Решение № 4997 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4997 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100502220 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 21482 от 26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 63455/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 85-и състав, М. А. В. е осъден да заплати на И. С. С. следните суми: на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 000 лв. – част от вземане в общ размер на 12 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди по апартамент № B7, находящ се в гр. София, ж. к. ****, настъпили в резултат на извършен некачествен ремонт в собствения на ответника апартамент № В9 на същия адрес и непредприемане от него на действия по отстраняване на появилите се впоследствие влага и течове; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв. – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, като е кредитирал преимуществено едни доказателства пред други. Намира за неправилен и необоснован извода на съда, че причината за течовете на апартамента на ищеца е именно процесната тераса на ответника, като в тази връзка счита, че съдът се е позовал само на вероятните заключения на вещото лице, които са хипотетични. Подчертава, че това е третото дело, което ищецът води срещу него, както и че от представената СТЕ по гр. д. № 80484/2018 г. по описа на СРС, 140-и състав, се установявало, че течовете при ищеца произлизат от некачествения строеж на сграда, както и че ремонтът на процесната тераса е качествено извършен. Акцентира, че приетата по настоящото дело съдебнотехническа експертиза не е категорична, а хипотетична и не може да бъде направен еднозначен извод, че щетите от течовете в апартамента на ищеца са в резултат на ремонта на ответника. Сочи, че приетото по делото заключение се различава от приетите по другите две заключения от предходни дела, според които процесната тераса не е източник на течове.

Счита, че неправилно съдът не е взел предвид направеното извънсъдебно признание от страна на ответника, съгласно което извършеният от ищеца ремонт е качествен. Оспорва претенцията по размер. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното 1 решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият поддържа, че поради некачествено извършен ремонт на терасата на ответника, лошия избор на материал и лошото поддържане на терасата към апартамента на ответника, събраната вода от тази тераса не може да се оттича и наводнява апартамента на ищеца. Намира, че вредите се установяват от приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза, както и че се доказва противоправното поведение на ответника, произтичащо от неизпълнение на общото задължение по чл. 50 ЗС и задължението му по чл. 6, ал. 1, т. 2 и т.

5 ЗУЕС. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника, чрез адвокат В. А., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника М. В. да заплати на ищеца И. С. сумата от 5000 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 12 000 лева, представляващо обезщетение за имуществени вреди по апартамент № В7, находящ се в гр. София, ж.к. ****, настъпили в резултат на извършен некачествен ремонт в собствения на ответника апартамент № В9 на същия адрес и непредприемане от него на действия по отстраняване на появилите се впоследствие влага и течове.

Възникването на предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, е предпоставено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3. причиняване на имуществени вреди, 4. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противоправно поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

В конкретния случай, за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на апартамент № В7, а ответникът е собственик на находящия се над него апартамент № В9, както и че ответникът е извършил некачествен ремонт на терасата на собствения му апартамент, вследствие на което са настъпили течовете в имота на ищеца, които са довели до претендираните от него имуществени вреди.

Между страните по делото не е спорно, а и с определението по чл. 140 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на апартамент № B7, находящ се в гр. София, ж. к. ****, както и че ответникът е собственик на апартамент № B9, находящ се в гр. София, ж. к. ****, и намиращ се над ищцовия апартамент.

За установяване на релевантните за спора обстоятелства в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, като вещото лице след огледа на място в помещение в апартамент № В7, предназначено за дневна, в което има бюра и спалня, е установило следните видими повреди по стените, тавана и мокета, които влошават санитарно-хигиенните условия за ползване на помещението, а именно: по вътрешна стена до водосточната тръба – компрометирана мазилка, подкожушване на шпакловка и латекс, мухъл, с площ от 7 кв. м., но при очукване тази площ се увеличава, докато се достигне здрава мазилка; по таван – компрометирана мазилка, подкожушване на 2 шпакловка и латекс, с площ от 6 кв. м., но при очукване тази площ се увеличава, докато се достигне здрава мазилка; по мокет – овлажняване на ивицата до стената с площ около 28 кв. м., която е необходимо да се подмени; големи петна и компрометирана мазилка в средата на дневната, както и петна по мокета на пода. Вещото лице е констатирало, че отводняването на терасата на апартамент № В9 се извършва посредством подов сифон, връзка от него към водосточна тръба ВТ 22. Към момента терасата е с настилка от декинг и през ревизионен отвор в настилката е видим само подовият сифон. Настилката от декинг е положена на дървена скара, а самата скара е монтирана чрез монтажна пяна. При отваряне на ревизионен отвор около подовия сифон на терасата видимо е имало локва преди сифона, което показвало наличие на задържане на вода. Според вещото лице въпреки взетите мерки, изразяващи се в полагане на нова армирана циментова замазка и поставянето на нови три броя хидроизолационни пластове, течовете в апартамент № В продължават и вредите се наблюдават. Според експерта установяването на причините за течовете в апартамент № В7 се констатира трудно, за което е необходимо цялостно разкрИ.е на пластовете. Възможни причини за течовете в апартамент № В7 от терасата на апартамент № В9 са: възможно частично задържане от вода от дървената скара, лежаща върху замазката и невъзможност за добро оттичане към сифона, възможно е да е компрометирана връзката на тръбата от сифона към водосточна тръба ВТ 22, и водата да се разпространява по стоманенобетонена плоча и по стената около ВТ 22 в апартамент № В7. Не следва да се изключва и възможността на места хидроизолационните пластове да са компрометирани-разлепени, разкъсвания.

При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание се разяснява, че така както изпълнен ремонтът – при положените дървени ламели на монтажна пяна и при положена финишна настилка от декинг, не може да се установи дали терасата има необходимия наклон, който е към подовия сифон на терасата на апартамент № В9. При отваряне на малкия ревизионен отвор, точно до подовия сифон се виждала малка локва, което показвало, че вероятно има задържане на вода преди влИ.е в подовия сифон. Поради липсата на детайли за изпълнението на покривните тераси, вещото лице не може да установи по никакъв начин дали ремонтите са извършени както по архитектурен проект.

Според експерта причина за течовете би могла да бъде това, че може би е компрометирана връзката между подовия сифон и тръбата. Вещото лице отбелязва, че е било на оглед в ден, в който е валяло и когато излязла на терасата на апартамент В7, водосточната тръба била видима, не е обзидана или по някакъв начин затворена и нямало стичане на вода, поради което предполага, че е възможно, ако е компрометирана връзката, да се мокри плочата и водата да отвежда към стената. Вещото лице отбелязва за евентуално компрометиране на връзката в подовия сифон и отвеждането на ап. В9, но според него е възможно, ако няма необходимият наклон на циментовата замазка, да се стича вода именно по посока, където се намира водосточната тръба, видима в ап. В7. Предвид това, че в средата на дневната на ап.

В7 има големи петна, компрометирана мазилка, дори и петна по мокета на пода, което също би могло да се каже, че има стичане на вода от горен етаж. Вещото лице сочи, че една част от течовете в апартамента на ответника се намират над помещението, където са течовете в апартамента на ищеца. На въпроси, зададени лично от ответника, вещото лице Кошева заявява, че не може да отговори категорично каква е причината за теча по фасадната стена, тъй като не се е качвала в апартамента, който е над неговия апартамент и на покривната тераса, за да установи къде се намират водосточната тръба и подовият сифон. Вещото лице счита, че причината за по-голяма част от течовете в ап. В7, е терасата на ап. В9, но следвало да се демонтира декингът на терасата на апартамента на ответника, за да се изследва дали има наклон към подовия сифон, да се разбие около подовия сифон и да се види дали има връзка, която не е компрометирана към водосточната тръба, която е видима на терасата на ап. В7.

В хода на въззивното производство е допуснато изготвянето на повторна съдебнотехническа експертиза, като е прието заключението на вещото лице Я. Т.. При извършване на оглед в апартамента В7, собственост на ищеца С., вещото лице е констатирало следи от стари течове по тавана, под терасата на апартамент В9 и по външната стена на терасата, зад която минава открито на терасата водосточна тръба, в която е заустен подовият отвор на горната тераса. Местата на течовете били абсолютно сухи, което означавало, че течовете са стари и са се случили назад във времето. Към 18,00 часа на 04.05.2026 г. вещото лице пристъпило към пълнене с вода на откритата тераса към 3 апартамент № В9 за провеждане на водна проба. Подовият отвор на терасата бил предварително запушен и уплътнен със силикон, а след около час се образувал воден стоеж от около 6-7 см и пълненето с вода било преустановено. На другия ден, 05.06.2026 г., около 18,00 часа, след проведена 24-часова водна проба бил извършен повторен оглед в двата апартамента и било установено, че терасата е пълна с вода от предния ден, като водното ниво било същото като предния ден при напълването с вода. След това вещото лице е проверило местата на старите течове в апартамент В7, като не е установило никакви следи от нови течове и влага вследствие на извършената водна проба. Терасата се отводнила бързо, за около 5 минути, което показвало, че има добър наклон, не задържа вода и отворът е достатъчен. И двата огледа са били проведени при сухо и недъждовно време. Според вещото лице след проведената 24-часова водна проба за течове не е констатирало, че има такива вследствие на некачествен ремонт на терасата или на компрометирана хидроизолация, а следите от течове в апартамента на въззиваемия С. са стари преди да бъде извършен ремонт на терасата. Експертът обяснява, че е възможно при краткотрайно напълване с вода и компрометирана хидроизолация на тераса водата да прониква бавно във времето, без да се наблюдава видим теч на момента, но затова водната проба следва да се проведе за по-дълго време, поне 24 часа, като в този случай дори и при еднократно напълване с вода, ако се установят течове, това ще означава, че е налице компрометирана хидроизолация. За да се проявят течове в долно помещение при компрометирана хидроизолация е необходимо продължително водно натоварване/провеждане на водна проба поне 24 часа, като ако е налице компрометирана хидроизолация, еднократна водна проба, проведена с продължителност 24 часа, е достатъчна.