Решение № 26 от 19.02.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Сливница, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Б. Н. Т., с ЕГН ********** от гр. ......................, обжалва наказателно постановление № 23-0344-000097 / 17.03.2023 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено.

Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН, серия „GA“, № 751281 / 16.01.2023 г., наказателно постановление № 23-0344-000097 / 17.03.2023 г. на Началника на РУ - Сливница, постановление от 02.05.2019 г. на РП – гр.

Сливница, справка за административни нарушения, заповед № 8121з – 1632 / 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на Директора на ОДМВР - София, актове за встъпване в длъжност, справка за нарушител, справка за собственост, постановление на РП – Костинброд – ТО - Своге и показанията на свидетелите М. П. Л. и Б. Е. Д.), намира следното:

На 16.01.2023 г. полицейските служители М. П. Л. и Б. Е. Д. извършвали контрол на движението на територията на гр. Божурище. Около 00.20 ч. на бул. „Европа“ спрели за 1 проверка лек автомобил, марка „Пежо”, модел „206“, с рег. № ............., който се движел в посока от ул.“Георги С.Раковски“ към гр. София и бил управляван от жалбоподателя.

Автомобилът бил собственост на Мария-Магдалена Недкова. При извършената в хода на проверката справка контролните органи установили, че от 25.10.2022 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй като собственикът не е подновил договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За така установеното нарушение св. Георгиев съставил АУАН серия „GA“, № 751281 / 16.01.2023 г., в който същото било квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.

По случая била извършена и проверка по пр.пр. № 165/2023 г. по описа на РП – Костинброд – ТО - Своге с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 15.03.2023 г. прокурор от РП-Костинброд – ТО -Своге, преценил, че извършеното от жалбоподателя Т. не покрива признаците от субективната страна на престъплението по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Намалника на РУ - Сливница за преценка реализирането на административнонаказателната отговорност на въззивника.

Въз основа на изпратеното постановление на РП – гр. Костинброд – ТО – Своге Началникът на РУ - Сливница издал обжалваното НП № 23-0344-000097 / 17.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

По същество жалбата е основателна.

По делото няма спор, че горната фактическа обстановка кореспондира със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Недоказано обаче е останало обстоятелството жалбоподателят да е знаел, че е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

2

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането .

Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е със защитена информация.

Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при 3 прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.

Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

В този смисъл са принципните положения, възприети в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ОССНК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

В конкретния случай делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е собственик или съсобственик на процесния лек автомобил, а в АУАН и НП е посочено, че лекия автомобил е собственост на

Мария

–

Магдалена

Недкова.

В административно-наказателното производство тежестта на доказване е на административния орган. От страна на последния не са ангажирани доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно наличието на знание у дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с регистрационните си табели към датата на проверката.

Ето защо съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. За да е осъществено от субективна страна е необходимо деецът да е съзнавал, че автомобилът е с прекратена регистрация и въпреки това да го управлява, като в конкретния случай, жалбоподателят не е нито собственик на автомобила, нито е уведомен от собственика – Мария – Магдалена Недкова, че МПС е със служебно прекратена регистрация.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Доколкото жалбоподателят не е заявил претенция за разноски съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0344-000097 / 17.03.2023 г., издадено от Началника на РУ - Сливница, с което на Б. Н. Т., с ЕГН ********** от гр. ......................, за нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

5