Решение № 81 от 14.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Търговско дело 59/2024
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Велико Търново, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Търговско дело № 20244100900059 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на "А1 Б." ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден чрез адв. Л. Р. САК, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, срещу "Боляри Транс“ ЕООД, ЕИК 203485176, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„Алеко Константинов“ №5, ет.3, представлявано заедно от управителя П. Й.
К., за заплащане на сумите: 3668,67 лв. представляваща цена на потребление за използвани услуги по договор № М6291240/30.07.2019г. за периода 09.06.08.12.2023г., сумата 30 339,00 лв. - неустойка за неизпълнение на договора, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора за всяка от услугите до изтичане на срока на договора, ведно със законна лихва за забава върху претендираните суми от датата на исковата молба /19.06.2024г./ до окончателното им плащане, както и лихва за забава върху двете претендирани главници: 258,29 лв. върху вземането на такси и потребление за периода 12.08.223г.-18.06.2024г. и 2776,43лв. върху вземането за неустойка за периода 12.07.2023г.-18.06.2024г.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за използване на електронни съобщителни услуги № М6291240/30.07.2019г., с партида 109186715, с ID на клиент 504404237. Сочи, че за всяка отделна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, цени, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки и 1 обезщетения. Договорът бил подновявяван с добавяне/промяна на услуги.
Излага фактически твърдения, че по договора за процесния период 09.06.2023г.-08.12.2023г. година от ответника са използвани мобилни услуги със съответните месечни абонаменти такси, подробно описани в исковата молба по номера, тарифни планове и цени. До месец юни 2023 година абонатът е заплащал използваните услуги, след което спрял плащането им.
Твърди, че ответникът му дължи заплащане по 6 броя фактури по процесния договор- №№ 470508872, 471992270, 473499040, 474965573, 476446269, 477931068, издадени в периода 12.07.2023 година – 13.12.2023 година.
Сочи, че за част от мобилните услуги абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане на срока за ползване на приложенията, които са активирани, като договорът е останал в сила за останалия в мрежата на "А1 България" ЕАД номер - № 0882953053, както и че и на основание т. 54в от ОУ за взаимоотношенията между А1 България и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на ищеца по стандарти GSM, UMTS, LTE, съгласно които в случай че абонатът желае преносимост на част от всички номера, предоставени му от А1 по договора за услуги, същият не се прекратява по отношение на номерата, оставащи в мрежата на А1. По отношение на тази услуга твърди, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 24.11.2023 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за плащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12 от ОУ и/или т. 85.4 от ОУ за взаимоотношенията между А1 и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителят се счита едностранно прекратен от А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни, в която хипотеза абонатът дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорен в приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Твърди, че неустойката е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилни планове, без отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер, като абонатът дължи неустойка и при прекратяване на договора по негово желание при неспазен срок на действие. За последната услуга излага, че договорът не бил развален, а прекратен на договорно основание с настъпване на уговореното условие /забава над 124 дни/, като не се прилага реда за прекратяване по чл. 87 от ЗЗД и въпреки това, ответникът е бил уведомен.
Твърди, че за начислените неустойки са издадени сметки, описани в табличен вид в исковата молба, на обща стойност 30 339 лева. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от претенциите до датата на подаване на исковата молба № 502949374, с партиди 108976003 и 108989315, с ID на договори, съответстващи на М6152675/31.10.2018 г. и М6161085/08.11.2018 г.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника за 2 претендираните суми, ведно със законна лихва за забава от датата на ИМ.
Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът „Боляри Транс“ ЕООД, гр. Велико Търново, чрез адв. Д. К.
САК, в писмен отговор на исковата молба оспорва дължимостта и размера на начислените суми по издадените сметки-такси, услуги, неустойки. Оспорва претендираната неустойка по основание и размер. Сочи, че не са възникнали предпоставките за нейната дължимост - прекратяване на договора по вина на абоната, както и поради нищожност на тази неустойка поради противоречието й с добрите нрави. Твърди, че липсват доказателства за едностранно прекратяване на договора от оператора поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната. Поддържа, че уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора по начина, посочен в исковата молба излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Направено е възражение за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, пред.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът й е прекомерен и излиза извън присъщите функции за неустойката. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото наличието на облигационно отношение между страните, за съществуването на което е представен договор № 504404237 от 31.03.2019 г., приложения и ОУ на оператора. Приети като доказателства са Приложение № 1 за активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга А1 М Клас промо (със срок 2 г.) /месечен абонамент 15 лв. без ДДС/, Приложение № 2 със списък на телефонните номера, активирани по приложение 1 /17 бр./ с вид тарифен план, номер на СИМ; Приложение № 1 с цени и условия за ползване на фиксирана телефонна услуга - А1 фиксиран телефон срок 2 години от одата 16.02.2023г.;
Приложение № 2 със списък на номера, тарифни планове/пакети активни по тях, общи условия на ищеца за взаимоотношенията му с абонатите и ползвателите на обществените мобилни наземни мрежи на оператора /20 бр. номера и услуги/. Договорът е сключен в резултат на пренос на мобилни номера към мрежата на „А1 България“ ЕАД от „Теленор България“ ЕАД по заявление на „Боляри транс“ ЕООД от 29.02.2019г. /на л.7 от делото/. Не се спори датата на последното подновяване на договора, отразена в цитираните по-горе приложения – 16.02.2023г.
Обвързващата сила на описаните документи не се оспорва от ответника, същите са подписани от законния му представител – управителя на дружеството. Не се оспорва броя и вида на услугите, които са доставяне от ищеца на ответника, нито размера на уговорените цени за тези услуги, поради което съдът приема същите за безспорни. Според заключението на ССчЕ ответното дружество е заплащало задълженията си по договора до преди началото на спорния период, както и своевременно е осчетоводявало издаваните от доставчика фактури. Видно от Заявление за пренасяне на 3 номера от 10.07.2023г., „Боляри транс“ ЕООД е заявил пренасяне на 19 номера към мрежата на „Йетел България“, които са предмет на процесния договор.
За установяване размера на начислените и платени месечни такси и неустойки за процесния период са представени фактури и сметки. По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Според констатациите на вещото лице процесните фактури и сметки са надлежно осчетоводени при ищеца в дневник "Продажби". По тези фактури не е отразено заплащане, а именно: фактура № 470508872/12.07.2023г. на стойност
384,05лв.; фактура
№
471992270/14.08.2023г. на стойност
191,21лв.; фактура
№
473488040/13.09.2023г. на стойност
2845,01лв; фактура
№
479665573/12.10.2023г. на стойност
164,40 лв.; фактура
№
476446269/13.11.2023г. на стойност
82,80 лева; фактура
№
477931068/13.12.2023г. на стойност 1,20 лв., всички с ДДС, или общо за сумата от 3668,67 лева. Нито една от тези фактури не е осчетоводена при ответника и подобни задължения в неговото счетоводство не съществуват – последната осчетоводена фактура на „А1 България“ е от предходния месец юни 2023г.
По първата от посочените фактури № 470508872/12.07.2023г. е начислена първоначално сумата от 1362,32лв. с ДДС, включваща потребление от 40,82лв. без ДДС и 1084,45лв. такси без ДДС, от които по силата на кредитно известие от 14.08.2023.г. е отбита сумата от 978,27лв. с основание „отстъпка в месечната такса“. От приложението с обобщена информация към фактурата е видно, че обхваща задължение по 20 услуги, падежът е 11.08.2023г.
По фактура № 471992270/14.08.2023г. са начислени такси на стойност 158,98лв., таксувано потребление от 0,36лв. – за две съобщения /общо 191,21лв. с ДДС/, като са посочени 27 539лв. задължения от предишни периоди. Отчетният период е 09.07.2023г.-08.08.2023г., има отразено потребление на разговори и интернет в рамките на тарифните планове. По фактура № 473488040/13.09.2023г. са начислени 2845,01 лв., от които такси 137 лв. без ДДС и 2233,84лв. споделени такси и отстъпки. Отчетният период е 09.08.2023 г.- 08.09.2023г., нулеви са показателите на разговори и ползван интернет. Фактурата вече е само за №№0882547114 и *** с обща такса 137 лв. По фактура № 479665573/12.10.2023г. на стойност 164,40 лв. – само за 137 лв. без ДДС такса по същия план и номер, нулево потребление. По фактура № 476446269/13.11.2023г. първо е начислена сумата от 164,40лв.таксата от 137лв. с ДДС, сторнирана с кредитно известие от 13.12.2023г. до стойност от 82,80 лева на основание „отстъпка от месечна такса“. Касае същата услуга и номер, няма отразено потребление. По фактура №477931068/13.12.2023г. са начислени 1,20 лв. за „други такси“ по същия номер и план, няма потребление.
Нито една фактура от описаните по-горе не е включена в дневника на покупки по ЗДДС на ответника.
По делото са представени три броя сметки, изготвени от ищеца за задължение на ответника за неустойки: № ********** общо за 27 537 лв. по седем 4 неустойки, от които 79х200 лева = 15 800лв; 1х 2 лв.; 1х5лв.;
79х100лв=7900лв;
1х10лв;
76х50лв=3800лв;
1х20лв.;
№
**********/24.11.2023г. за неустойка 1х2800 лв. и №********** за обезщетение за обработка на просрочени задължения 1х2лв. Посочен срок на плащане 11.07.2023г. на първата, 24.11.2023г. по втората и 14.07.2023г. по третата, които са и датите им на издаване, всички със задължена лице ответното дружество. Не са представени издадени фактури за сумите по тези сметки, за сметките да е уведомен ответника, а в самите сметки не е посочено за коя услуга се отнасят сумите.
По отношение на неустойките в т. 4.5 от договора е указано, че се посочват в приложението по т. 3.2. В приложение № 1 /л. 9 от делото/, в т. 6.1. е предвидено, че ако по искане или вина на абоната бъде прекратен договора в рамките на уговорения срок, операторът има право да получи неустойка в размер на а) всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване за съответната SIM карта/номер и б) стойността на отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за предоставените по договора услуги. Сходни са и уговорките за неустойки по останалите приложения към договора, сключен между А1 и ответното дружество /последно от 2023г. на л. 15 от делото/. Потребителят на услугите е декларирал, че е запознат и съгласен с общите условия.