Решение № 21 от 09.02.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. В., 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

С.Ж. С.

В. Й. М. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20211300500449 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „Д.М.В.-К.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: област В., община В., с. А. 3776, ж.к. местност Г., ул. „*” № *, чрез адв. Д.П., вписана в САК, със съдебен адрес: гр. С., п.к. *, ул. „С.” № *, вх. * ет. * ап. * Срещу Решение № 439 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 185/2021 г. по описа на Гражданска колегия II състав, Районен съд - В. , с което са уважени предявените искове от Н. АТ. Н., ЕГН **********, с които се оспорва законосъобразността на уволнението му, извършено със Заповед рег. № ЗАП - 662/08.12.2020 г., и извършеното уволнение е отменено като незаконосъобразно, възстановен е на предишната си работа и Дружеството е осъдено да му заплати обезщетение поради оставането му без работа за 3 месеца и 3 000 лв., както и разноски.

Посочва се, че първоинстанционният съд, не е преценил правилно събраните доказателства, като е игнорирал и/или е възприел неправилно голяма част от тях , допуснал е нарушения и относно приложимата законова разпоредба. Считат Обжалваното решение за необосновано, тъй като поради 1 неправилно тълкуване на закона съда игнорира установени по делото факти и не ги взема предвид при решаване на спора. Неправилно и незаконосъобразно е прието, че в Заповедта за уволнение „е описано само нарушение, извършено на 06.11.2020 г и игнорирано съдържанието на Заповедта за уволнение и множество неоспорени писмени, гласни и веществени доказателства.Незаконосъобразно се игнорира, посоченото в параграф 2, страница 2 на Заповедта за уволнение, свидетелските показания на М.Д. и А.Б., от които се установило, че на 16.11.2020 г. след като са видели на камерите, че Ищецът извършва нарушения, прекият му ръководител е отишъл на ГКПП и го е уведомил устно за установените нарушения, изяснил е на Ищеца какво са видели на видеозаписите и му е предал на ръка списъка, в който е посочено нарушението на 16.11.2020 г., игнорира неоспорения от Ищеца факт, че на 16.11.2020 г. прекият ръководител на Ищеца го уведомява устно за установените нарушения, изяснява на Ищеца какво са видели на видеозаписите и му предава на ръка списък (Приложение № 25 към отговора на искова молба) с конкретни въпроси, дати и нарушения, във връзка с които Ищецът да даде обяснения.

Игнорирани са и неоспорените от Ищеца негови Обяснения от 16.11.2020 г., входирани в Дружеството с рег. № ВХ-0168 от 21.11.2020 г. , записи от камерите в помещението за видеонаблюдение и приложени на хартиен носител кадри от тези записи именно от 16.11.2020 г. От тях се вижда извършването на 16.11.2020 г. на нарушенията.

Твърди се, че е нарушен закона и съда игнорирана задължителната практика на ВКС. Съгласно Определение № 415 от 09.05.2018 г. по гр. д. № 168 / 2018 г. на ВКС, 4-то гр. отделение, за да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.Според задължителното тълкуване, дадено в редица съдебни решения, постановени в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК - решение № 395 по гр.д. № 1629 за 2009 г. на III ГО, решение № 530 по гр.д. № 1654 за 2009 г. на III ГО, решение № 304 по гр.д. № 723 за 2009 г. на IV ГО, при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, а при противоречие в посочената 2 цифрово законова квалификация и заявените в мотивите обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези о б с т о я т е л с т в а . Този извод се обосновава с необходимостта работникът/служителят да бъде уведомен за причините за налагането на дисциплинарното наказание, за да може адекватно да организира защитата си.

Посочва се, че Заповедта за уволнение отговаря на всички законови изисквания, а дори и да е налице разминаване, то не е основание за отмяната на Заповедта за уволнение.

В т. 1, страница 1 от Заповедта за уволнение е посочено:„По време на дневната му смяна като „Оператор сигурност” на ГКПП „Д.М.В.- К.” на 06.11.2020 г., служителят г-н Н. АТ. Н. допуска в стаята за видеонаблюдение на Дружеството присъствието на 2 външни за структурата на,Д.М.В.-К.” АД лица: неидентифициран румънски граничен полицай и още едно цивилно неизвестно лице и им показва записи от камерите за видеонаблюдение на Дружеството.“ Посочва се, че горните факти са доказани в производството чрез свидетелските показания на прекия ръководител на Ищеца - г-н М.Д. и на офис мениджъра на Дружеството - г-ца А.Б., които са го видели на записите на камерите за видеонаблюдение от тази дата на Дружеството, както и на директора на клона на Дружеството в Р. - г-н Т.М.. В този смисъл има трима свидетели, дали точни и ясни показания за извършеното от Ищеца нарушение на 06.11.2020 г. подържа се, че с тези си деяния Ищецът е злоупотребил с доверието на Дружеството, предоставено му по силата на Трудовия договор и разпространил поверителна информация на Дружеството, която е част от основния му предмет на дейност и представляват хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, както е посочено в Заповедта за уволнение злоупотреба с доверието, както и разпространяване на поверителни за него сведения в нарушение и на чл. 6.3.2, т. 16 от ПВТР на Дружеството. Ищецът нарушава инструкциите, с които се е запознал на 10.04.2020 г., и заповедите на Дружеството работещите на смени на ГКПП В. - К. да носят маски и ръкавици по време на работа, да не напускат работното си място без основателни причини и да избягват излишни контакти по време на дежурството си, както и изрични устни инструкции на прекия си ръководител и отговорника по ЗБУТ за предпазните мерки срещу разпространението на Ковид-19.Описаните по-горе и обективирани в Заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина попадат в хипотезата на чл. 187, ал. 1, т.

3

3 от КТ и чл. 6.4.1, б. „в“ от ПВТР на Дружеството, както е посочено и в самата Заповед за уволнение - неспазване на техническите и технологичните правила.

Посоченото в Заповедта за уволнение „показва записи от камерите за видеонаблюдение на Дружеството“ безспорно следва да се възприеме като нарушение на разпоредба на ПВТР. Видеозаписът представлява данни на Дружеството, включени в понятието „Поверителна информация“ съгласно ПВТР и трудовия договор на Ищеца. От коя камера и кой видеозапис е видян, какво е съдържал е ирелевантно за спора. ПВТР казва всякакви данни, до които служителят има достъп.Съгласно т. 6 от § 2 от Трудовия договор с Ищеца, Дружеството има право да го уволни дисциплинарно на основание разпоредбите на чл. 190 от КТ като страните са се съгласили, че “тежко нарушение на трудовата дисциплина” представлява напр. нарушение на задълженията, уредени в членове 5.1, 5.2, 5.3, 6.2, 6.3, 6.4., 6.5 и 9.1, както и всякакви други нарушения, които според преценката на работодателя засягат неговите интереси или са от естество, че биха могли да ги застрашат.

Дружеството чрез служителите си, включително заемащи длъжността на И щ еца, управлява, контролира, експлоатира и поддържа комбинирания граничен мост над река Д. при гр. В. (Р.Б.) - гр. К. (Р.), събира таксите за преминаване от пътните превозни средства по моста и извършва други дейности, възложени на Дружеството по силата на Споразумението между правителството на РБ и правителството на Р. за създаване на съвместна търговска структура - оператор на новия комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Д. между градовете В. (Р.Б.) и К.(Р.), сключено на 28 февруари 2013 г. в гр. С. и в този смисъл опазването на поверителна за Дружеството информация е от съществено значение за Дружеството и за Р Б. като негов собственик с 50% от капитала му. Посочва се, че са установени в Заповедта за уволнение и доказани в процеса четири нарушения на трудовата дисциплина, като никое от тях не е било санкционирано до момента на издаването на заповедта за дисциплинарно нарушение и нито едно от нарушенията не е било заличено или погасено по д а в н о с т. ПИС не е взел предвид и допълнителното утежняващо обстоятелство, а именно влязло в сила предходно наложено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Ищеца с p e r. № ЗАП-588 от 10.03.2020 г. (Приложение № 19 към отговора на искова молба) 4

„предупреждение за уволнение, което показва постоянство в укоримо поведение, не желае да коригира поведението си и да спазва правилата на Дружеството в съвкупност (Трудовия договор, ПВТР, КТ, заповеди, инструкции и устни указания).

Ищецът не отрича извършването на деянията, за които му се искат обяснения.

Поддържа се ,че е налице е произнасяне свръхпетитум, тъй като ищецът не е предявил иск за законна лихва от предявяването му до окончателното плащане.

С оглед на гореизложеното молят съдът да отмени Решение № 439 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 185/2021 г. по описа на Гражданска колегия II състав, Районен съд - В., като незаконосъобразен, неправилен и необоснован съдебен акт, и да отхвърли претенциите на Н. АТ. Н., ЕГН **********, срещу Въззивника изцяло като неоснователни и недоказани включително по размер с оглед законосъобразността на уволнението.

Ответната по жалба страна оспорва изцяло същата, посочва, че решението е правилно и обосновано, съобразно с данните по делото и следва да бъде потвърдено.

ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото данни в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 ,т. 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

С решение № 439 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 185/2021 г. по описа на Гражданска колегия II състав, Районен съд - В. признава, че уволнението на Н. АТ. Н. от гр.В., ул.”Л.К. №* с ЕГН:**********, извършено със Заповед №ЗАП 662 / 08.12.2020г. на работодателя на основание чл.190, а.1, т.4 КТ, вр. с чл.187, ал.1, т.1, 3 и 8 КТ е незаконно и ОТМЕНЯ същата заповед, ВЪЗСТАНОВЯВА Н. АТ. Н. от гр.В. на заеманата преди уволнението длъжност ” оператор сигурност” и ОСЪЖДА „ДМВ-К.“ АД ЕИК *със седалище с . А., общ.В. да заплатят на Н. АТ. Н. с ЕГН:********** обезщетение за причинени имуществени вреди за времето 08.12.2020 до 08.03.2021г , през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер 3 868.16 лева. лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска 01.02.2021г. до окончателното издължаване.

5

От данните по делото се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността “оператор сигурност” при ответника, съгласно представен трудов договор №00000077/11.05.2016г., изменен с допълнително споразумение от 19.09.

2016г.,с което са променени длъжността и мястото на работа на ищеца, изменен с допълнително споразумение от 20.10.2016г., с което отново е променена длъжността на ищеца, като същият е преместен на предишната длъжност. С допълнително споразумение от 01.01.2020г. увеличено трудовото възнаграждение на ищеца. Със Заповед ЗАП -662/ 08.12.2020г. на основание чл.190, ,ал.1, т.4 във вр. с чл.187, ал.1, 3 и 8 КТ, ищецът е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“, за нарушения, обосновани от фактическа страна с обстоятелството, че на 06.11.2020г. допуснал в стаята за видео наблюдение на дружеството присъствието на две лица: неидентифициран румънски граничен полицай и още едно цивилно неизвестно лице и им показва записи от камерите за видеонаблюдение на дружеството, с което нарушил чл.6.3.2,т.16 от Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/, постановяваща , че всички служители на дружеството са длъжни да пазят поверителната информация на работодателя, станала им известна по повод извършваната от тях работа. Нарушението е било докладвано на изпълнителния директор Л.Н. от директора на клона на дружеството в Р.- Т. М.