Решение № 476 от 15.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Русе, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201115 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. С. С., депозирана против наказателно постановление № 22 от 30.06.2025г., издадено от Директор на РЗИ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 218, ал. 2а, пр. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 54а, т. 1 от Закона за здравето.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и се моли за неговата отмяна.

Оспорва се фактическата обстановка, приета за установена в АУАН и НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като наказващия орган се е позовал само на постановлението на РП – Русе, с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство и наказващият орган се е позовал на обяснения, дадени в хода на извършената от прокуратурата проверка, без да събере доказателства за тези факти.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено оспореното наказателно постановление. В подкрепа на това се инвокират доводи, че наказващия орган не е допуснал соченото нарушение, а е събрал всички необходими данни, за да издаде законосъобразно наказателно постановление.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 060/2025г. от 11.06.2025г., който е съставен във връзка с постановление № 2397/25 от 13.05.2025г. на Районна прокуратура – Русе, с което се отказва образуване на досъдебно производство срещу жалбоподателя А. С. С.. Прието е, че постановлението се съдържат достатъчно данни за извършено административно нарушение – продажба на диазотен оксид (райски газ) от физическо лице на друго физическо лице и на база констатациите, съдържащите се в прокурорската преписка и документите е прието за установено, че С., на 20.03.2025г. е продал на Д. Е. А. един голям флакон съдържащ диазотен оксид (райски газ) на стойност 130 лева в близост до РУ „Ангел Кънчев“ и на И. П. П. един флакон на стойност 50 лева, както и, че е продал на К. А. Адем три флакона за 120 лева. Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл.

54а, т. 1 от Закона за здравето.

АУАН е подписан от жалбоподателя с отразяване, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, при същите фактически обстоятелства и правна квалификация, с което наказателно постановление, на жалбоподателя, на основание чл. 218, ал. 2а, пр. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 54а, т. 1 от Закона за здравето.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано, по начин напълно индивидуализиращ същото и както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички приети за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

2

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещо нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като видно от наказателното постановление, в същото наказаващия орган е посочил, като доказателства, които потвърждават нарушението, материалите, съдържащи се в прокурорската преписка.

Разгледана по същество жалбата е основателна

Видно от показанията на разпитаните в хода на въззивното производство, в процесуалното качество на свидетели Д. Е. А., И. П. П. и К. А.

А., същите излагат, че не са закупували райски газ от жалбоподателя.

Съгласно нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл.

84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай, макар и в хода на извършената проверка, в своите обяснения всеки един от тримата свидетели да е заявил, че закупувал райски газ от жалбоподателя, в съдебно заседание, разпитани в процесуалното им качество на свидетели, същите излагат, че депозираните от тях обяснения, в хода на извършената проверка не отразяват обективната истина.

Нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, по своята същност представлява развитие на един от основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 НПК и съдът може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

В настоящия случай, както бе посочено не са налице преки доказателства, в подкрепа на административнонаказателното обвинение и доказателствата по делото не могат да обосноват единственият възможен и лишен от всякакви съмнения извод, че жалбоподателят осъществил състава на нарушението за което е ангажирана неговата отговорност.

Изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН означава, че колкото и висока да е степента на вероятност едно лице да е автор на административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, а в настоящия случай от събраните в хода на съдебното производство доказателства такъв извод не може да бъде направен и с оглед събраните в хода на производството по обжалване на наказателното постановление гласни доказателства е разколебана обвинителната теза.

По изложените мотиви съдът намира, административнонаказателното обвинение за недоказано и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, съобразност фактическата и правна сложност на делото и липсата на искане по реда на чл. 63, ал. 2 ЗАНН, за присъждане на по-нисък размер на разноските, то на основание чл. 63д, ал.

1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат 3 присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в размера посочен в представения договор за правна защита, а именно 1000 лева, които да бъдат възложени в тежест на наказващия орган. съдът

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2 ЗАНН‚ РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 от 30.06.2025г., издадено от Директор на РЗИ – Русе, с което на А. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес *****, на основание чл. 218, ал. 2а, пр. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за нарушение по чл. 54а, т. 1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – РУСЕ ДА

ЗАПЛАТИ на А. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес *****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4