Решение № 17672 от 02.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17672 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110134308 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: град С, със съдебен адрес и адрес за получаване на книжа и съобщения: гр. София, ул.

„Лавеле“ №19, ет.1, против „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700. бул./ул. пл.”Оборище” № 13 Б, съединено служебно на осн. чл. 213 ГПК с гр.д. № 34311/2023 г. по описа на СРС, 143-ти състав между същите страни, с която са предявени претенции за прогласяване на нищожността на чл. 29, ал. 1 и ал.

2 във вр. чл. 19, ал. 1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ под формата на КРЕДИТНА ЛИНИЯ, предоставен от разстояние № 832339/18 май 2022, на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, или в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, или в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, и за прогласяване на нищожността на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 19, ал. 1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ под формата на КРЕДИТНА ЛИНИЯ, предоставен от разстояние № 858406/20 юли 2022 на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, или в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, или в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 18.05.2022г. сключил дистанционно със „СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК:

202557159 договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 832339/18 май 2022 (Договора), а на на 20.07.2022г. е сключил дистанционно със „СТИК-КРЕДИТ” АД, договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 858406/ 20 юли 2022 (Договора), по силата на които Кредиторът предоставил на ищеца сумата в размер на 780 лв., съотвено 575 лв., представляващи максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на Договора за кредит със задължение за връщането й в срок от 30 дни за всеки отделен транш. В Договорите се посочвало, че лихвеният процент и по двата кредита бил 36%, а годишният процент на разходите (ГПР) - 42.58%. В чл. 1, т. 11 от двата Договора се предвиждало вземането по кредита да бъде обезпечено чрез поръчителство или банкова гаранция. В чл. 19, ал. 1 от Договора било предвидено, че същият щял да бъде обезпечен в 3-дневен срок от подписването на Договора.

В чл. 29 от Договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се предвиждало, че потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през 1 който не е предоставено договореното обезпечение, която следвало да бъде заплащана периодично заедно с всяка погасителна вноска. Ищецът твърди, че не е предоставил обезпечение по Договора. Посочва, че с договора бил отпуснат заем на физическо лице, поради което се касаело за предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като това физическо лице имало качеството потребител и се ползвало от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП. Счита, че неустоечната клауза в чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 19, ал. 1 от Договора е в отклонение на закона, както и на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и съответно се явява нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. Излагат се доводи, че подобни неустоечни клаузи били неравноправни, тъй като определената неустойка излизала извън присъщите й функции и целяла обогатяване на кредитора в нарушение на императивните правила относно максималните размери на разхода по кредита, а и били твърде високи с оглед неизпълнението. Тъй като размерите на неустойката не били включени в размера на общия разход по кредита и в годишния процент на разходите, то при добавяне на "неустойката", за която ишецът посочва, че била с характер на възнаграждение към ГПР, размерът му щял да надхвърли пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Ищецът навежда доводи, че всичко това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно (като сума в лева) било оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се е формирал и дали те са били в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Ишецът твърди, че в конкретния случай било налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база. С оглед изложените по-горе постановки ищецът намира, че е налице противоречие с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и предвид това и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 19, ал. 1 от Договора за потребителски кредит следвало да бъде прогласена за нищожна. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът твърди, че предявените искове са неоснователни. Ответникът посочва, че процесните договори били сключени от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникации от разстояние - размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Ответникът твърди, че в настоящия случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество. След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ“ АД на електронната поща на ищеца били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит кредитна линия сключен от разстояние № 858406/ 20 юли 2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

Ответникът посочва, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита на 20.07.2022 година ищецът е натиснал бутон „Подпис“, с което последният е изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. Сочи, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед на това счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД, както и че всички предпоставки за възникването на задължение за неустойка били налице. Смята, че е нормално в случай, че задължението, което неустойката 2 обезпечавала, не е било изпълнено, размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен, което обстоятелство не следвало да я прави нищожна. В случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора е изпълнил в някакъв момент своето задължение. С оглед това и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не било изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като, ако такова било предоставено впоследствие, същата спирала да се начислява. Ответникът счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, изпълнявал предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно разместване на блага, а уговорената неустойка не излизала извън присъщите и функции.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а се установява и от приетите като писмени доказателства ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ под формата на КРЕДИТНА ЛИНИЯ, предоставен от разстояние № 832339/18 май 2022 (Договора), че на 18.05.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, по силата на който общият размер на кредитен лимит е 780 лева, представляващ максимален размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора със задължение за връщане в срок от 30 дни за всеки отделен транш.

От ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ под формата на КРЕДИТНА

ЛИНИЯ, предоставен от разстояние № 858406/ 20 юли 2022 (Договора), се установява, че на 20.07.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, по силата на който общият размер на кредитен лимит е 575 лева, представляващ максимален размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора със задължение за връщане в срок от 30 дни за всеки отделен транш.

И в двата договора се посочвало, че лихвеният процент по кредита е 36%, а годишният процент на разходите (ГПР) - 42.58%.

Съгласно чл. 19.1. от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 19.2. от договора третото лицепоръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 29.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 19 заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на заедмодателя вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок обезпечението. Съгласно чл. 29.2. страните се съгласяват, че в случай, че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 29.3. е уговорено, че 3 неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.