Решение № 87 от 25.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501555 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ответната ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Обзор, общ. Несебър, с административен адрес: гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № ***, бл. D-Алта, представлявани от управителя – Людмила Анатолиевна Китаева против решение № 35 от 31.01.2023 г., постановено по гр. дело № 1724/2021 г. по описа на Районен съд- Несебър, с което по предявения от ищеца „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 3, представлявано от Пол Райли, като собственик на самостоятелен обект ид. № *** иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са ОТМЕНЕНИ като незаконосъобразни всички решения от 23.11.2021 г., взети от Общото събрание на собствениците в Етажна собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр.

Обзор, общ. Несебър, с административен адрес: гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № ***, бл. D-Алта, представлявани от управителя – Людмила Анатолиевна Китаева, и наоснование чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците на ответната Етажна собственост са осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 1996.67 лв.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, в частта, с която са отменени решенията поради неизяснен кворум. Излага се несъгласие с изводите на съда, че порочността на решението по т. 1 от дневния ред води до незаконосъобразност на всички решения, като в тази връзка излага съображения за 1 неприложимост в случая на изискването на нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС. Сочи, че определянето на наличието на кворум е в правомощията на председателя на ОС преди да разгледа точките по дневния ред, като наред с това счита, че правомощието на управителя на ЕС по чл. 23,ал. 1, т. 11 от ЗУЕС не изисква задължително взимане на решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС. Заявява, че макар решението по т. 1 от дневния ред да не е прието с необходимото мнозинство, това не влече законосъобразността на всички решения, взети на процесното ОС на ЕС, по съображения, че липсата на легитимно взето решение за определяне на площообразуване на сградата не може да бъде основание за отмяна на всички взети решения. По подробно изложените в жалбата доводи моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият-ищец „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Ангел Донев е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в който счита същата за допустима, но неоснователна. Оспорва изложените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в т.ч. и поради несвоевременното им навеждане едва във въззивното производство. Излага, че счита за правилен извода на съда, че при липса дори на твърдения за спазен кворум, всички приети решения се явяват незаконосъобразни. Счита за неотносимо обстоятелството, че за приемане на предходни решение не е било налице взето решение по чл.17, ал. 6 от ЗУЕС, като в тази връзка с противопоставя на доводите, че правомощието на управителя на ЕС по чл. 23,ал. 1, т. 11 от ЗУЕС не изисква задължително взимане на решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, които счита и за преклудирани. Сочи, че с противоречие с доказателствата по делото и твърденията на ищеца за обратното с определение от 14.12.2022г. съдът е приел за безспорно между страните, че някои от собствениците на самостоятелни обекти са сключили индивидуални договори за управление и поддръжка в процесната сграда. В тази връзка въззиваемият-ищец възразява, че няма признание от негова страна, че той няма сключени договори със всички собственици, нито разпределена доказателствена тежест в тази насока, като исканията в тази насока са оставени без уважение, което счита, че представлява съществено процесуално нарушение.

Наред с това въззиваемият счита, че дали са налице договорни отношения за всички собственици е ирелевантен за делото факт, доколкото ако комплексът отговаря на изискванията на такъв от затворен тип, той следва да бъде управляван като такъв. На следващо място в писмения отговор се оспорва и извода на съда, че събранието е свикано редовно, както и, че в случая е неприложим пар. 56 от ПЗР от ЗУЕС и чл. 13, ал. 2-4 от ЗУЕС. В подкрепа на доводите си излага подробни съображения. Възразява се също и, че не е спазен срока за свикването му, тъй като поканата не е стигнала до собствениците, поради което повечето от тях не са разбрали за свиканото събрание. Заявява, че поддържа и всички останали оспорвания, направени в първата инстанция. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение в оспорената в жалбата част и присъждане на разноските по делото.

По делото са постъпили и две частни жалби от ищеца „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД против определение № 370 от 30.03.2023 г., по гр. дело № 1724/2021 г. по описа на Районен съд- Несебър, постановено в производство по чл. 248 от ГПК и против определение № 485 от 25.04.2023 г., по гр. дело № 1724/2021 г. по описа на Районен съдНесебър, постановено в производство по чл. 247 от ГПК.

В частната жалба против определението на първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК се твърди, че същото е неправилно, като е поискано отмяната му и постановяване на ново, с което да бъдат присъдени на ищеца в пълен размер направените в първата инстанция разноски за сумата от 18960 лв.- платен адвокатски хонорар и за сумата от 900 лв. - платена държавна такса.

В частната жалба против определението по чл. 247 от ГПК се твърди, че изложените 2 мотиви нямат отношение към отказаната поправка на очевидна фактическа грешка, позовавайки се на съдебна практика на ВКС, съгласно която първо следва да се разгледат твърденията за нищожност, а след това съобразно резултата да се прецени от необходимостта от произнасяне по евентуалния иск по чл. 40,ал. 1 от ЗУЕС.

В предоставените едноседмични срокове по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемата по частните жалби Етажна собственост не е депозирала писмени отговори по тях.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано исковата молба на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, в качеството си на собственик на самостоятелен обект ид. № *** срещу собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Обзор, общ. Несебър, с административен адрес: гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № ***, бл. D-Алта, представлявани от управителя – Людмила Анатолиевна Китаева, с искане съдът да прогласи за нищожни, а при условие на евентуалност на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразни решенията, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 23.11.2021г.

В исковата молба и последващото й уточнение ищецът сочи, че е собственик както на самостоятелен обект в процесната сграда, така и на поземления имот и съоръженията в него, в който имот е построена същата. Счита, че решенията,взети на проведеното на 23.11.2021г.

ОС са нищожни, тъй като сградата попада в комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС и пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС , с оглед на което управлението й се осъществява от ищеца като инвеститор. Затова възразява, че провеждането на ОС и взимането на каквито и да било решения е недопустимо, освен ако се касае за такива, взети по реда на чл. 18 от ЗУЕС или пар. 56 от ПРЗ на ЗУЕС. На следващо място ищецът навежда подробни съображения за незаконосъобразност на процесните решения на ОС поради нарушаване на процедурата по свикване и провеждане на събранието, в т.ч. като се оспорва наличието на кворум за провеждането, площообразуването, представителната власт на взелите участие лица по отношение на собствениците на самостоятелни обекти. Счита,че събранието е нередовно свикано,доколкото сградата се намира в комплекс от затворен тип, с оглед на което твърди, че в случая е неприложимо правилното на чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС, респ. за уведомяване на собствениците и ползвателите. Сочи, че събранието е свикано от лице, което няма качеството на собственик, обитател или ползвател в сградата, че е проведено в комплекс със сезонен характер през сезон, в който собствениците фактически отсъстват и на език, различен от българския. Излага, че в противоречие със закона секретар-протоколчика е адвокат, който не представлява собственик, не са се приемали предложения за решения, извън обявения ред, не е имало мнозинство за взимане на нито едно от решенията; след отлагане на събранието с един час не бил съставил нов присъствен списък. Твърдяната нищожност и незаконосъобразност на събранието и конкретно взетите решения е подробно мотивирана, като е обсъден целия дневен ред и всяко взето решение. Оспорено съдържанието на протокола и достоверността на взетите с него решения по реда на чл. 16, 3 ал. 9 от ЗУЕС, като се посочва, че такова оспорване е направено и с нарочни нотариални покани, представени като доказателства по делото. Моли за уважаване на предявените искове в заявената поредност. Претендира присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК , ответната Етажна собственост е депозирала писмен отговор, с което е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Възразява, че против твърденията за неспазване реда за свикване и провеждане на процесното ОС от 23.11.2021 г., като се излагат подробни съображения на наведените от ищеца оплаквания в тази връзка. Твърди се, че процесното ОС не е първо, а преди него има проведено на 05.12.2011 г. , на което именно ищецът е бил избран за управител на ЕС, като предвид това счита, че сградата е в режим на етажна собственост.

Възразява, че в случая не се прилагат правилата на нищожността по ЗЗД, поради наличие на специалните правила за вземане и отмяна на решенията на ЕС. Излагат доводи за неоснователност на оплакванията на ищеца по всяко от взетите решения. Счита, че ищецът не е оспорил достоверността и съдържанието на протокола. Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че процесната сграда попада в комплекс от затворен тип, като се заявява, че случая не е приложима хипотезата на на чл. 2 от ЗУЕС.Моли за отхвърляне на предявените искове При изложените доводи се иска отхвърляне на предявения иск и оставяне в сила на обжалваните.

С обжалваното съдебно решение, съобразявайки, че за процесната сграда, находяща се в комплекс от затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС не всички собственици на самостоятелни обекти са сключили договори за управление, както и, че някои от тях не са вписани и позовавайки се на съдебна практика, обективирана врешение № 80/04.11.2021 г. по гр. д. № 1213/2020 г. на IV г.о. на ВКС, районният съд е приел за неоснователно възражението за нищожност на процесните решения на ОС на ЕС от 23.11.2021 г. По отношение на доводите за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, съдът е счел, че в случая са спазени правилата за законосъобразно свикване на събранието в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, като наред с това е счел за неприложимо приложението на чл. 13 ,ал. 4 от ЗУЕС. Констатирайки наличие на допуснати нарушения на на чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС, съдът е приел,че решенията на ОС на ЕС са взети при неизяснен кворум, поради което на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е отменил решенията като незаконосъобразни само на това основание, без да се произнася по останалите допълнителни доводи за незаконосъобразност, наведени в исковата молба.