Решение № 261099 от 28.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, ….03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при секретаря

Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 9156/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 13.07.2020 г. на Агенция „П.И.“ (АПИ) чрез началник на отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление *** С.П.срещу Решение № 130307 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 61504/2019 г. на СРС, с което Агенция „П.И.“ е осъдена на основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да плати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 1 597,54 лв. - регресно вземане по застрахователно обезщетение, изплатено на собственика на застрахован по застраховка „Каско стандарт“ при ищеца автомобил

„Мерцедес C350“ с рег. № *******за обезщетяване на вредите, причинени му при попадане в необезопасена дупка на пътното платно по път III-108 от гр. Петрич за гр. София в района на оранжериите, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 28.10.2016 г., до изплащане на вземането, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на чл. 219, ал. 3 ГПК от Агенция „П.И.“ иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 261, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Г.Х.“ ЕООД да плати на Агенция „П.И.“ сумата от 1 597,54 лв. - вреди от неизпълнение на задължение по Договор за обществена поръчка за пътно поддържане на територията на ОПУ – Благоевград № РД-38-14/15.06.2015 г. за поддържане на път III-108 към 03.03.2016 г., изразяващи се в присъдено регресно вземане по застрахователно обезщетение, изплатено на собственика на застрахован по застраховка „Каско стандарт“ при ищеца автомобил „Мерцедес C350“ с рег. № *******за обезщетяване на вредите, причинени му при попадане в необезопасена дупка на пътното платно по път III-108 от гр. Петрич за гр. София в района на оранжериите.

Твърди, че районният съд неправилно приел, че е налице валиден застрахователен договор. Не са представени доказателства, че първата вноска на застрахователната премия или която и да е от застрахователните вноски е заплатена, поради което застрахователният договор не е влязъл в сила съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ. Липсва протокол за ПТП, съставен от служители на П.полиция за реализирано ПТП с оглед установяване точното място на ПТП, конкретната дупка пътя, в която е попаднал автомобилът и е реализирал щети, също и размера на дупката. Така по делото не е доказан механизмът на ПТП, който съдът неправилно е възприел от свидетелските показания на водача и пътника в процесния автомобил, а свидетелите не установяват точното място на ПТП и дали е станало на път от републиканската или общинската П.мрежа. След като водачът на автомобила е свидетелствал, че процесното ПТП е настъпило през деня, същият е могъл да възприеме пътната обстановка и да спре, евентуално да заобиколи при възможна опасност на пътя, което не е сторил в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Самият водач е заявил, че не си спомня точно обстоятелствата относно ПТП. Вещото лице, изготвило заключението на съдебната авто-техническа експертиза (САТЕ), е работило изцяло по писмените доказателства на застрахователя ищец и преди да свидетелства допуснатите до разпит свидетели, като от заключението не се установява по категоричен начин дали точно тези описани щети на автомобила са в резултат на попадането му в конкретната дупка на пътя. Излага съображения за основателност на обратния иск. Иска отмяна на акта и отхвърляне на иска, а при уважаване на главния иск моли за уважаване на обратния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са подадени отговори на въззивната жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и „Г.Х.“ ЕООД, в които я оспорват като неоснователна по изложени съображения.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна с интерес от обжалване срещу обжалваем акт и е редовна съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).

Предявени са искове по чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 261 ЗЗД.

С обжалваното решение е прието, че по делото е установено наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и заплащане на първата вноска от застрахователната премия съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ. Установен е и механизмът на ПТП, както и размерът на вредите от пропадането в дупката от 1 597,54 лв., заплатени изцяло от ищеца на лицето, отстранило в свои сервиз вредите по автомобила. Отговорността на ответника не може да се изключи поради това, че е поддържал пътя, който въпреки това бил с дупки, тъй като не е доказано такава степен на пътно поддържане. Относно обратния иск не се доказва към датата на ПТП на ответника по този иск да е възлагано пътно поддържане именно на път III-108. Представеният договор за обществена поръчка е рамков и изпълнителят по него е длъжен да извършва конкретно възложени му от ищеца по същия иск задачи. От приложеното недатирано задание на процесния път не се установява дали е получено от ответника по иска, поради което липсва доказване на възлагане на същия ответник на изработка на строителни работи на процесния път.

По първоначалния иск на ЗАД „Б.В.И.Г.“

АД срещу АПИ

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Макар в правната норма на чл. 410, ал. 1 КЗ да е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционно - обезпечителна отговорност възложител на виновното лице, в т. 15 от

Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Въззивният съдебен състав намира, че макар тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на отменени правни разпоредби, същите са приложими и при тълкуването на чл. 410, ал. 1 КЗ.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Съгласно разясненията, дадени в цитираното постановление, лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

В процесния случай, от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които АПИ е възложила да поддържат в изправност пътища - част от републиканската П.мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи единствено обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл, ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в качеството на собственик на процесния път, за виновното поведение на съответни физически лица, на които е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската П.мрежа.

Необходимо е да се посочи и че съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод изпълнение на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод възложена нему работа, е необходимо в обективната действителност да бъдат осъществени кумулативно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В първоинстанционното производство са приети неоспорени от страните заключения на съдебна автотехническа (САТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които настоящата инстанция цени като компетентни и обективно изготвени.

От застрахователна полица №

47041518303000137 се установява, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Каско" към момента на процесното ПТП, настъпило на 03.03.2016 г., като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1597,54 лв. за щети от същото ПТП. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че ищецът по първоначалния иск не е представил доказателства за сключен застрахователен договор между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил. Видно от неоспорените от ответника документи, приложени към молба на ищеца от 11.12.2018 г. пред СРС - сметка за платена застрахователна премия, отчет за застрахователни полици, фактура и преводно нареждане, и двете от 16.10.2015 г., цялата застрахователна премия в пълен размер от 7 639,73 лв. е заплатена на ищцовото дружество още на 15.10.2015 г. Поради това на основание чл. 351, ал. 3 КЗ процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск, при чието настъпване е дължимо застрахователно обезщетение в съответен размер. Така първият кумулативен елемент от фактическия състав на ч. 410, ал. 1 КЗ относно наличието на действително застрахователно правоотношение между ищеца и увредения е доказана.

От декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ на А.М.като водач на увредения автомобил А.М.и декларация на свидетел на събитието А.М., както и от показанията на същите две лица, разпитани по делегация от РС-Петрич, които съдът кредитира като последователни и обективни, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 07.03.2016 г. от А.М., както е потвърдено и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява, че на 03.03.2016 г. в посока от гр. Петрич към гр. София в района на оранжериите лек автомобил Мерцедес С350, ДК № *******, управляван от свид. А.М.и в който автомобил по същото време се е возила и свид. А.М., е попаднал в дупка на пътното платно, в резултат на което е била увредена алуминиева джанта задна дясна на автомобила. Така конкретизираното увреждане на автомобила е било констатирано от вещото лице в заключението на САТЕ, включително и в устното му изложение при приемането на заключението пред първоинстанционния съд. Поради това съдът приема за доказано причиняването на вреди на застрахования автомобил като елемент от фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.