Присъда № 6 от 20.05.2026, Районен съд - Свищов

МОТИВИ към присъда № 6/20.05.2026г. по НОХД № 224 по описа на Районен съд град Свищов за 2025 година.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Велико Търново, ТО-Свищов подсъдимия К. Г. К. e обвинен в това, че: на ********** година в О.К.В. в С.И. ,в град С. ,в Секциона Избирателна комисия №********** и в град У. ,в Секционна избирателна комисия №********** при провеждането на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители ,упражнил избирателното си право два пъти при един и същ избор - Престъпление по чл.168,ал.2 от НК . и

За това, че на ********** година в О.К.В. в С.И. ,в град С. ,в Секциона Избирателна комисия №********** и в град У. ,в Секционна избирателна комисия №********** при провеждането на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители ,в условията на продължавано престъпление ,потвърдил неистина ,че не е гласувал и няма да гласува на друго място в изборите за Президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители на ********** година във всяка от представените от него пред секционна избирателна комисия №********** в град С. и № ********** в град У. ,по силата на чл.33,ал.2,вр.чл.243 и чл.307 от Изборния кодекс, писменна декларация по образец-Декларация пред СИК при гласуване извън извън страната/Приложение №38-ПВР /НС от списъка на изборните книжа за провеждането на избори за Президент и Вицепрезидент и Народно събрание на ********** година утвърдени от ЦИК ,/,които се дават пред съответния орган на властта за удостоверяване на тези обстоятелства при гласуване извън страната ,както следва: на ********** година в О.К.В. в С.И. ,в град С. ,в Секциона Избирателна комисия №********** при провеждането на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители ,потвърдил неистина ,че не е гласувал и няма да гласува на друго място на друго място в изборите за Президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители на ********** година в представената от него пред секционна избирателна комисия №********** в град С. ,по силата на чл.33,ал.2,вр.чл.243 и чл.307 от Изборния кодекс, писменна декларация по образец-Декларация пред

СИК при гласуване извън страната/приложение №38-ПВР /НС от списъка на изборните книжа за провеждането на избори за Президент и Вицепрезидент и Народно събрание на ********** година утвърдени от ЦИК ,/,които се дават пред съответния орган на властта за удостоверяване на тези обстоятелства при гласуване извън страната: на ********** година в О.К.В. в С.И. ,в Секционна избирателна комисия №********** в град У. при провеждането на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители ,потвърдил неистина ,че не е гласувал и няма да гласува на друго място на друго място в изборите за 1

Президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители на ********** година в представената от него пред секционна избирателна комия №

********** в град У. ,по силата на чл.33,ал.2,вр.чл.243 и чл.307 от Изборния кодекс, писменна декларация по образец-Декларация пред

СИК при гласуване извън страната/Приложение №38-ПВР /НС от списъка на изборните книжа за провеждането на избори за Президент и Вицепрезидент и Народно събрание на ********** година утвърдени от ЦИК ,/,които се дават пред съответния орган на властта за удостоверяване на тези обстоятелства при гласуване извън страната - престъпление по чл.313,ал,1,вр.чл.26,ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство съдът служебно констатира, че наказателното преследване за престъплението по чл. 168, ал. 2 НК е погасено поради изтичане на абсолютната давност. Поради това с отделно определение производството в тази част беше прекратено. След прекратяването предмет на разглеждане по същество остана единствено обвинението по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Според обвинението на ********** г., при провеждането на изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители, подсъдимият К. Г. К. потвърдил неистина в две писмени декларации по образец, подадени пред две различни секционни избирателни комисии в Обединеното кралство — едната в гр. С., а другата в гр. У.. Твърди се, че във всяка от декларациите подсъдимият декларирал невярно, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. Обвинението е формулирано като едно продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Според държавното обвинение от събраните доказателства се установява, че подсъдимият е подал две декларации пред две различни СИК, като във всяка от тях е потвърдил неистина. Прокурорът приема, че двете деяния са извършени при условията на продължавано престъпление и че подсъдимият е действал при пряк умисъл.

Прилага актуална справка съдимост на К. и констатира че са налице всички предпоставки да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на 78А от НК, като му се наложи наказание което да бъде към минималния размер.

Защитата на подсъдимия – адв. Р. И. – АК – Велико Търново оспорва обвинението и моли подсъдимият да бъде оправдан. В хода на съдебните прения, защитникът разви няколко довода: че е възможна злоупотреба с личните данни на подсъдимия; че подсъдимият е бил трудово ангажиран във Великобритания; че в двата избирателни списъка е вписан под един и същ пореден номер; както и че първата по време декларация не може да съдържа неистина, тъй като към този момент лицето още не е било гласувало другаде.

Подсъдимия не е явява лично в съдебно заседание, а в разпита си в качеството на обвиняем по досъдебното производство не се призна за виновен. Той заявява, че обвинението го е озадачило, че не си спомня конкретните 2 обстоятелства поради изминалия период от време, но изключва възможността съзнателно и умишлено да е извършил престъпленията, за които е обвинен.

От събраните доказателства съдът приема за установено следното:

На ********** г. са проведени избори за президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители. По делото са приложени копия от избирателни списъци и декларации по образец, свързани с две секционни избирателни комисии в Обединеното кралство — една в гр. С. и една в гр. У..

Двете декларации са от една и съща дата — ********** г. Те са еднакви по съдържание. Разликата между тях е в съответната секция и населеното място, пред които са представени. В декларациите е посочено, че лицето декларира, че отговаря на условията да избира, а именно: че е български гражданин, че е навършило 18 години, че не е поставено под запрещение и че не изтърпява наказание лишаване от свобода. В т. 2 от декларацията е посочено, че лицето не е гласувало и няма да гласува на друго място в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на ********** г. В декларациите е отпечатан и текст, че за деклариране на неверни обстоятелства се носи наказателна отговорност по чл. 313 НК. По делото не се спори, че обвинението не се отнася до данните за гражданство, възраст, дееспособност и неизтърпяване на наказание лишаване от свобода. Обвинението касае единствено декларирането, че подсъдимият не е гласувал и няма да гласува на друго място. От заключението на изготвената графическа експертиза се установява, че подписите и ръкописният текст в двете декларации са изпълнени от подсъдимия К. Г. К.. Установява се също, че подписите в двата избирателни списъка са негови. В двата избирателни списъка подсъдимият е вписан под един и същ пореден номер — № **. В списъците са отразени неговите имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес и подпис. Няма спор, че посоченият номер на лична карта е негов. По делото са приложени още писмо от ЦИК до районната прокуратура, справка на ГД „ГРАО“ за лица, гласували повече от веднъж, копие от списък на такива лица, решение на ЦИК за назначаване на съставите на СИК, както и данни, събрани по линия на международното сътрудничество относно адрес на подсъдимия във Великобритания. Тези доказателства установяват, че подсъдимият фигурира в изборните книжа на две различни СИК в един и същ изборен ден. Не се установява обаче часът на явяване на подсъдимия пред всяка от двете секции и часът на подаване на двете декларации. Не е отбелязан входящ номер, пореден номер на декларация, час, печат, отметка или друг технически белег, от който да се изведе редът на подаване на декларациите. В избирателните списъци също няма данни за час на явяване, час на подписване или час на гласуване. В тях са отразени само пореден номер, лични данни, номер на документ за самоличност, адрес и подпис. По делото не са събрани други доказателства, които да установяват поредността на двете явявания — видеозаписи, електронни данни, транспортни данни, телефонни данни, свидетелски показания и други. Поради това съдът приема, че по делото не е установено коя от двете декларации е подадена първа и коя — втора.

Съдът кредитира заключението на графическата експертиза. То е ясно, обосновано и не се опровергава от останалите доказателства. От него следва, 3 че подписите и ръкописният текст в декларациите са изпълнени от подсъдимия, както и че подписите в избирателните списъци са негови. Поради това не приема като доказана тезата, че подписите са имитирани или че изборните книжа са изцяло съставени чрез злоупотреба с личните данни на подсъдимия. В тази част обясненията на подсъдимия и доводите на защитата не се подкрепят от експертизата. Това обаче не е достатъчно за постановяване на осъдителна присъда. Експертизата доказва авторство на подписите и ръкописния текст, но не доказва поредността на двете декларирания. А именно поредността е решаваща за това коя декларация би могла да съдържа неистина. Писмата и справките от ЦИК и ГД „ГРАО“ също не дават отговор на този въпрос. Те установяват, че подсъдимият фигурира като лице, отчетено в изборни книжа на две различни СИК, но не съдържат данни за часа или последователността на явяванията. Следва да се отбележи, че по делото не се съдържат гласни доказателства от лица, участвали в работата на двете СИК, относно конкретния час или ред на явяване на подсъдимия. Съдът обсъди и довода на защитата, че подсъдимият е вписан под един и същ пореден номер — № ** — в двата списъка. Това съвпадение е налице, обаче само по себе си то не доказва злоупотреба с лични данни. Не изключва и участието на подсъдимия, предвид заключението на графическата експертиза.

Същевременно това обстоятелство не дава отговор на основния въпрос — коя декларация е първа и коя е втора по време. По отношение на твърдението за трудова ангажираност на подсъдимия във Великобритания, следва да се отбележи, че по делото не са представени надлежни доказателства от работодател, график, служебна бележка или други сигурни данни, които да установяват къде точно се е намирал подсъдимият през изборния ден и дали е имал или не е имал физическа възможност да посети двете секции. Поради това не е възможно да се основе оправдателния извод на твърдяна физическа невъзможност за явяване в двете посочени в обвинението СИК, съответно с номера ********** и **********. Не са събрани и категорични доказателства за разстоянието между гр. С. и гр. У., времето за придвижване между тях и конкретната организация на изборния ден в двете секции. И този довод на защитата не е самостоятелно основание за оправдаване. Решаващият доказателствен проблем е друг: не е установено кое от двете декларирания е първо и кое е второ. Без този факт не може да се определи коя декларация е съдържала неистина към момента на подаването .

Съгласно чл. 313, ал. 1 НК наказателна отговорност носи този, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на определени обстоятелства. В случая процесните декларации са годен предмет на престъпление по чл. 313 НК. Те се подават по силата на Изборния кодекс пред съответната СИК и служат за удостоверяване на обстоятелства, имащи значение за допускане на лицето до гласуване извън страната. Оправдателният извод не се основава на липса на годна декларация или на липса на компетентен орган. Той се основава на недоказаност на конкретното потвърждаване на неистина. Инкриминираната част от декларацията съдържа две твърдения: че лицето не е гласувало на друго място и че няма да гласува на друго място. Твърдението „не съм гласувал на друго място“ се отнася до вече 4 настъпил факт към момента на подаване на декларацията. То може да е невярно, само ако към момента на подаване на конкретната декларация лицето вече е гласувало в друга секция. Следователно при две декларации, подадени на една и съща дата пред две различни СИК, първата по време декларация не може да бъде невярна относно обстоятелството, че лицето не е гласувало другаде. Към момента на първото деклариране предходно гласуване на друго място не е било налице. Евентуално невярна би могла да бъде само втората по време декларация, ако към момента на нейното подаване подсъдимият вече е гласувал в другата секция. Именно този факт обаче не е доказан. По делото не се установява дали първо е подадена декларацията в гр. С. или тази в гр. У.. Не се установява и в коя от двете секции подсъдимият първо е бил дописан в списъка и е упражнил избирателното си право. Самото изброяване на двете секции в определена последователност в обвинителния акт не доказва фактическата последователност на действията. Това е само начин на изложение на обвинението. Съдът не може да приеме, че първа е била едната секция, а втора — другата, само защото така са подредени в обвинителния акт.