Определение № 316 от 02.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Велико Търново, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500159 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. М., действащ лично и в качеството си на пълномощник на съпругата си М. А. М., против определение № 170 от 27.01.2026 г., постановено по гр. д. № 134/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което e върната искова молба, подадена от М. Д. М., действащ лично и в качеството си на пълномощник на съпругата си М. А. М., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, като процесуално недопустима, респективно производството по гр.д. № 134/2026г. по описа на Районен съд Велико Търново е прекратено.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен в нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че ответното дружество следва да бъде задължено да предаде на ищците конкретно посочени документи, свързани със събиране на суми от ищците по съдебни и изпълнителни производства, тъй като били налице съмнения за дублирани и незаконно събирани вземания, а ответникът отказвал да предостави исканите документи. Сочи се, че предявеният иск е осъдителен с предмет задължаване за действие- предоставяне на документи, намиращи се в ответника и засягащи имуществени и процесуални права на жалбоподателя. Твърди, че всички институции са му отказали достъп до документите без заплащане на съответните такси, както и че е следвало исковата молба да бъде оставена без движение, а на страните да се дадат указания, касателно изправянето й. Излага доводи, че чрез иск има право да провери и оспори действията на ответната страна, както и че законът допуска предявяване на иск 1 за изпълнение на повтарящи се задължения, като процесната ситуация била такаваповтарящи се задължения на ответника за отчетност и достъп до информация, уточнява, че иска достъп до документи, имащи значение за законосъобразността на действията на ответника за бъдещи производства. Твърди, че са допустими искове за установяване на правоотношения и за контрол върху документи, както и че е напълно блокиран достъпа му до документи, което е хипотеза, предвидена в чл. 207 ГПК .

Намира за неправилни изводите на предходната съдебна инстанция, че страните по делото могат да се снабдят с исканите документи, намиращи се по висящи или приключили дела по реда на ПАС, тъй като били налице високи финансови изисквания и необходимост от публично и ефективно участие по чл. 6 ЕПЗКЧ. Сочи се противоречие на норми от действащото българско законодателство с чл. 6 ЕПЗКЧ и принципите на правото на ЕС, като пряко ограничаващи възможността на жалбоподателя да упражнява правата си. Изложени са твърдения, че всъщност жалбоподателя е получил отказ за снабдяване с нужните му документи по изпълнителните производства, тъй като е следвало да заплати посочени от съответните съдебни изпълнители такси, а той не го е сторил, тъй като били непосилни за него.

Твърди, че чрез предоставянето на исканите документи би се избегнало воденето на множество дела. До съда е обективирано искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване съдопроизводствените действия, с указания за разглеждане на спора по реда на гражданско дело, с осигуряване на ефективна съдебна защита.

В съответствие с чл. 130, изр. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчена на посочения в исковата молба ответник.

Предвид изложеното в жалбата и въз основа на доказателствата по делото, Окръжен съд Велико Търново, приема за установено следното:

Жалбоподателят М. Д. М., действащ лично и в качеството си на пълномощник на съпругата си М. А. М. е подалa искова молба срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с искане ответното дружеството да бъде задължено да им предостави, в сканирани копия, за всеки един от двамата, на електронен адрес и отделно за съда: всички молби за издаване на заповед за парично вземане; всички заповеди, издадени от съда; всички искови молби до районен съд; всички решения на първоинстанционния съд; всички решения на въззивния съд; всички молби до частни съдебни изпълнители в качеството на взискател и всички изпълнителни листове, приложени към молбите до ЧСИ.

Посочено е, че документите са необходими, за да се установи законосъобразността на събраните от „Топлофикация София“ ЕАД суми и евентуално бъдещо упражняване на правото им на защита. Изложени са твърдения, че с искането не се претендират суми или обезщетения, а целта е единствено предоставяне на документи, свързани със съдебните и изпълнителните дела, за да се изяснят размерите на събиранията и 2 законността на действията.

Районният съд е намерил, че подадената искова молба е недопустимо, тъй като изобщо не може да се приеме, че искането на ищците представлява искане до съда за разрешаване на гражданско правен спор, чрез защита на конкретно субективно право, тъй като изрично е уточнено, че не се претендират каквито и да било суми, а целта била предоставяне с посочени документи. Изложени са съображения, касателно невъзможността искането да се възприеме, като такова по чл. 207 и сл. ГПК, доколко обезпечаването на доказателства е свързано с конкретен правен спор, касателно защита на конкретно субективно право, както и че искането следва да е обосновано с твърдения, че някое доказателство може да изгуби или да се затрудни събирането му.

В атакувания съдебен акт е разяснена и възможността, че щом исканите документи касаят наличието на вече образувани – висящи и/или приключили съдебни производства, то страните могат по всяко едно от производствата както да се запознаят с тях, така и да се снабдят с исканите от тях преписи по реда на ПАС, включително и да направят справка за образуваните дела, по които са страни на регистратурата на съда.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице- ищец по делото и процесуален представител на втория такъв, имащ правен интерес да атакува неизгодното за него първоинстанционно определение. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт с оглед разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Ищецът е този, който индивидуализира предмета на иска чрез посочване на правопораждащите юридически факти, обстоятелства, въз основа на които се основава искането му, петитум и страни. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Следователно допустимостта както на положителния, така и на отрицателния установителен иск за наличие респ. за липсата на правоотношение е предоставено от съществуването на правен интерес у ищеца от предявяването му, допустимо е и предявяване на иск за осъждане за изпълнение на повтарящи се 3 задължения. Последователно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че предявяването на иск винаги предполага съществуването на правен интерес за това.

Такъв е налице, ако чрез предявяването на иска би се постигнала защита на съществуващо право на ищеца. Поради това правният интерес винаги предполага твърдения за съществуването на такова право, като изборът на начина на защита на същото и обема на търсената защита са предоставени на волята на ищеца. Достатъчно е чрез избрания начин да може да се постигне защита на нарушеното право на ищеца и да се преустанови противоправното нарушение на същото. Правен интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между страните и следователно наличието на такъв е повод за завеждане на делото. По този начин се очертава връзката между правен спор - повод за завеждане на делото и правен интерес. Правният спор е външно обективирано противоречие- несъвпадане на правните убеждения- твърдения на насрещните субекти на правоотношението относно неговото възникване, съдържание и съществуване. При всяко положение, когато между две страни е възникнал правен спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск, за да се постигне яснота относно действителното правно положение между тях, като поиска от съда правният спор да бъде решен със силата на пресъдено нещо. Задължение на съда е да реши всеки правен спор, с който е сезиран, като всяка от страните в исковия процес цели да получи защитата, която влязъл в сила съдебен акт би й предоставил. Без значение от вида на иска – установителен, осъдителен или конститутивен – окончателният съдебен акт ще се ползва със сила на пресъдено нещо, а следователно и правният спор ще бъде еднозначно и по задължителен начин решен. Затова когато е налице правен спор, налице е и правен интерес за всяка от страните да предяви иск. Правният интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всяка сезирала съда молба, следва да се преценява конкретно с оглед на въведените от ищеца факти и обстоятелства – чл. 127 ГПК, и при съобразяване позицията на ответника в състезателния исков процес – чл. 8 ГПК. С исковата молба в конкретния случай не са изложени нито твърдения, нито могат да бъдат изведени по тълкувателен път такива, че правата на ищците, предвид непредставянето на неконкретизирани документи, при отказ за заплащане на законоустановени дължими такси за това, са нарушени, респективно следва да бъдат възстановени и съответно това да може да се случи по исков ред. Липсват твърдения и касателно искане за установяване на съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, при наличен интерес включително и с оглед посоченото във въззивната жалба. Законодателят е предвидил възможност за задължаване на ответна, по конкретен висящ правен спор, страна да предостави намиращи се в нея документи след изясняване и установяване значимостта им за спора, но такова инцидентно задължаване, респективно осъждане чрез предявяване на нарочен иск е недопустимо. В конкретния случай настоящия съдебен състав се солидаризира с изводите на предходната съдебна инстанция, че до 4 съда не е отправено искане за разрешаване на гражданскоправен спор, чрез защита на конкретно субективно право, поради което така заявеното искане се явява недопустимо такова. Съдът е длъжен да дава указания, касателно отстраняване на нередовности, когато исковата молба не отговаря не изискванията на чл. 127, ал.1 и чл.

128 ГПК, но единствено и само, тогава когато с нея е предявен за разглеждане допустим иск, какъвто процесния случай не е, поради което неоснователни са оплакванията, касателно липсата на указания за отстраняване нередовности в исковата молба от предходна съдебна инстанция.

Твърденията за допустимост на иск, имащ за предмет проверка или оспорване действия на ответната страна са неправилни, предвид чл. 124 ГПК, уреждащ предметната допустимост на защитата на претендирани права. Действително в нормата на чл. 124, ал.2 ГПК законът допуска предявяване на иск за изпълнение на повтарящи се задължения, дори и преди настъпване на изискуемостта им, но твърдения за такива ищецът не е обективирал, доколкото ответното дружество не дължи отчетност и достъп до информация, посредством искания достъп до документи, имащи значение за законосъобразността на действията на ответника за бъдещи производства.