Решение № 958 от 11.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. Перник, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720104000 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл.

410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и евентуално предявен иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. - изпълнителен директор против М. П.

Й., ЕГН **********, Е. О. Й., ЕГН **********, двете с адрес: ***, М. О. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, тримата като наследници на О. А. Й., починал на *** г. в гр. ***, Н. А. Й., ЕГН **********, с адрес: *** и Й. А. М., ЕГН **********, с адрес ***

Ищецът твърди, че ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за жилище в етажна собственост, с административен адрес: *** Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, страните - ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответниците в качеството на клиенти на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището, което е собствено/ползвано от ответниците, а ответниците - да заплащат стойността на доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в уговорения срок, съразмерно с дяловете си в съсобствеността, а именно по 1/4 част общо за първите трима и по 1/4 част за останалите двама ответници.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.10.2020 г. – 31.03.2022 г. помесечно е доставял в собственото/ползвано от ответниците жилище 1 топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 402.73 лв. и ответниците не е изпълнил задължението си да я заплатят. Сочи, че последните дължат обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 10.12.2020 г. до 21.03.2022 г. първите трима общо 1/4 част и всеки от останалите двама по ¼ част от общо дължимата сума от 36.02 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.

410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 1733/2022 г. по описа на ПРС и е издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК тримата длъжници са подали възражение срещу нея.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на първите трима ответници общи и по отношение на всеки от останалите двама ответници, че дължи на ищеца сумата от 134.25 лв., представляваща 1/4 от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г., цялата в размер на 402.73 лв. в топлофициран обект - жилище, с административен адрес: ***, ведно с обезщетение за забава в размер на по 12.01 лв., представляваща ¼ част от цялото в размер на 36.02 лв., считано за периода от 10.12.2020 г. до 21.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1733/2022 г. по описа на ПРС.

Заявени са претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото производство разноски и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника О. А. Й. на 03.08.2022 г. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците Н. Й. и Й. М., чрез назначения им особен представител - адв. Т. Ш.. В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответниците признават, че в процесното жилище през процесния период е доставена топлинна енергия в количества и на стойност претендирана от ищеца. Признават, че между тях и ищеца е налице облигационно отношение във връзка с доставка на топлинна енергия.

В представените от тримата ответници възражения в хода на исковото производство, същите са заявили, че не дължат претендираните суми, тъй като не живеят в топлоснабденото жилище. Сочат, че там живее другият съсобственик - В. А. Й..

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител – юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани за съдебно заседание, не са се явили и не са били представлявани.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът 2 намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирани страни и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 1733/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1129/07.04.2022 г., ответниците са осъдени да заплатят на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са подали възражения срещу издадената заповед. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.

Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответниците следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

Общоизвестно е обстоятелството, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД са публикувани във вестник „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и във вестник „Новинар“, бр. 101 от 30.04.20 08 г. Затова съдът приема, че условията на чл.

150, ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че същите имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно 3 отклонение.

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти от 27.01.1993 г. и препис извлечение от акт за граждански брак № 0171/18.05.1949 г. се установява, че по силата на покупкопродажба Н.К.П. е бил собственик на процесния топлоснабден имот – жилище, с административен адрес: *** е придобит в собственост по време на брака на А.Й.Л. и Ц.А.Л. От удостоверения за наследници изх. №№ *** г., *** г., *** г. е видно, че А.Й.Л. е починал на 04.11.2001 г., а съпругата му Ц.А.Л. – на 28.10.2021 г. Оставили са за свои наследници децата си – О. А. Й., Н. А. Й., Й. А. Й. и В. А. Й.. След предявяване на иска – на *** г. е починал О.

А. Й. и е оставил за свои наследници – М. П. Й. , Е. О. Й. и М. О. Й..

Следователно по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН ответниците Н. Й. и Й. Й. са собственици на по ¼ ид. ч. от топлоснабдения имот, а останалите ответници – М., Е. и М. Й.и – общо на ¼ ид. ч. от него или на по 1/12 ид. ч. за всеки от тях.

Затова през спорния период - 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г. първоначалните ответници имат качеството клиенти/купувачи на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и съответно дължат заплащане на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия. На основание чл. 60, ал. 1 от ЗН ответниците М., Е. и М. Й.и отговарят за задълженията на техния наследодател, съразмерно с дела си в наследството.

За установяване на количеството на и стойността на ползваната през процесния период топлинна енергия, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й. и Я. А..

Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и обосновани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й. се установява, че през процесния период 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г. технологичните разходи за абонатната станция са приспадани от отчетената ежемесечно брутна топлоенергия, като на ФДР е подавана за разпределение само нетна топлинна енергия, която за отчетния период съвпада с отразената в изравнителната сметка.

През 2016 г., 2018 г., 2019 г. и 2022 г. ответникът е изпращал до собствениците в сградата етажна собственост уведомления за невъзможността да извършва ежемесечни отчети в абонатната станция, поради наличие на фекални и подпочвени води в нея. Поради непредприети мерки от абонатите, количествата топлинна енергия за разпределение, включително и за процесния период са определяни по изчислителен път.

Вещото лице е констатирало, че за месец ноември 2020 г. на потребителите в СЕС е начислена по-малка сума с 5.54 лв.

През процесния период сградата етажна собственост е била обслужвана от 4

ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД. За топлоснабдения имот е начислявана прогнозна топлоенергия за отопление, отдадена единствено от сградната инсталация, както и за битово горещо водоподаване. След отчетния период прогнозната топлоенергия е изравнена с разпределената по изчислителен път, което е отразено в индивидуалната сметка в съответствие с въведената методика за дялово разпределение.

Вещото лице е констатирало, че общото задължение за доставена топлинна енергия през процесния период е в размер на 557.68 лв. Доколкото ищецът претендира заплащане на топлинна енергия в по-нисък размер, а именно общо 402.73 лв. и предвид диспозитивното начало в гражданското производство, съдът приема, че доставената в топлоснабденото жилище топлинна енергия през периода 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г. е на стойност 402.73 лв.

Съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от участниците в съсобствеността отговаря за заплащането на посочената сума, съразмерно с дела си. Затова ответниците Н. Й. и Й. М. дължат сумата от по 134.24 лв., а ответниците М., Е. и М. Й.и – по 44.75 лв.