплати задължението си, за да възникне отговорността му за заплащане на обезщетение за забава. Именно настъпването на изискуемостта на паричното задължение с влизане в сила на съдебното решение, с което е присъдена държавната такса, дерогира необходимостта от „срок“ по смисъла на чл.182 ал.1 от ДОПК /сегашна редакция ал.2/, съответно – покана до длъжника. По общо правило държавните такси се внасят доброволно от задължените лица, а процесуалната уредба /чл.128 т.8 от ГПК/ сочи, че държавната такса се внася предварително в съответната съдебна инстанция. С изрично предвидени законови изключения исковото производство се развива без държавната такса да е внесена предварително, като същата се събира принудително в зависимост от крайния изход на спора от съответната страна, която съдът осъжда да заплати държавната такса с решението си по делото. А съгласно чл.