Решение № 20 от 21.01.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр.Несебър, 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20232150100321 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „К.“ ***, В. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и З. В. Д. - Н., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „К.“ ***, подадена чрез процесуалния им представител адвокат Ж. Д. И. от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Несебър, ул.

„Иван Вазов“ № 4 против О.Н., Булстат ***, с адрес: гр. ***, представлявана от кмета Н.Д..

Ищците твърдят, че притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. Р., ул. „***, с площ от 755 кв.м., съставляващ УПИ XIX - 139 в кв. 25 по плана на с. Р., одобрен със Заповед № 261/08.11.1994г. на площ от 720 кв.м. Сочат, че са придобили имота въз основа на наследство и давностно владение, продължило повече от десет години, присъединявайки владението на наследодателя им К.Д.Д. - баща на първите двама ищци и съпруг на третата ищца.

Излагат, че първоначално този имот бил част от дворно регулирано място, находящо се в с. Р., на площ от 1200 кв.м. при съседи: С.О., Д. В., път и ниви с построена върху него къща, собствени на К.И.Д. - прадядо на първите двама ищци, починал на 21.07.1935г.

След неговата смърт имотът станал собствен на наследниците му по закон - тримата му сина Д. К. Д. - дядо на първите двама ищци, С. К. Д. и И. К. Д., за което същите са се били снабдили с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Указа за уреждане на задълженията по отменения ЗССНБ № 23, том 1, дело № 37/1957г. на Народен съдия при Народен Съд гр. Поморие.

Навеждат, че дворното регулирано място от 1200 кв.м. и сградата били владени 1 единствено от Д. К. Д., който живял в сградата със семейството си, поддържал сградата и полагал грижи за дворното място, което оградил с трайна ограда, обработвал го е и събирал добивите от него. Акцентират, че на 06.03.1971г. Д. К. Д., С. К. Д. и И. К. Д. извършили съдебна делба на дворното място и сградата, като в дял на Д. К. Д. било поставено част от дворното място на площ от 436 кв.м., за което бил отреден парцел III, имот 140 в кв. 21 по плана на с. Р., урегулиран от 520 кв.м., заедно с построената в него сграда от 58 кв.м., а остатъкът от дворното място на площ от 764 кв.м. било останало съсобственост на тримата братя. Сочат, че след извършената делба Д. К. Д. започнал да владее като свои собствени дворното място със сградата, които му били поставени в дял при делбата и останалата част от дворно място с площ от 764 кв.м., като двата имота продължили да бъдат оградени и ползвани от него като един общ имот без вътрешни граници помежду им до момента на смъртта му на 27.07.1993г. Твърдят, че след смъртта на Д. К. Д. на 27.07.1993г. неговият син и наследодател на ищците К.Д.Д., владеел имота като свой собствен, явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено в периода от 27.07.1993г. до датата на смъртта си - 29.09.1999г., като никой не бил оспорвал правото му на собственост. К. Д. поддържал оградата, с която била заградена поземления имот, обработвал поземления имот, събирал добивите от него, използвал го за складирани на различни движими вещи и други. Наследодателят на ищците декларирал имота в О.Н. като свой собствен и заплащал местни данъци и такси за него до датата на смъртта си.

Ищците развиват съображения, че след смъртта на наследодателя си и до настоящия момент продължили да владеят имота като свой собствен по наследство и давност, като владението им било явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено, както и заплащали данъците към О.Н.. Изтъкват, че присъединяват на основание чл. 82 от ЗС владението на наследодателя си К.Д.Д. от 27.07.1993г. до 29.09.1999г. - датата на смъртта му към тяхното владение, като развиват доводи, че са налице предпоставките за това. Обръщат внимание, че са придобили правото на собственост върху поземления имот въз основа на наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност, продължила повече от 10 години.

Излагат, че през 2021г. О.Н. съставила Акт за частна общинска собственост № 6689 от 19.05.2021г. от Кмета на О.Н.. Считат, че ако действително бил съставен такъв акт, то той не е бил издаден от длъжностно лице в кръга на службата му. Твърдят, че не е бил подписан от Кмета на О.Н.. Наред с това сочат, че е незаконосъобразен и невярно отразява правата на собственост на О.Н. върху процесния имот. Не на последно място навеждат твърдения, че общината не е собственик на процесния имот.

Гореизложеното е мотивирало ищците да поискат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната О.Н., че ищците са съсобственици на основание наследство и давностно владение на поземлен имот № ***, с адрес: с. Р., ул. „***, с площ от 755 кв.м., съставляващ УПИ XIX - 139 в кв. 25 по 2 плана на с. Р., одобрен със Заповед № 261/08.11.1994г. на площ от 720 кв.м. При условията на евентуалност молят да се признае за установено по отношение на О.Н., че ищците са съсобственици на основание наследство и давностно владение на реална част от същия поземлен имот, съответстваща по граници и квадратура на УПИ ХIХ139 в кв.25 на площ от 720 кв.м по плана на с.Р., одобрен със Заповед № 261 от 08.11.1994г. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Молят да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане. Правят искане на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължена ответната страна да представи Акт за частна общинска собственост № 6689 от 19.05.2021г., като в случай, че не бъде представен, молят да бъде открито производство по оспорването му. Молят на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължена ответната страна да представи Декларация по чл. 14/чл. 27 ЗМДТ с вх. № 12/0782 от 30.05.1998г., ведно с приложенията към нея. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от О.Н., с който се изразява становище за неоснователност на исковата молба. Акцентира се, че поземлен имот № *** по КККР на с. Р. е бил държавна собственост, придобит въз основа на проведено отчуждително производство, приключило със Заповед № 275/27.11.1989г. на председателя на ОНС - Несебър, в резултат на което бил актуван с Акт № 1635/25.12.1989г. Сочи се, че след влизане в сила на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС правото на собственост на имота се трансформирало от държавна в общинска, като със Заповед № РД-11-213/26.03.2007г. на Областен управител Бургас имота бил деактуван като държавен и бил съставен АОС № 6689/19.05.2021г. Навежда се, че за периода от актуването му като държавен и след трансформацията на собствеността от държавна в общинска, спрямо О.Н. никой не бил оспорвал собствеността на имота.

Изтъква, се, че дори да е била упражнявана фактическа власт върху имота от страна на ищците, спрямо ответника не е било демонстрирано, че владеят имота като собствен.

Обръщат внимание, че предвид наличието на законова забрана за придобиване по давност на държавен или общински имот, ищците не могат да придобият имота по давност.

Независимо от горното, ответника оспорва отправеното от ищците евентуално искане да бъде прието за установено по отношение на О.Н., че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение на реална част от имота, за което излага доводи. Счита, че предявения евентуален иск е нередовен, тъй като не била посочена реална част върху която ищците твърдят, че осъществяват фактическа власт. В тази насока се моли исковата молба да бъде оставена без движение. Не на последно място ответната страна излага становище по доказателствата и доказателствените искания от страна на ищците. Представя писмени доказателства. Поставя въпрос към съдебнотехническата експертиза. Моли да бъде допуснато лично явяване на ищцата З. В. Д. 3 Н., която да даде обяснение по поставен в отговора на исковата молба въпрос.

В съдебно заседание, ищците са явяват лично и с процесуалния си представител и поддържат исковата молба. Представят писмени и ангажират гласни доказателства, както и съдебно-техническа, съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи.

Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответната О.Н. оспорва исковата молба и поддържа подадения писмен отговор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна. Представят писмени доказателства. Също поставят въпроси към вещите лица по допуснатите по делото експертизи.

По допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, за да се произнесе, съдът съобрази:

Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост, предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност, предвид установения с § 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г.) мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти (нормата е обявена за противоконституционна с Решение на КС, обн., ДВ, бр.18 от 04.03.2022г., т.е. не се прилага, считано от 08.03.2022г.).

Гореизложеното налага извода, че исковата молба е допустима – подадена е от лица, които имат правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ГПК вр. чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Видно от представените и приети по делото писмени доказателства, ищците са наследници по закон на общия им наследодател – К.И.Д. – прадядо на първите двама 4 ищци, починал на 21.07.1935г. /вж.удостоверение за наследници – л.9-11 вкл./. Същият е бил оземлен с недвижим имот, даден му по отменения Закон за селско-стопанско насТ.ване на бежанците. След неговата смърт, синовете му – Д. К. Д., С. К. Д. и И. К.

Д. са се снабдили с Нотариален акт № 23, том 1, дело № 37/1957г. на Народен съдия за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Указа за уреждане на задълженията по отменения Закон за селско-стопанско насТ.ване на бежанците /отм./, представляващ: Дворно място на площ от 1200 кв.м в с.Р., Поморийска околия, при съседи: С.О., Д. В., път и ниви /л.17-18 вкл./.

С протоколно определение от 06.03.1971г., постановено по гр.д. № 34/1971г. на Поморийски народен съд /л.19-20 вкл./, била одобрена съдебна спогодба за делба, съгласно която, в дял на Д. К. Д. /дядо на първите двама ищци/ било поставено част от дворното място на площ от 436 кв.м., за което бил отреден парцел III, имот 140 в кв. 21 по плана на с. Р., урегулиран от 520 кв.м., заедно с построената в него сграда от 58 кв.м. Въз основа протокола за съдебна делба, Д. К. Д. се е снабдил с нотариален акт за собственост № 109, дело № 350/1971г. на Поморийски районен съд /л.21/.

През 1982г., на Д. К. Д. /дядо на първите двама ищци/, бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по силата на дворищна регулация по чл.287 от ППЗТСУ /отм./, представляващ: Празно дворно място от 84 кв.м от имот планоснимачен номер 139, собственост на П.Д. В. и Т.П.К., придадено към собствения му парцел III, имот пл.№ 140, в кв.21 по плана на село Р., Бургаски окръг /л.22/. Така Д.