Решение № 41 от 07.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Димитър Ковачев

СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100514183 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение по гр.д. № 38738/2019г. на СРС, 167 с-в са осъдени И . С. З. и И. С. З. /всеки от тях/, да заплатят на Ч. А. М., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума от по 1237. 50 лв., представляваща стойността на припадащата се част от граждански добиви от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.

*****, с идентификатор ***, отдаван под наем в периода от м.01.2015г. до м.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и всеки от ответниците И. С. З. и И. С. З. е осъден да заплати на И. И. М., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума от по 1237. 50 лв., представляваща стойността на припадащата се част от граждански добиви от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. *****, с идентификатор ***, отдаван под наем в периода от м.01.2015г. до м. 10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивниците – ответници обжалват изцяло решението като неправилно и необосновано, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е ценил писмени доказателства – приходни касови ордери, които не са надлежно заверени в настоящия процес съобразно чл. 32 1

ЗАдв. Излагат съображения, че по делото не е доказано точно наемното правоотношение, респ. конкретния обект от процесната жилищна сграда, за който ищците претендират обезщетение, с оглед установеното по делото, че между ищцата и трето за спора дело лице е било налице друго съдебно производство за недвижим имот от същата сграда. Сочат, че необосновано СРС е кредитирал показанията на свидетеля на ищците М. и не е кредитирал показанията на доведения от тях свидетел С. З., тъй като разпоредбата на чл.

172 ГПК е приложима и за двете свидетелки. Твърдят, че в протИ.речие на чл.

103, ал. 2 и чл. 104 ЗЗД, в обжалвания акт е прието погасяване по давност на насрещни техни вземания по възражението им за прихващане. Излагат подробни съображения за основателност на възражението им за прихващане, съобразно направено в първоинстанционното производство уточнение от 15.04.2021г. Молят съда да отмени решението и да отхвърли исковете като неоснователни, евентуално поради погасяването на вземанията поради прихващане. Претендират разноски.

Въззиваемите – ищци оспорват жалбата по подробно изложени в писмен отговор и писмени бележки съображения. Молят съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество въззивният съд намира следното:

Жалбата е частично основателна.

СРС е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на главници, представляващи припадаща се част от граждански плодове – наемна цена за периода м.01.2015г. - м.10.2017г. за съсобствен имот, представляващ едностаен апартамент – голямо ателие, находящ се в гр. София, ул. *****, с идентификатор ***, по споразумение, сключено между ответниците З.и и наемателя Т.В. Т..

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като вземанията възникват в момента, в който са налице условията за това.

В случая не е спорно по делото и установено с влязло в сила решение № 208863/07.09.2017г. по гр.д. № 75858/2016г. на СРС, 126 с-в първа фаза на делба, че всяка от страните притежава ¼ ид. част от процесния имот. Съгласно цитираното съдебно решение, процесният имот е с площ от 67 кв.м., с 2 предназначение – ателие за творческа дейност, като на същия етаж 2 е налице втори самостоятелен обект с площ от 31 кв.м. – също ателие за творческа дейност.

По делото е представено споразумение от 25.03.2018г., сключено между ответниците И. С. З. и И. С. З., чрез тяхната майка и пълномощник - С. И. Л. – З. и наемателя Т.В. Т., в което /част Преамбюл/ се сочи, че наемателят обитава имота съгласно договор за наем от 28.11.2012г. и анекс към него, като наемателят е изпълнявал коректно задълженията си съгласно договора, а наемодателят по договора от 28.11.2012г. - С.А.А., е починала на 14.03.2013г.

Сочи се също в преамбюла, че съсобственици на имота са четири лица. Със споразумението е уговорено, че наемодателите З.и са предоставили ползването на процесния имот - едностаен апартамент, находящ се в гр.

София, ж.к. „Левски“, ул. ****, на Т.В. Т.. Съгласно чл. 5 от споразумението, наемателят е поел задължение да заплаща месечна наемна цена в размер на 300 лв. за цялото жилище, която сума следва да се разпределя между всички съсобственици съобразно квотите им в съсобствеността.

С влязло в сила /служебна справка/ решение от 15.11.2019г. по гр.д. № 45529/2018г. на СРС, 40 с-в е отхвърлен предявен от ищцата И. И. М. срещу Т.В. Т. иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 8400 лв.- наемна цена по договор за наем от 01.04.2014г. на същото ателие за периода м.07.2015г. – м.10.2017г. Решението е постановено при участието на привлечени от ответницата Т. трети лица помагачи – И. и И. З.и, които в това производство са се позовали изрично на получен от тях за процесния период месечен наем в размер на 300 лв. от Т. Т., чрез майка им и техен пълномощник С. И.. Искът по чл. 232, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен по съображения, че наемателят Т. е заплатила изцяло уговорената месечна наемна цена от 300 лв. на ответниците по настоящото дело З.и за процесния период.

По делото са представени приходни касови ордери /ПКО/ за заплатен наем в размер на 300 лв. месечно от наемателката Т. Т., за периода м. януари 2015г. – м. октомври 2017г., като е отразено, че всяко плащане е получавано от Снежана И., като пълномощник на наемодателите И. и И. З.и.

Отделно са представени и ПКО, съгласно които за периода от м.04.2014г. до м.12.2014 г., наемателят Т.В. Т. е заплащала на ищцата И. И. М. наемна цена в размер на 300 лв. месечно.

Съгласно приетите по делото пълномощни с нотариална заверка на подписите peг. №1470/16.05.2012г. по описа на нотариус Л.Л. и peг.

№5927/07.09.2015г. по описа на нотариус И. М., ответниците И. С. З. и И. С. З. са упълномощили С. И. Л. - З. да ги представлява в качеството им на съсобственици на по ¼ ид. част от недвижим имот, представляващ съгласно документ за собственост: дворно място, съставляващо парцел II - 668 в квартал 321 по плана на гр. София, местност - Ботевградско шосе с площ от 338 кв.м., а съгласно протокола за делба по гр.д. № 4375/1974 г. на СРС, район „В. Левски“ - 315 кв.м., при съседи: улица „****“, парцели I - 667, XIX - 669 3 по плана на гр. София, заедно с построените в мястото МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София, ул. „****“ № 24А (понастоящем ул. „****), застроена на 103 кв.м. в източната част на парцела, състояща се от две стаи, кухня, хол и сервизни помещения, ЗАЕДНО С МАСИВЕН ГАРАЖ, застроен на 26 кв.м. и ДВЕ ТАВАНСКИ СТАИ, пред всички физически, юридически и длъжностни лица, оправомощени административни, общински и държавни органи и власти, ведомства и министерства, както и пред всички техни отдели и подразделения и да извършва от тяхно име и за тяхна сметка всички необходими правни и фактически действия и дейности. С т. 7 от пълномощното от 07.09.2015г. И. З. е упълномощила С. Л. - З. с правото да сключва договори от нейно име за отдаване под наем и ежемесечно да получава уговорения в договора размер от наема.

С нотариални покани peг. №8900/2018г. по описа на нотариус В.В. и peг. №2733/21.12.2018 г. по описа на нотариус С.С., ищците И. И. М. и Ч. А. М. са поканили всеки от ответниците да им прати по 1/4 от получената от тях наемна цена за съсобствения им имот за периода от м. януари 2015г. до м. октомври 2017г.

При така изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено в условията на пълно и главно доказване, че за процесния период ответниците са получавали наемната цена от 300 лв. месечно, чрез тяхната майка и пълномощник, за ползваното ателие на ет. 2 от жилищната сграда, с площ от 67 кв.м. С оглед изложеното, фактическият състав на чл. 30, ал. 3 ЗС е доказан по делото.

Неоснователно е възражението в жалбата за липса на доказано конкретно наемно правоотношение, както и за липса на индивидуализация на наетия имот. По делото е безспорно установено, че първоначално сключения договор за наем от 2012г. от майката на ищцата И. М. и свидетелката С. Л. – З., е продължен след нейната смърт през 2014г., като до края на процесния по настоящото дело период, единственият сключен писмен договор за наем за процесното ателие е този с ищцата М. от 01.04.2014г. Независимо от изложеното, от съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства е установено, че до края на 2014г. наемателката е заплащала сумата 300 лв. месечно на ищцата И. М. по договора с нея, а от м. януари 2015г. – на С. Л. - З., като пълномощник на ответниците З.и.

Неоснователни са доводите за липса на доказано плащане, с оглед заверката по чл. 32 ЗАдв на представените ПКО и изявлението на заверилия ги адв. П., като пълномощник на ищците М.и, че в него не се намират оригинали на същите и не може да ги представи, тъй като се е запознал с тях в процеса по гр.д. № 45529/2018г. на СРС, 40 с-в. С оглед обстоятелството, че на същите ПКО са се позовали самите ответници З.и, в качеството им на трети лица – помагачи по гр.д. № 45529/2018г. на СРС, 40 с-в, с твърдения, че са получили плащания по тях от наемателката, съгласно удостовереното в тях, 4 следва извод, че е налице признание на този факт от тях, което признание е било с благоприятни за тях последици в производството по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като помагачи на привляклото ги лице. Ето защо те не могат да черпят права в настоящото производство, като отричат същия факт, с цел избягване на неблагоприятен за тях резултат. Отделно от това, получаването на процесната наемна цена се установява и от показанията на свидетеля С. Л. - З., както и от впоследствие сключеното на 25.03.2018г. между ответниците и наемателя споразумение, в което уреждат и минали отношения.

По същите съображения по делото е установено, че предмет на двете дела – настоящото и това по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с ищец И. М., касае ателието на 2 етаж от сградата с по-голяма площ /“голямото ателие“/, поради което е налице доказано наемно правоотношение по отношение на описания имот за претендирания период. С оглед изложеното, е неоснователна поддържаната от ответниците защитна теза, че не е ясно за кое от двете ателиета е предявена исковата молба по настоящото дело.

С оглед съвпадението на изводите на двете инстанции за основателност на исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС, следва да бъде разгледано евентуалното възражение за прихващане:

По отношение претендираните с възражението за прихващане насрещни вземания по чл. 30, ал. 3 ЗС от всеки от ответниците З.и за заплащане на сума общо от по 4 125 лева /претенция по 2062. 50 лв. от всеки ищец на всеки ответник/, съответстваща на 1/4 от получен наем за периода от 01.01.2012г. до 30.09.2014г. /при общ размер на получения наем от 16 500 лв./:

По делото е доказано от представените 9 броя ПКО, че за периода 01.04.2014г.– 10.12.2014г. ищцата И. М. е получила общо сумата 1800 лв. – наемна цена за процесния по делото имот, по съществуващото наемно правоотношение със същия наемател за същия имот. Отделно от това, този факт е признат изрично от същата в депозираната от нея искова молба по гр.д.